Бил съм приличал, представяте ли си, на сър Антъни Хопкинс - по-голям комплимент в живота си не бях получавал!

Днес едно тетаджийче (ученик от ПГЕЕ-Пловдив, бившия ТЕТ), от 10-ти клас дойде след часа и ми каза следното (днес имах с техния клас за първи път, за първи път се срещам с този клас, щото преди три дена се върнах на работа в това училище):

- Господине, извинявайте много, надявам се няма да Ви обидя, но искам да Ви кажа, че много ми приличате на... Антъни Хопкинс, и не само на мен, а и на приятеля ми; ето вижте, погледнете тази снимка на А.Хопкинс, какво ще кажете, сам преценете! - и ми поднесе смартфона си, там наистина имаше снимка на знаменития артист, вероятно специално свалена за случая от интернет.

Аз като чух това се усмихнах и му казах следното:

- Интересно, но и преди време някой друг ми беше казал такова нещо. Ще се радвам да приличам на А.Хопкинс не само физиономично, но иначе, като, примерно, да имам някакви сходни качества на душата и на характера.

Момчето се замисли и след това си тръгна. Факт е обаче, че и преди време някой друг ми беше казал подобно нещо. Гледам сега снимки на А.Хопкинс, сравнявам ги с мои и се чудя откъде-накъде им е хрумнало това, аз не виждам кой знае каква физионимична прилика, освен някаква съвсем отдалечена. Остава ми утехата, че поне в душевно и личностно отношение с нещо напомням на учениците си този велик артист. Не знам, може в маниера ми на говорене (и жестикулация) да намират нещо общо или навяващо прилика, не мога да кажа точно, но в някакъв смисъл съм поласкан, че ме сравняват именно с него - защото наистина много го уважавам и ценя.

Разбира се, има и малко тъжен момент - А.Хопкинс е повече от 20 години по-голям от мене, роден е в далечната 1937 г., аз съм роден в 1959-та. Значи изглеждам (в очите на младите) много по-възрастен отколкото съм. Но това няма особено значение - щото, както е казано, някои хора остаряваме като катедрали, а не като... галоши; което пак е ласкателно за мен. Нека да бъда и малко суетен, както и да е, позамислих се над тази реплика на младия човек. Всъщност може би му приличам на великия артист само защото косите и на двама ни са бели, да, в последните години косата ми доста побеля, но както и да е, такъв е животът...

Бил съм приличал, представяте ли си, на сър Антъни Хопкинс - по-голям комплимент в живота си не бях получавал! Което, разбира се, много ме радва. Щото да ме сравняват с личност от такъв мащаб най-малкото значи, че и аз съм личност все пак не от съвсем обикновен порядък, а това за мен е много. Както и да е. Здраве да е само. Хайде чао засега!

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo