До г-жа Милена Дамянова, председател на Комисия по образованието и науката
към Народното събрание на Република България
До проф. Т.Танев, Министър на образованието и науката
До доц. д-р Ана Джумалиева – Председател на КЗД
До г-н Константин Пенчев, омбудсман на Република България
ЖАЛБА под формата на отворено писмо
от Ангел Иванов Грънчаров, от гр. Пловдив, Адрес: гр. Пловдив, Ж.К. Тракия, бл. 279, вх. А, ап. 9,
тел. 0878269488, имейл: angeligdb@abv.bg
Уважаема г-жо Дамянова,
Уважаеми проф. Т.Танев,
Уважаема доц. д-р Джумалиева,
Уважаеми г-н Пенчев,
На 12 август 2015 г. изпратих на г-н Министъра на образованието и науката "ЗАПИТВАНЕ под формата на отворено писмо", в който документ описах завързалия се (във връзка с моето уволнение от длъжността учител по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив, осъществено по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ) превъзходен административен, правен, съдебен, нравствен, психологически и пр. казус. Копие от писмото си по компетентност изпратих и на г-жа И.Киркова, Началник на РИО-Пловдив. От нея само след един ден получих неочаквано бърз писмен отговор, от което съдя, че поставеният въпрос по нейна преценка е важен: вижте Получих светкавичен отговор от страна на РИО-Пловдив на моето "Открито писмо-запитване" до г-н Министъра на образованието и науката. Същината на проблема е, че уволнението ми по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ (оспорвано, впрочем, пред съда; Окръжен съд отмени заповедта за уволнението ми, но директорката на ПГЕЕ-Пловдив обжалва това негово решение пред Върховния касационен съд) доведе до ситуация на фактическото ми лишаване от преподавателски права, нито един директор на училище не би си позволил да назначи за учител по философия човек, който е бил уволнен по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, т.е. "пълна некадърност", "изцяло негоден за системата", "липса на каквито и да било качества да бъде учител" и пр. Това фактически означава извеждането, изритването ми от образователната система, и то по силата на един административен акт на въпросната директорка, дръзнала да се постави над закона и да "отмени" моите права да преподавам философия. Помолих отговорната институция в лицето на МОН (и РИО) да направи нещо, с оглед да предотврати абсурда, грубото нарушаване на мои фундаментални човешки и конституционни права. Отговорът на Началника на РИО обаче беше съвсем формален и дори бездушен, което ме принуди да реагирам още веднъж, да настоявам институцията да си изпълни дълга и да предотврати толкова грубото нарушаване на правото и закона: вижте Дали Министърът на образованието и науката ще се трогне от тежкото състояние в образователната сфера – и кога ще се разтревожи така, че това дори да му проличи?!, изпратено на 17 август 2015 г.; позволих си да поставя там и по-общия проблем за директорските своеволия при назначаването на учители, за униженията, на които те подлагат кандидатстващите за работа хронично безработни учители (назначавани обикновено за няколко месеца или за година и отново и отново уволнявани).
Най-сетне на 4 септември 2015 г. Получих отговор от МОН, изпълнен с най-искрени в цялата си неизмерима йезуитщина бюрократични съболезнования за репресиите, на които ме подложи тяхна примерна служителка. Позволих си такава една спонтанна квалификация тъй като в отговора на МОН, подписан от г-н Лазар Додов, директор на страховитата и тъй властна дирекция "Организация, контрол и инспектиране" на Министерството, освен "съпричастност" и един вид "съболезнования" министерският чиновник фактически има добрината да ми каже, че според МОН директорите на училища имат пълното право да правят каквото си искат с учителите, могат да ги подлагат на каквито си искат унижения, примерно, в знак на солидарност със своята административна сестра, именно директорката на ПГЕЕ-Пловдив, могат да ме подложат на същата репресия, на същия терор, а именно да ме лишават и те колкото си искат и докогато си искат от правото ми да си упражнявам професията – под благия, изпълнен с епикурейска невъзмутимост поглед на висшестоящите отговорни инстанции на МОН! Другояче казано, МОН си изми ръцете и ми заяви твърдо, че по неговия възглед безобразията на директорите в сферата на образованието са нещо като непоклатима норма, са нещо като тяхно свещено "право". Простете, но аз лично като български гражданин не мога да адмирирам такава една позиция: не считам, че сферата на образованието у нас по незнайно какви причини е извадена от сферата на правото, на законността и най-вече на морала. Смятам, че е скандално отговорни чиновници от МОН да демонстрират такова едно престъпно безразличие спрямо случващото в сферата на българското образование. Бих си позволил да изтъкна тук, уважаеми г-н Министър, че по закон Вие лично носите пълната отговорност за всичко, което става в тази образователна сфера – особено ако не предприемате никакви действия за да спрете произвола, да озаптите склонността на училищните директори да се държат като позволяващи си всичко, що им скимне, турски бейове – или като пълновластни феодални господари – и да защитите правото, закона и справедливостта.
Аз като български гражданин и като философ си позволих да си изпълня дълга и да предупредя институциите и длъжностните лица по административната верига за това какво може да се случи ако МОН не предприеме нищо за да предотврати безобразията и произвола. Оказа се обаче, че тежката административна машина на МОН не може да бъде задвижена по никой начин, с оглед беззаконията в образователната сфера да бъдат предотвратени. Ето сега искам да Ви уведомя какво именно стана по причина на посоченото безхаберие на отговорните чиновници от МОН. Ще Ви дам достатъчно факти за да очертая недопустимата картина, плачевната реалност.
В град Пловдив от втората половина на август до 13-14 август бяха обявени 7-8 вакантни учителски места по философия. Кандидатствах на повечето от тях. Поисках да разбера дали опасенията ми ще се сбъднат. Реших да тествам, така да се рече, директорския манталитет. Получих толкова красноречиви резултати, че какъвто и да е коментар е излишен. Моята кандидатура за учител по философия е солидна: освен 32-годишен непрекъснат опит в преподаването на философия имам Първи клас-квалификация от 20 години, автор съм на цяла поредица от учебници и учебни помагала по всички преподавани в гимназиите философски предмети, имам ред други безспорни постижения, доказал съм се като образователен деец, който не само милее, но и най-активно работи за високото качество на обучението на младите по философия, което именно трябва да е на най-съвременно ниво. Излишно е да казвам, че на всички места, на които кандидатствах, бях дисквалифициран без никакви обяснения, аз в живота си по-грозна и по-обидна дискриминация не само че не съм преживявал, но дори и не съм си представял, че изобщо е възможна в нашите условия дори! Между другото аз съм човек, който още на 26 годишна възраст е спечелил конкурс за асистент по философия в Пловдивския университет единствено заради качествата си. Ето Ви фактите около тази позорна кампания по назначаване на учители по философия в пловдивските училища.
Първо ето нещо сюблимно: за да се предпазят от злокобната евентуалност Ангел Грънчаров да кандидатства за учител по философия в техните училища умни директори, предполагам по съвет на административни мъдреци и гении от РИО-Пловдив започнаха за първи път в световната духовна история да обявяват "хибридни учителски места", примерно "философия и география", "философия и химия", "философия и биология със здравно образование", (написано е в обявата ето как: "Старши учител по БЗО и Филосовски цикъл", не се шегувам, именно "филосоВски цикъл" е написано!!!), "философия и математика". Това само за въведение в проблема, тъй да се рече. Нататък нещата стават още по-сюрреалистични.
В Образцова математическа гимназия "Акад. К.Попов" в Пловдив директорът И.Старибратов, без да му мигне окото назначи за учител по философия виден партиен функционер на братската на БСП партия АТАКА (!!!), бивш заместник-кмет на район в Пловдив, назначен между другото от кабинета Орешарски и за експерт в РИО по гражданско образование (!!!), сега решил да се подслони, като заслужил другар, на топличко местенце в ОМГ – за дочакване на пенсия в непроветривото място. Назначението е чисто политическо, никакви преподавателски качества явно не вълнуват въпросния директор Старибратов! Интересно ми е как той би обосновал решението си да назначи тази политическо-партийна фигура за наставник на младите във философията и гражданското образование пред родителите на своите ученици – или, евентуално, пред една строга проверяваща комисия от МОН. Считайте, че тази моя жалба е официална покана да направите, уважаеми г-н Министър, дължимата проверка по този фрапантен случай, нарушаващ по всички линии не само закона, не само правото, не само справедливостта, но дори и най-елементарните принципи на благоприличието, на човешкия морал. Между другото атакуващият партиен другар на директора Старибратов така мощно атакува това учителско място, намери си такива силни партийни протекции, че директорът го назначи на... постоянно място (!), в пълно противоречие с обявата, където черно на бяло пишеше, че мястото е със срок 6 месеца (срок за т.н. "изпитание"; за "нашите" партийни другари обаче явно не важи никакво изпитание, за тях всичко може, те са съвсем специални!)!
