Ето два-три смислени коментара по темата "Как се става мъж?":
Анонимен каза: Една карикатура много точно описваща "ранно-полово съзрялото българско женоподобие" (да не ползвам другата дума, понеже звучи цинично). С типичния далавераджийски поглед, търсещ максимална изгода от мъжа...
Н.Д. каза: Написаното по-горе много ме зареди положително, понеже и аз имах лош опит с едно добре обиграно женоподобие-курва (явно вече повечето са такива, особено по красивите външно. Мисля, че много точно е уловена причината за цялостната деградация и всички аномалии в обществото.
И аз съм на мнение, че една жена може да извиси или да провали мъжа (най-малкото да му остави психологични травми след като вече не е до него и няма с какво да го унижи).
Не можах да се сдържа и аз да напиша нещо, понеже голяма част от горенаписаното съм го изпитал на гърба си. Накратко моята история:
Бях доста хлътнал по-една "дама" - поне така я възприемах преди. В същото време бях на 26 г. все още не усетил женска ласка, а само наблюдавал по разните канали и сайтове, прекалено пошлите актове.
Покрай толкова разкрепостените подмятания за секса, кой с колко бил и т.н. вече нямах търпение да се освободя от девствеността, дори сам се чувствах смотан как така още не съм.
За капак на всичко въпросната дама, добре изглеждаща, с лъчезарна усмивка, що-годе интелигентна (все пак учителка макар и на най-малките), хлътнал бях отвсякъде. Сякаш мъжкото в мен се пробуди, аз не исках само секс, а много повече. Чувствах се смислен, животът ми придоби смисъл, имах какво да губя, направо си бях на 7-мото небе!
В началото лесно общувахме, споделяхме, тя сподели че имала няколко бивши гаджета и подчерта, че била принципна и докато излизала с някой била само с него; тогава не обърнах много внимание на това самопризнание (явно е имала богат опит щом си е изградила такъв принцип). Аз хем се почувствах с малко опит да не кажа никакъв, хем си виках "Какво пък, тя е симпатяга нормално е за нея?!"... И така излизахме по кафета насам-натам. Правеше ми впечатление грубия и често арогантен характер, лесно избухваше от време на време псуваше като мъж (като малка дружала предимно с мъже, имала малко жени приятелки...).
Аз като по-сдържан, по-скромен, без да крещя да избухвам, пък и често изморен от работа, не винаги в настроение да я "забавлявам", но си излизахме.
Докато веднъж тя не издържа: "Аз не мога така, ти си скучен, не ме забавляваш, не ми разказваш интересни истории къде си бил!" и т.н... Бях смазан понеже влагах големи надежди да се получи нещо.
Тези думи ме пронизаха като нож, аз се оттеглих унизен. След един-два месеца пак ми писа да се видим, аз все още имах надежда и въпреки емоционалното кастриране приех.
Пак излизахме, сега вече беше по-уравновесена, по-лесно разговаряхме и т.н. дори се стигна до моя първи акт. Бях максимално честен с нея и й признах, че не съм имал други жени - за да бъде малко по-търпелива и деликатна, да не очаква чудеса от първия път... Имаше акт, макар че бях много притеснен и напрегнат как ще се справя, не бях много добър, но пък си казах: "следващия път повече". Бях още по-хлътнал след акта, та аз вече имах Жена! Една седмица не спах от радост и вълнение как другия път ще съм по-добър и евентуално ще хванем обща квартира и т.н.
Да, обаче за нея изобщо не било така, като поисках да се видим тя ми написа съобщение, което никога няма да забравя, общо взето смисълът беше такъв: "Оо, не, не, не искам вече да се виждаме, ти си дърво, схванат, няма аз да съм активната, та аз съм Жена!" и т.н. Бях направо смачкан сломен, една топка ми беше в стомаха ужас!!! Как може да съм толкова зле, но нали я предупредих да не бърза от първия път, толкова ли не можеше да ме подкрепи, да ме окуражи?! Що за Его беше (явно курвенско), че да не ми даде втори шанс?!
Аз мисля, че първият акт е нещо свещено както за мъжа, така и за жената и никой няма право да му проваля този момент с обиди и обвинения дори да не е бил най-добрия: защото това оставя травми за цял живот (и до ден днешен когато съм вече почти на 29 г., нямам самочувствие пред жена, този спомен изплува явно подсъзнателно, нервен съм и често се държа наистина схванато още докато комуникирам).
След още месец "дамата" отново се обади, явно разбрала, че не беше никому нужно да ми пише така. Поиска пак да излизаме, аз въпреки болката реших, че трябва да се държа мъжки и пак заизлизахме, пак стигнахме до акт, но този път "малкия приятел" изобщо не я щеше, предпочиташе да си стои в невъзбудена позиция. Явно не можа като мен да преглътне обидата от първия акт, беше отвратен от такава груба и цинична жена (или поне жена външно). И така виждахме се известно време, често пъти несправянето в леглото го използваше да ме унижи ако нещо не съм и угодил... Изгубих желание да я виждам, макар че с времето стана малко по-сдържана в изказванията си, но споменът си стоеше пък и тя не обичаше да ползва извинения (да не се признае за сгрешила вероятно). Спрях да пиша, тя явно беше безразлична, не беше загубила нищо освен един мухльо. Но случилото се ми остави голяма травма, изгубих желание за секс или общуване дори с жена. Но от друга страна излязох сам на квартира, започнах да ценя повече тишината, взех да търся положителните си качества за да се обикна сам, да преосмисля нещата пък чак тогава да търся точния човек, или поне да знам кои да избягвам...
Ето един жив пример как ранното полово съзряване на жената я превръща в безчувствена курва, която дори за секс не става: защото дори пенисът не е магическа пръчка, потенцията е пряко свързана с емоцията на мъжа, не може да го кастрираш емоционално и после да искаш секс от него, не става.
И аз до голяма степен съм бил наивен и сега ще си плащам за това - защото такова нещо не се забравя лесно, и ще ми трябва време за емоционалното възстановяване, и връщане на мъжеството и увереността...
Сигурно някои ще ме обвинят в прекалено лигаво и превзето изразяване, ще ме обвинят, че съм консервативен, но не смятам, че е жена макар и красива да е имала много партньори, защото тя винаги ще търси нещо "навън", каква майка и съпруга ще бъде такава жена?! На какво ще възпитава децата си? Да се забавляват и да пробват с повече партньри, а другите неща не са важни, "Забавлявай се защото веднъж се живее!"???
Ангел Грънчаров каза: Здравейте, разказът Ви е много показателен, аз лично смятам, че в него се съдържа една много разпространена ситуация или история. Има важни моменти, които са твърде типични. Благодаря Ви много за написаното!
Анонимен каза: “... т.е. в който не мъжът, а жената е водещият, доминиращият елемент”…
Пич AIG, нима не си спомняш, че бай Тошо селяка, невидял жени, искаше да издига ролята на "жената-майка"! Тогава някъде през 1980-те стоях втрещен пред този цветен плакат на една спирка на оная улица зад (CY) Университета, не си спомням вече как се казваше...
Скопците комуноидни издигат ролята на жената майка??! Да не споменавам Наказателния кодекс: “Който напусне семейството си и заживее съпружески с другиго - 3 години затвор”… Все едно женска сатанистка е писала това, щото винаги в този случай нарушителя беше мъжа, жената просто не действа така...
Никой не може да разбере ролята на рускините и бълхарките в тая игра без християнството. Защото комунизма е най-голямото творение на Сейтън досега, с което той заведе милиони слабоумни мижитурки в разрушение в ада...
Така че искам да кажа следното на този млад човек H.D., който се оплаква от безчувствената курва - приятел, всички сме се срещнали с това все някога. Твойта курва е като първата ми жена, а сега имам (не скитам много) някъде четвърта може би, но не се бием като маймуни, тя и аз сме едно. Е, има търкания, но винаги казвам в тоя случай - то е като бензиновия двигател. Той работи с експлозии на горивна смес, но е двигател екстра когато работи добре. Ама ако експлодира, както при разведените, работата е ясна.
Та да успокоя пак тоя млад човек - малкия ти приятел е гласувал вместо теб, аз също не мога да чукам някоя противна, да речем като Атанасостасова. Просто защитен инстинкт. А нима сте забравили в BG случайно че секс се прави при любов, а не като свинете в кочината след дискотека?
Маймуняци сте ми мамини, а ти философ АIG нищо не отговори на пича, едно нищо му отговори, да не си пък ментак-комуноиден философ без ..., де да те знам, ха-ха-ха... (Майтап, алооооо!)
P.S. И отново пише тва инфантилно и изкуствено кат зелка човече по-горе, дет ти казва че колектива не те щял и ала бала портокала, все в същия детински стил, предполагам, че е нeква въшка, подвлаCна на Атанасостасова и опитваща се с маломерния си моузак да заблуди мислещите повече yт негy… Твай ей малоумен агент на новото ви време, AIG, такъв в КГБ немаше да изкара и два дена, щяха да наторят с него градината, о гръцка справедливост, имaло нещо хубаво и в КГБ, а, филoсоуфе мой, ха-ха-ха...
А. от Австралия
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
3 коментара:
Вижте, искам да ви кажа нещо принципно по повод на вашата история. Благодаря ви най-напред че я описахте така искрено и честно. Да, има проблем, но този проблем е лесно решим. Важно е обаче да си дадете ясна сметка за това каква е чисто мъжката роля в живота - и в частност в секса. Много неща в съвременния свят, живот и отношения са се объркали, не са си на мястото, особено в сферата на нашите представи. Намерим ли обаче точното място на всяко нещо, тогава всичко ще стъпи на здрава основа. Има много объркани човешки представи, заради които си патим; и представите на много мъже са съвсем объркани. По ред причини е станало това. Много е повлияла т.н. масова култура, в случая имам предвид масовата порнографска култура, т.е. имам предвид представите, които насажда порнографията, в това число и за "изключителната мъжка потентност"; много жени, на тази база, именно защото представите им за секса са оформени от порнографията, си мислят именно, че "истинският мъж" следва да е "сексуално животно" или "сексуален звяр", да бъде "ненаситен хищник" и прочие. Между другото създателите на порнографските филми (това е цяла една индустрия) очевидно са силно комплексирани на тема секс нещастници, които именно са си избивали комплексите, правейки такива "филми", ако тези отвратителни видеозаписи могат да се нарекат изобщо филми. Разбира се, че е безкрайно тъпо и нереалистично очакването мъжът да бъде толкова "изключително силен" в секса, да умее да задоволява в някои случаи не една, а едновременно много (в т.н. групови сексуални изпълнения, в оргиите) жадни и ненаситни за секс дами, съвсем не е истина и това, че една "истинска жена" непременно трябва да е гнусна нимфоманка, в реалния живот тия неща стоят съвсем иначе. Но онова, на което искам да наблегна, е следното: мъжът по начало не е и не трябва да бъде поставян в позицията да е нещо като "обслужващ персонал" на жадните за секс жени, той не е нито слуга, нито роб на жените, каквато представа набива в съзнанията на младите толкова глупавата и извратена порнография. А е факт, че представите на порнографията са в днешно време водещи, от тия представи страдат всички, затуй и представите на много хора (да не кажа на всички хора) за тия иначе много важни проблеми са крайно непълноценни и също така извратени. Запомнете от мен това: представите на порнографията за секса, насаждани на обществото и на младите най-вече, са продукт на болните, комплексирани, жестоко ощетени и нещастни поради това съзнания на горките създатели на порнографските "филми" - чрез които именно те си избиват комплексите; понеже, очевидно, самите те са много нещастни и жалки в реалния си живот, в това число и сексуален. Е, те поне са много богати, но като печелят много пари от гнусния си занаят, това съвсем няма да ги направи истински мъже (или жени), в което се крие корена на тяхната лична трагедия. Нека да бъдем реалисти: вие забелязвали ли сте колко празни са очите на порнографските актьори и актриси, иначе изглеждащи добре (да допуснем) външно, телесно, физически? Е, тези празни очи говорят много, те казват всичко. А още по-гнусни са очите на тия, които им нареждат какво да правят в толкова пошлите сексуални сцени, именно "сценаристите" и "режисьорите", които, убеден съм, не само душевно и нравствено, но и физически, телесно, най-вероятно, са страшни уроди. Е, замислете се и за тия неща, а на тази база си дайте сам сметка какво означава човек да вярва на тия представи, които нещастните съзнания на подобни човешки уроди са произвели!
Тъй че е крайно погрешно вие специално да страдате заради това, че било имало някакво разминаване между масовите порнографски представи за "изключителната потентност" на въпросните "сексуални атлети", които, видите ли, били "безкрайно издръжливи в леглото"; а пък жените-нимфоманки се били радвали на нескончаеми сякаш наслаждения или сексуални радости. В реалния живот обаче нещата са съвсем иначе. По начало природата се е погрижила да постави естествени ограничители в тази посока, защото ако ги нямаше тях може би щеше да стане така, че хората с нищо друго нямаше да се занимават, а само щяха да си стоят в леглата и да правят секс, а това би означавало гибел на цялото човечество; по представите на порнографията човечеството именно не прави нищо друго освен само секс! На второ място трябва да знаете, че по природа на мъжа е отредена ролята да бъде водач, да бъде активна страна в секса, ако жената заеме тази роля, то това също е извратено; една истинска жена добре знае това и инстинктивно го спазва. Всичко е нормално и наред когато и мъжът, и жената си изпълняват отреденото по природа; всъщност не мъжът от жената, а тъкмо жената е зависима от мъжа в секса, ще си позволя да кажа и това, нищо че извратени феминистки може да ме оплюят порядъчно за това, че съм дръзнал да го кажа. Мъжът, ще си позволя да кажа нещо още повече, е по природа господарят в секса, а истинската жена признава тази негова доминираща роля и му се отдава пределно покорно - защото противното е измяна на онова, което самият живот е отредил. Затова вярвам сами разбирате колко нещастни са ония мъже, които сами са се поставили в позицията да са нещо като обслужващ прищявките не жената персонал, които обслужват всяко нейно желание, които са станали нещо като роби на жените си, имам предвид най-вече в сексуалните им отношения. Такова едно поведение е унизително за мъжа и може дори на несъзнателна основа да подкопае не само мъжкия му имидж, не само мъжкото му достойнство, но дори и потентността му. Защото като си се поставил сам в унизителна позиция, ще трябва да имаш добрината да платиш цялата жестока цена за това.
По тия въпроси партньорите, разбира се, няма как да водят дебати, по тях не се говори, така е прието, но аз все пак бих си позволил да ви посъветвам: намерете подходящ момент и разговаряйте с момичето (жената), към което имате чувства, разговаряйте пределно откровено за всичко, с оглед да си уточните представите. Защото заради погрешни представи за нещата от живота хората си страдат най-вече, не за друго. А като разговаряте пределно открито и откровено за всичко, на тази основа ще си уточните представите - и ще можете взаимно да си повлияете, с оглед да коригирате представите си. Понякога в тази посока безценна може да бъде помощта на разбиращ психолог (каквито у нас са рядкост!). Но аз лично бих ви посъветвал да имате доверие на своята способност да се справяте сами. Разбира се, истински качествен, пълноценен, задоволяващ ви секс може да се породи само ако имате взаимни чувства, чисто сексуалното привличане (т.н. прословута "химия" в популярния жаргон!) не е главната предпоставка, иска се нещо друго, а то има душевен характер, свързано е именно с чувствата, с цялостното ви възприемане като личности. Ако истински обичаш една жена (или един мъж), ако между вас има взаимна любов, едва на тази основа може да се породи и съвсем пълноценен сексуален живот, удоволствието от секса само тогава ще бъде истинско и пълноценно, а в такъв случай всички проблеми в сексуалната сфера са решими и то на основата на взаимното разбиране и на пределната откритост и откровеност.
У нас (пък и по света) много хора си страдат затова, защото порнографията е разпространила толкова тъпата теория, че "истинското" било, видите ли, "секса заради самия секс", т.е. че секс можеш да правиш с всеки - стига това да ви се прииска, е, не можеш да правиш секс с всеки, ако се опиташ да робуваш на тази толкова тъпа порнографска в корена си "теория" за това, че, видите ли, "любов няма, а има само секс", сексът бил "истинското", а любовта била "древна", "немодерна" емоция, да имат много здраве от мен, но тия, които споделят подобни възгледи, никога няма да разберат и преживеят истинското удоволствие от секса, а много ще страдат - заради тъпите си именно представи. Недейте да слушате какво ви казва за секса "голямата познавачка" рускинята Кобилкина, самата тя е жертва на предимно порнографските и типично по руски начин тъпи и извратени теории за секса и за ролята на жената в секса (в Русия женският елемент на живота по начало има неподобаваща роля, а пък мъжкият елемент съвсем не си изпълнява ролята, недостоен е за нея, въпреки че се надува и перчи: погледнете какъв страдалец е "големият бабаит" Путин, неговият празен поглед казва всичко!).
Има още много неща, които бих могъл да ви кажа, но засега спирам дотук. Щото темата е огромна. А аз не искам тук да пиша "всичко за секса", нямам такива намерения. Но главното, убеден съм, все пак казах. Ако искате да ме питате нещо, питайте, ще ви отговоря.
Публикуване на коментар