Кандидатствах също и за обявените вакантни учителски места по философия и в ПГВАД "Христо Ботев" в гр. Пловдив, в ПГМТ "Проф. Цв. Лазаров", град Пловдив, в СОУ "Черноризец Храбър", град Пловдив, в ЕГ "Пловдив", град Пловдив. Ще се опитам да представя случилото се покрай тия, с извинение, "конкурси" по документи и "събеседвания" обобщено, тъй като нарушенията са все едни и същи:
– Получих сведения (включително и от членове на комисии по избора на учител, които ми довериха тази скандална информация), че директорите са получавали директни "нареждания отгоре" кой (по)именно от кандидатите да назначат и също така инструкцията е съдържала и изричното настояване моя милост в никакъв случай даже да не бъде повиквана дори на "събеседване", камо ли пък допускана в класирането (за назначаване или за победа да не говорим изобщо – понеже дори няма смисъл да се говори за това, то е изключено априори!);
– Предполагам, че тия влияния са, първо, по партийно-политическа линия или пък са по линия на РИО-Пловдив, явно някое длъжностно лице там се е вживяло (пак по политическа поръчка най-вероятно) в ролята на ментор на директорите в провеждането докрай на дискриминационната и компроматна кампания и война спрямо моя милост; допускам в тази кампания за моето игнориране, априорно елиминиране и дискриминирането ми в "конкурсите" активно да е участвала и инспекторката по философия в РИО-Пловдив г-жа А. Кръстанова; изхождам от нейната решаваща роля в провеждането на кампанията по изгонването ми от работа от ПГЕЕ-Пловдив (там бях подложен на същата кампания, почеркът е абсолютно същият!) и в смехотворното "обосноваване" на "правомерността" на моето уволнение пред съдебните органи в Пловдив, в което г-жа Кръстанова участва също най-активно, пренебрегвайки дълга си като държавен чиновник; разбира се, тези мои твърдения могат да бъдат проверени от безпристрастна министерска анкета и комисия, за създаването на коя настоявам;
– В нито един от тия "конкурси" за избор на учител по философия не бяха обявени някакви обективни критерии за класирането, липсваше каквато и да било гласност или публичност, никаква публична информация не беше дадена на кандидатите за изхода от "конкурсите", липсваше какъвто и да е опит за обосновка на предпочитаемостта на дадения кандидат, директорите не направиха даже най-плах опит да придадат поне някаква видимост за законност на процедурата, за някаква мнима демократичност и пр.; личи си тяхното убеждение, че въпросните процедури за избор и назначаване на учители са просто нещо като фарс за хвърляне на пепел в очите на кандидатите, колкото само да им затворят устата да възразяват, директорите явно живеят със съзнанието, че могат да си правят всичко, каквото искат в подведомствените си феодални владения;
– Нито един директор не благоволи да отговори на моите писмени запитвания да ми даде каквато и да било информация относно начина на провеждане и изхода на конкурса и на назначенията; пълна тъмнина и непрозрачност цари в тази сфера, сякаш живеем в най-дивото ранно средновековие, не в 21-вия век;
– Подобна атмосфера е неопровержимо доказателство за вихрещата се корупция в тази сфера, МОН и по-специално Вие лично, уважаеми г-н Министър, трябва много силно, по моя преценка, да се обезпокоите какви ги вършат тия директори под маската на "съвременни мениджъри"; непрозрачността и арогантността, която те без капка неудобство демонстрират, е нещо като саморъчно подписана декларация за ужасната им корумпираност;
– Самият факт, че директорите толкова много се страхуват от простото публично обявяване на резултатите от тия учителски "конкурси" също така е нещо като саморъчно подписано тяхно признание, че техните решения са изцяло пристрастни, субективни, са партийно-политически мотивирани (назначават само "наши" и "доверени" лица, "чужди елементи" като моя милост в системата нямат никаква надежда да проникнат!), естествено е, че тия процедури показват, че на никой, повтарям, на никой от тия директори (отбележете си това специално, г-н отговорен Министър!), не му пука за качеството на образованието на учениците, тия директори по тази причина даже и не направиха никакъв опит да търсят най-способния, най-добрия от кандидатите; напротив, те търсят винаги само най-удобния, именно да е от "нашите" и пр.;
– Това, уважаеми г-н Министър, е направо срамно, позорно е, че търпите подобни безобразия в поверената Ви образователна сфера; интересно ми е няма ли в един момент поне малко да се обезпокоите или разтревожите за нещо?
Моля и настоявам, като български гражданин, тези административни безобразия най-сетне да бъдат прекратени, а виновниците – наказани справедливо! Примирението на институциите и на отговорните висшестоящи длъжностни лица е безгласно насърчаване на произвола, на беззаконията и на безобразията! Което длъжностно лице нищичко не е направило в предела на своите пълномощия безобразията да бъдат прекратени, фактически е насърчило безобразничещите да продължат да безобразничат още по-нагло!
В каква държава живеем, уважаеми господа депутати от парламентарната комисия по образование и наука? Бихте ли опитал да ми отговорите на този въпрос и Вие, уважаеми г-н Министър на образованието и науката? Давате ли си сметка, че това, за което Ви пиша този път, е един от решаващите фактори за плачевното състояние на подведомствената Ви сфера? Ще предприемете ли нещо в предела на своите толкова огромни пълномощия че безобразията да престанат най-сетне? Или предпочитате само да си министерствате колкото се може по-дълго? Не усещате ли, драги г-н Министър, че седите върху тлеещ вулкан?
Настоявам Комисията по защита от дискриминация въз основа на тази моя жалба да се самосезира и да заведе дело, на което в качеството им на ответници да призове директорите на всичките тия училища, та пред Комисията да сторят онова, което не благоволиха да сторят досега, а именно да дадат пълна гласност по тия прословути и така опорочени до крайна степен "конкурси", с извинение.
Уважаеми г-н омбусман Константин Пенчев, пращам Ви този сигнал (най-вероятно последен докато все още сте на поста си), първо, за да Ви информирам за толкова гротескното продължение на тия истории, с които Ви занимавах близо три години; да, цели три години Ви пиша, писах и на толкова министри на образованието и науката, които се изредиха на поста за тия години, но промяна към добро, за жалост, сам виждате, не само че няма, напротив, работите вървят все по-зле. Системата на образованието е прогизнала от аморализъм, гъмжи от абсурди, прелива от безчовечност. И това е страшно – понеже става дума за системата, която е призвана да се грижи за образованието, за възпитанието, за личностното формиране на младите, на нашите деца и внуци! Нима може възпитаниците на една аморална, бездуховна и безчовечна система да бъдат с високи нравствени, духовни и личностни качества? Абсурд, аморалната система заразява всеки ден и младите с аморалност. Наистина е страшно, аз лично потръпвам като си представя колко е страшно, за Вас не знам. Г-н Пенчев, благодаря Ви най-искрено за отзивчивостта към моите лични главоболия, за изпитанията, които се наложи да преживея в резултат на борбите ми с безчовечната система – и нейните толкова бездушни и арогантни цербери и слуги! Вие, въпреки всичко, ми помогнахте много – най-вече заради моралната подкрепа и участие, които усещах през всичките тия години. Не зная към кого ще се обръщам занапред – ако взема предвид личностната и морална пародия, която Ви наследи на този тъй отговорен пост. Ние, българските граждани, явно заслужавахме и такава гавра: другарката Мая Манолова да бъде омбусман на България! Бъдете жив и здрав, уважаеми г-н Пенчев, благодаря Ви още веднъж за всичко!
Спирам дотук. Трябваше да си изпълня своя дълг като ангажиран български гражданин и като философ, за когото човечността и в нашата страна все нещо значи. Е, сторих го доколкото можах. Интересно ми е дали отговорните длъжностни лица и съответните институции ще направят нещичко в тази същата посока.
21 септември 2015 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар