Истинският, т.е. душевно и личностно силният мъж се разпознава по това, че неизродените жени сами признават превъзходството му

Започнах изложението си по темата, свързана с възпитаването на мъжки качества у младите, тоест по темата, свързана с изясняването на това как се става мъж. (Предното разсъждение го публикувах под ето това заглавие, което не отговаря точно на съдържанието, но все пак го предпочетох на други, по-важни основания: Бъркотията и мизерията в живота ни и в нашия голям общ дом - България - се дължи на бъркотията и мизерията, която е в нашите души.) Да, решавам да разделя тия два аспекта на общия въпрос за формирането на полово-определените качества, мъжки и женски, т.е. ще се абстрахирам, доколкото това е възможно, от въпроса за това как се става жена - щото иначе ще ми се наложи да пиша дълга книга, а аз нямам нужната за това настройка (искам да напиша съвсем кратко и удобно за ползване от младите пособие или помагало). Един вид въпросът за това как се става истинска, пълноценна жена, жена в истинския смисъл ще го оставя за друг път, може, защо не, да се захвана да го пиша като завърша помагалото за мъжете. (Макар че няма как да не е голямо изпитание един мъж да пише помагало за жени, в които да им обяснява как следва да станат истински жени, но аз обичам подобни предизвикателства, макар че не съм склонен да си надценявам силите: много е възможно самите жени да не знаят що иска и на какво е способна женската душа, която за мъжете ще си остане една вечно неразгадана загадка!) И тъй, ще пиша само за това как се става мъж, облекчих си задачата, да видим какво ще се получи в крайна сметка.

Навремето (аз писах тази своя първа публикувана книга преди доста години, когато бях значително по-млад) в книгата си ЖИВОТЪТ НА ДУШАТА: ПСИХОЛОГИЯ (в днешно време тя има вече пет издания!) аз имах дързостта да задълбая в тия проблеми, но е интересно, че като стигнах до описанието на мъжката и на женската душа със съответните им качества, усетил трудността на задачата, пред която се изправих, се отказах от нея - и оставих книгата си незавършена в това отношение; тогава си позволих този лукс като се измъкнах с оправданието, че ясното представяне на мъжката и на женската душа не е по силите на психологията, тази задача обаче се изпълнява бляскаво от изкуството, най-вече от изкуството на словото, от литературата. И - който иска, нека да провери това, стига да разполага с екземпляр от първото издание на тази моя книга, тя се появи на бял свят през 1997 г. - там, описвайки по възможност по-пълно телесните индикации на половете (които имат своето несъмнено значение) и опитвайки се да покажа как в тях "просветват" в чисто телесната форма ония същностни характеристики на половете, в един момент осъзнах, че съм си поставил неизпълнима свръхзадача, поради което и ми се наложи да капитулирам, да дезертирам от нея. Все пак тогава пишех, по онова мое убеждение, психологическа книга, която, както се разбра по-късно, всъщност е новаторско за нашата психология (про)явление на т.н. философска психология. Аз продължавам да смятам, че философията превъзхожда науката по способността си да се добира до пластове на разбирането на смисъла, до които обикновената, стандартната психология никога няма да стигне, заради ограничеността си. Както и да е, но ето все пак съм осъзнавал тогава този същия проблем, прекопирвам и слагам тук края, заключителните думи на онази моя книга, които тук пък ще ги използвам за своеобразно въведение в проблема, защото именно аз сега отново се връщам към него; та съм писал там следното:

... Поставяйки въпросите в този план, ние неусетно навлязохме в последната част от изследването на пола, а именно душевните измерения, преживяванията на душата, свързани с развитието на мъжествеността и, респективно, на женствеността. С други думи, завършвайки, ще говорим за мъжката и женската душа.

Всъщност въпросите тук съвсем не са така проблематични и трудни, каквито бяха в началото. Навсякъде в тези описания – на идеята за мъжествено и женствено, на мъжките и женските тела и пр. – неизбежно ставаше дума за душата, намираща се в дълбоко съответствие или корелация със своето тяло. Душата на красивия мъж също трябва да е така красива и благородна както и неговото тяло, наричайки един човек красив, ние така или иначе говорим за неговата цялост, включваща както тялото, така и душата. Същото може да се каже и за красивата жена, чиято душа също носи белезите на красота, защото тя е единно естество на личността. Душевната красота е невидима и несетивна, но именно тя е дълбоката основа на телесната красота, която първа се набива на очи. Трябва да отбележим, че красотата на тялото наистина е от по-нисш порядък в сравнение с красотата на душата и на характера, която именно е истинското богатство на човека. Но явно често става така, че някои са надарени преди всичко в телесно отношение, а други – в интелектуално, душевно или духовно отношение. Всеки избира кое е по-значимото за него. Често хората се поддават на видимото и забравят за онова, което с очи не се вижда, но точно затова е истински красивото и доброто. Човекът е в крайна сметка същество, надарено с Божествена душа и душевната красота е онова, към което трябва да се стремим: ако искаме да постигнем великото тайнство на живота. Част от него е вечната за мъжа загадка на женската душа, която има пряко отношение към причастяването ни към това тайнство.

Психологията, давайки ни поне принципите на разбирането и ориентирането в тези сложни човешки отношения, преживявания, оценки, впечатления и пр., ни помага да не сме прекалено изненадани когато срещнем нещо твърде необичайно или пък съвсем тривиално и дори банално. В човешкия свят – за разлика от другия, “големия” свят около нас – като че ли всичко е възможно или по-скоро би било такова, ако не съществуваха значимите човешки ценности, които така или иначе дават смисъл на живота ни. Пълноценен е човекът и животът на онзи човек, който е прозрял в естеството на ценности като живот, свобода и красота. Върху тях именно съсредоточихме основното си внимание в това изследване.

Аз няма да говоря конкретно за истински мъжествените черти на душата на мъжа, нито пък за съответните изцяло женски качества на душата на жената. За тези необятни пространства на душата ни говори цялата световна литература и изкуството като цяло. Това е тема на толкова много велики произведения на писатели като Омир, Шекспир, Данте, Гьоте, Достоевски, Толстой, М.Пруст... В нашата литература прекрасни образи на мъжката и женската душа във вътрешната ситуация на дълбоки духовни изпитания и житейски колизии е създал например българският писател от европейски мащаб и с изтънчена съвременна чувствителност Димитър Димов, автора на “Осъдени души”, “Поручик Бенц”, а също и на романа “Тютюн”. Пред силата на такова художествено превъплъщение, навлизащо в най-интимните и дълбоки нюанси на интензивните душевни преживявания на конкретни човешки същества, психологията немее и смирено отстъпва, признавайки безсилието си.

Това цялото тук, което е в курсив, е цитат, е извадка от онази моя първа книга. Сега съзнавате ли колко голям пропуск в живота си имате като още не сте я прочели? :-) Правя тази позакъсняла реклама на книгата си, която, прочее, навремето имаше голям успех: за период от две години, 1997 до 1999-та - тя имаше две издания, които се изчерпиха като "топъл хляб", нищо че това бяха, особено в началото на 1997 г., когато и намирането на хляб у нас беше голям проблем; тогава за тази моя първа книга се изказаха положително критици в единствената тогава (все още) телевизия, още си спомням отзива на критика Г.Цанков в неговото предаване по БНТ (в Канал 1 май че беше?) където той представи първото издание книгата ми. Но това бяха други времена, тогава хубавите книги бяха търсени, тогава хората сякаш много повече и четяха (аз примерно добре си спомням, че моите ученици наистина четяха помагалото си по психология, което съставих по книгата си). Интересно е и това, че пълния текст на книгата ми излезе много по-късно, а аз тогава я преработих за учебно помагало, съзнавайки колко е важно за личностното развитие на младите да могат да ползват алтернативен учебник по психология (защото официалния, единствения тогава, "държавно одобрения" беше, разбира се, компилация на съветската психология), а моят учебник стана не само алтернатива, той спомогна за пораждането на идеен и ценностен плурализъм в образователната ни система, която и досега, за жалост, се намира в окаяно състояние, а алтернативното образование като такова е преследвано, е нежелано, е гонено и потискано. Но да се върна при темата си, крайно време е вече.

Защо си поставям сега, "на стари години" такава свръхзадача, от която съм избягал, от която съм се спасил на младини ли? Ами защото, вероятно, вече съм значително по-опитен в писането по теми, които са най-трудни - по теми, от които всички други бягат най-усърдно. Аз всъщност правих това през целия си живот - правих тъкмо това, от което другите бягат. Или, ако това ви звучи прекалено претенциозно, ще се изразя така: мъчих се да правя това, от което всички бягат. По начало философията е именно такова усилие: да правиш тъкмо нещата, които за другите са крайно нежелани и неприятни. Примерно да бъдеш свободен - в истинския смисъл. Да обичаш истината всеотдайно. Да се стараеш да живееш достойно. Да не бъдеш малодушен. Да не бъдеш жалък треперко, позор не само за мъжете, а за за самата човечност. Да си човек - това също е една велика философска свръхзадача. При това моето разбиране е, че философът не само теоретично, в идеен план трябва да ни казва някои крайно неприятни истини, но и следва да живее той самият, непосредствено, според повелите на същите тия истини. Трябва да има пълно съответствие и покритие между думите на философа и делата му - това са го умеели малцина. И те именно са се държали не просто и само като човеци, но и като... мъже. Прочее, да си човек в истинския смисъл е това, да си било мъж в истинския смисъл, било жена в истинския смисъл, т.е. поведението ти да отговаря и то в най-основното, на вечната идея за мъж и, респективно, за жена. В онази моя книга аз, бидейки не само "сократик", но и "платоник" (бях и още съм влюбен в тия двама философи, мои учители, те са вдъхновяващия ме пример!) аз именно тръгнах от идеята за мъж и от идеята за жена, опитах се да я представя или въплотя в думи, да я опиша, във външния,телесния вид как се представя идеята аз направих много за да е представя, а ето, в най-значимия, вътрешния, душевния план не успях, не дръзнах да довърша започнатото; прочее, и тогава, спомням си добре онзи момент, се бях прекалено много изтощил, щото аз съм такъв, че пиша книгите си обикновено на един дъх, е, капнах тогава, и се отказах да продължа, просто нямах повече сили. Ето сега и нещичко от ония мои описания на въпросните идеи за мъж и, респективно, за жена (и този цитат или само цитат - нещо, което съвсем не го обичам! - се налага от същината на самата работа, няма как, длъжен съм да го приведа):

... Щом като всяко човешко същество безсъзнателно изразява определено – позитивно, негативно или безразлично – отношение към идеята за мъж, жена, любов, красота, което го импулсира и предопределя жизнените му прояви, то тази е основата, от която можем да тръгнем: за да изградим своето разбиране за съответната, мъжка или женска, психология на дадения индивид. Жените, както и мъжете, са твърде различни и индивидуални в рамките на своя род – задаващ общото на тяхната нагласа към нещата, на тяхната мъжественост или, съответно, женственост. Трябва да схванем вътре в рамките на отделния род вариациите на съответните различия, изхождайки от възможните представи на индивидите – съгласуващи се по определен начин с идеята, носител на която е родът. Ще тръгнем по тази линия на разсъждение, стремейки се към по-голяма конкретност и съдържателност.

Мъжът и мъжкото символизират активната и съзидателната същност на човешката природа. Мъжът въплъщава силата и енергията, насочени навън, към света и към другия пол. Съответно на това мъжествено е онова тяло, което е преизпълнено с подобен род енергия и сила, неговата конституция и сложение изразяват именно такава тенденция на реализиране на идеята за мъж, която тук е постигнала своето пластично и пълноценно изражение и израз, своята развита телесна форма. В дълбоко съответствие с мъжкото тяло се намира душата на мъжа, която чрез личността изразява мъжествеността чрез своята форма, това е т.нар. “мъжки характер” или пък “мъжествената душа”. В този смисъл общата конституивна представа за мъжественост – изразителна и в телесно, и в личностно, душевно измерение – има следните черти или качества: активност, желание за надмощие, самодостатъчност, самостоятелност, сила, воля, целеустременост, способност да подчинява и да налага себе си, своята същност, последователност, настъпателност, “стегнатост” или концентрираност, неразпиляност, “здравина”, потенция, изпълненост с енергия и пр. Тези качества, правещи мъжа мъж – а и други от този род могат да се намерят – “просветват” и кристализират във всяка фибра на тялото, във всяка проява на душата и на личността. Знаем, че между двете, между душата и тялото, има строго съответствие и симетрия, те са две форми, изразяващи една и единна същност. Затова наименованието им, съобразено с езика на тялото, е едно, а наименованието им, според езика на душата е съвсем друго; но между двете има дълбока и същностна аналогия. Следователно именно изброените качества на мъжествеността са симпатични на жената, дълбоко я привличат, тя им е податлива и не може да им устои, тя тях търси у мъжа и от тях така силно се впечатлява всеки ден.

Жената и женското символизират пасивната и “отдаващата” се същност на човешката природа. Жената въплъщава в себе си човешката потребност от получаване на сила и енергия отвън, от страна на света и от другия пол, мъжете. Съответно на това женствено е онова тяло, което е изразително именно в тази насока, материализирайки в себе си “пасивността” и отдадеността, свързаността и зависимостта от мъжа. Неговата конституция и сложение изразяват точно тази тенденция на реализиране на идеята за жена, която в женското тяло достига своето пластично и пълноценно проявление, своята същинска телесна форма. В пряко съответствие с женската телесност се намира душата на жената, която чрез личността изразява женствеността чрез своята форма, това е т.нар. “женски характер”, женската душа. По този начин общата конституивна представа за женственост има следните черти или качества: пасивност, желание за отдаване, зависимост, несамостоятелност, слабост, подчиняваща се воля, стремеж за служене на дадени отвън цели, способност да приема върху себе си същността на мъжа, да я “поема” и дори “разтапя” в своята женственост, преобразувайки я и вграждайки я в своята природа, съзерцателност, “отпуснатост”, разпиляност, липса на действеност и концентрация навън, наличие на особена “овътрешностеност”, потребност от получаване, а не даване на енергия и пр. Ясно е и тук, че тези и подобни качества личат, просветват и кристализират във всеки нюанс на женското тяло, а също се проявяват пряко чрез душата и личността на жената, те са качествата, правещи жената именно жена. Между душевните и личностните, от една страна, и телесните прояви на жената има строго съответствие и симетрия – защото те са формите, изразяващи и даващи простор за проявление на нейната единна същност. И тук няма засега да се разпростирам върху превода на тези качества поотделно на двата особени езика – този на тялото и този на душата – това е задача, която предстои. Трябва да отбележа само, че точно изброените качества са симпатични на мъжа, дълбоко го привличат, той им е податлив и не може да им устои, тях той търси у жената и от тях се впечатлява силно и неотразимо, бидейки готов дори – съобразно своята мисия – на саможертва или поне жертвоготовност за нея.

Казаното тук поотделно за мъжа и за жената трябва да се разбира като принцип, водещо начало на психологията, която се стреми да разбере мъжката и съответно женската природа. Казано в този общ план може да добавя това, че мъжът и жената като че ли изцяло един за друг са създадени, тяхната природа ги е подготвила и предопределила да прилепят своите същности една о друга, и то така, че да се получи неразкъсваема цялост, в която мъжкото и женското се взаимно допълват – и затова не могат да съществуват поотделно, а ако го правят, чувстват непрекъснато своята недостатъчност, от която така страдат. Този принцип трябва да се развие и така да реализира себе си, да намери своята плът в съдържателното психологическо изследване.

Дотук всичкото е цитат, няма да го слагам в курсив, щото не харесвам курсива. (Подчертаните възлови, смислово най-натоварени думички или понятия ги подчертах специално тук, иначе в онзи текст подчертаванията са значително по-малко.) Това съм написал за идеята за мъж (и, респективно, за жена), на тази основа сега какво още може да бъде казано? Щото даденото по-горе съдържа само принципа, който трябва да бъде развит, от него следва да бъдат изведени съответните, подобаващите, необходимите ни изводи. Това облекчава ли донякъде задачата ми?

Явно да, но не съвсем. Това е обща форма, която следва да бъде изпълнена с по-зрим, непосредствен, плътен бих казал смисъл. Но основното все пак е вече направено. Това именно ме накара тогава да се откажа от ровене в една тема, която по същество е неизбродима. А и моята методология е такава, че на ученика и на читателя си не бива да му бъде поднасяно всичко наготово, учителят и писателят не следва да подценяват чак толкова учениците и читателите си, напротив, трябва да им имат доверието, че могат да се справят сами. От тази своя позиция аз няма да отстъпя никога (независимо че на това "основание" въпросните другарки-чиновнички от образователната институция ме и уволниха, изгониха ме от училище, понеже, видите ли, в техните очи аз съм бил "пълен некадърник" щом не мисля като тях (!), щом си позволявам да мисля нещо различно от догмата и от канона на провалената по всички линии образователна система. Тия дни обаче се връщам в училище "на бял кон", победих в съдебната битка, затова днес и утре бързам нещо да понапиша, щото като се върна, същите тия другарки, най-вероятно, ще продължат да ми губят времето в съвсем безполезни битки. Е, не са съвсем безполезни де, но така е думата. Апропо, интересно е, че моите "конфликти" са все с... жени, ето я връзката ми с темата, виждате ли как превъзходно се връзват нещата? Който у нас се държи по мъжки, според това както подобава да се държи мъжа, в очите на "разпространения тип жени" той е крайно неприятен, ако обаче един "мъж" се държи като баба или като мухлю, да речем, всеки ден се мазни на властващите жени, подмазва им се, клечи в унизителни пози пред тях, такъв слабак и малодушник за тях, в техните очи, предполагам, е... "истински мъж"!

Ето че стигнахме до проблема за описанието и представянето на това как се възприемат в днешно време мъжете и жените, които еднакво са се откъснали от собствената идея на своя пол, които еднакво да се отдалечили от нея, които, тъй да се рече, са еднакво дегенерирали. Аз продължавам да твърдя, че двата пола, които са си безкрайно необходими, които са си съдбовно или фатално необходими, изпадат в най-страшна екзистенциална трагедия когато едновременно са се откъснали от собствената си идея, изневерили са на идеята си, т.е. тяхното съзнание е започнало да живее със съвсем извратени представи за това какво е да си мъж, как следва да се държи според идеята си мъжът, кое е мъжко поведение и държание и т.н. Тогава именно става така, че настъпва пълен хаос в отношенията на двата пола, те вече не могат да се уважават и почитат, те започват именно взаимно да се подценяват и унижават, при това не съзнавайки унизеността си, което обаче не означава, че тази унизеност или ощетеност не им се отразява на още по-силно, именно безсъзнателно ниво. Ще дам един пример - за да поясня мисълта си, общото говорене тук вече не може да ми позволи да опиша нещата според тяхната истина.

От казаното по-горе за вечната идея за мъж и, респективно, за вечната идея за жена стана ли ви ясно, примерно, защо никога една жена не бива да бъде поставяна на ръководна позиция, сиреч, инак казано, защо никога на жена не трябва да се дава никаква власт? Ами то е ясно защо, пределно ясно е, пълна аномалия е на жена да се дава власт и особено възможността да властват, да господарстват или господстват над мъже (!), да, това е пълна аномалия за ония, които разбират. Съзнавам, че тия мои твърдения могат да се възприемат като крайно анахронични, рискувам да бъда произведен в ранг на "изцяло немодерно мислещ", ще бъда, разбира се, оплют, щото не признавам "световно-историческите постижения на еманципацията", че съм някакъв урод, който дръзва да не почита даже светая светих на нашето време, именно човешките права и равенството на индивидите пред закона и прочие, и т.н., и так далее, и ала-бала. Да, обаче ето, природата е създала мъжете и жените и не ги е направила равни и еднакви, нали така? По субстанцията си ние, човеците, сме неравни, ние даже и като индивиди не сме равни, какво остава пък да бъдем "съвсем равни" като полове?! (Да сме равни по права и пред закона е друго, но и това равенство не бива да се схваща опростено, самият живот не допуска такива опростени интерпретации.) И тъй, въпреки еманципацията, въпреки всичко, воден от идеята си, аз си позволявам да издигна "анахроничната" идея, че на жена власт не трябва никога да се дава, че жена не може да бъде добър управник, че жена не може да взема умни и особено пък разумни или мъдри решения, че най-многото, което може да направи една що-годе умна жена, ако по някакви причини се добере до властнически пост, то е да се обкръжи с умни мъже и във всичко да слуша техните съвети; това, примерно, е възможно, но где ги такива жени?! Ще дам някакъв пример.

Знаем, че е имало жени в историята, в които жени са имали огромна власт и въпреки това не са направили страшни поразии (докато други жени, имащи значително по-малка власт, са направили значително по-големи поразии). Да вземем за пример нещо по-популярно от историята, именно примера на руската императрица Екатерина Велика. Вчера кой знае как попаднах на един клип, в който се разказваше за... Сталин, нямах време да го гледам целия, но случайно ("случайно" ли казах?) попаднах тъкмо на изказване на съветския диктатор, в който той разсъждава за Екатерина Велика. И казва нещо съвсем резонно, предавам по спомен (сега не ми се търси нито филма, съставен от спомени на хора, които са го виждали или общували с него, нито ми се търси пък точния цитат):

Екатерина е велика за това, щото е търсила и намирала умни и силни мъже за любовници, които са я... (да не употребявам цинична дума, вие се сещате какво са я правили любовниците й!) и същевременно е предоставяла на фаворитите си цялата власт, примерно на Орлов, Потьомкин, Долгоруков, Зубов и пр.

Това горе-долу казва Сталин за Екатерина Велика; забележете добре, тя е велика защото има ума да се опре изцяло на доста добри (не само в леглото, предполага се) мъже; между другото, Екатерина, нищо че е императрица, се е проявила като жена в истинския смисъл, била е много страстна, казват, че била най-велика в сексуалните си мании, в сексуалната си ненаситност; това пак е свързано с исконно женската роля в живота. Но ето един откъс, в който се разказва за подвизите на Екатерина Велика и за това как тя е управлявала:

Необичайна е съдбата на Екатерина Велика. Тя управлява еднолично огромната Руска импери цели 34 години. Родена е на 2 май 1729 година с името София Фредерика Августа фон Анхалт-Цебст. Едва 16-годишна е омъжена за братовчед си Петър - племенник и наследник на руската императрица Елисавета. Самата Елисавета няма деца затова работата на Екатерина била да прави точно това - да роди наследник на короната. За нещастие обаче Петър е луд, импотентен и стерилен. Младата Екатерина дори обмисля самоубийство. От тъжния живот в чужбина я спасява непрекъснатото четене на книги и постоянната езда. (Явно това е направило Екатерина доста умна, имам предвид четенето на книги, не ездата; умът е безкрайно рядко качество сред жените, друга е женската същина, не ума, а нещо съвсем друго; бел. моя, А.Г.)

Екатерина остава девствена до 23-тата си година. Дотогава тя играе в леглото си само с кукли. Една нощ, личната й компаньонка, по инструкции на императрица Елисавета, оставя младата жена сама с доказания съблазнител Сергей Салтиков. Той й обещава прелестни преживявания и не я разочарова - нито нея, нито императрицата.

Връзката със Салтиков разкрепостява сексуално Екатерина. След две помятания тя забременява отново и ражда сина си Павел, който Елисавета посреща с голяма любов и незабавно го отделя от майката.

Лудостта на Петър растяла с всеки изминал ден, той губел и популярността си. Тогава Екатерина решава, че има шансове за успех при дворцов преврат. През юни 1762 година Петър става император. Екатерина пък застава начело на императорската гвардия и на 17 юли 1762 година се самообявява за императрица. Подкрепя я нейният следващ любовник и фаворит Григорий Орлов. През дългото си царуване Екатерина разбива силата на духовенството, потушава множество въстания, прибавя повече от 200 000 кв. мили към руската територия...

Останалите деца на Екатерина, всичките момчета, са от Григорий Орлов, така поне твърдят историците. Той пък превръща придворните дами в свой харем. Независимо от всичко Екатерина му е вярна цели 14 години. Изхвърля го едва след като той прелъстява нейна 13-годишна братовчедка.

След като навършва 40 години тялото на Екатерина е узряло и станало много по-съблазнително. Тогава неин поддържник и протеже е кавалерийският офицер Григорий Потьомкин. Императрицата и 35-годишният й любовник се радват на връзка, изпълнена с чести кавги и сдобрявания. По-късно Потьомкин се превръща в шкембелия и грубиян с остър език, когото Екатерина често нарича "съпруг" и "моят ужасен красавец".

Потьомкин искал да напусне леглото на Екатерина, но без да загуби влиянието си в двора. Той я съветвал да сменя фаворитите си и обещавал да се грижи за подбора на всеки от тях. Фаворитите били препитвани от дворцовия персонал, проверявали здравословното им състояние, както и за евентуално наличие на венерически болести. Мъжествеността им пък била изпитвана от придворни дами, избрани специално за тази цел. Длъжността “фаворит” била доста доходна. За всяко изпълнение на задълженията императрицата отпускала допълнителна издръжка и възнаграждения. При уволнението си пък фаворитите били възнаграждавани не само с пари, но и с имения с по 4000 крепостни селяни. За 16 години Екатерина сменила 13 фаворити. Последният любовник на Екатерина е 22-годишния Платон Зубов, който поддържа сексуалните интереси на императрицата между 60-67-годишната й възраст. Бурният личен живот на императрицата очевидно е подхранил още тогава мълвата, че е починала при сексуален акт с кон, но всъщност тя умира от инсулт на 67-годна възраст...

И ето нещо, което още повече показва защо тази същата сексуална маниачка Екатерина заслужава все пак прозвището си "Велика":

Екатерина сменя лютеранската си вяра и става православна християнка. Упорито изучава руски, граматика и философия. Наизустява цели страници от трудовете на Волтер и Монтескьо.

Толкова. Спирам дотук. (Ако искате вижте и това: Еротичните мебели на Екатерина Велика.) Няма да давам съвременни примери, щото този пример казва всичко. Ако до една жена-управничка стои умен или по-скоро истински мъж, и тя има акъла да се вслушва в съветите му, тя може да бъде допускана до власт, но иначе по принцип власт да се дава на жени е не само голям риск, но и неизбежно води до страшни ексцесии. Ако пък жена на власт си има жени за съветнички, тогава нейните зулуми са гарантирани. Знаете, че амазонките навремето били изцяло полудели - по причина на това, че дръзнали да игнорират изцяло мъжкия елемент на живота. Да, лудост е изходът ако жена дръзне да игнорира мъжкия елемент - или се осмели да управлява без ръководната роля на мъже. Защо полудели амазонките, защо били толкова бесни и как Херакъл им се подиграл съм го писал някъде из книгите си, но и аз съм забравил вече къде, в коя книга беше това. Мъжете и жените са си фатално необходими. Мъжете, които дръзнат да живеят без жени, могат да се спасят от лудостта по един-единствен начин - ако имат творчески способности, ако се отдадат на творческите си интелектуални и духовни занимания, примерно философия, служене на Бога (монасите) и т.н.

Но пак общо взето мъжете сме крайно зависими от жените, страдаме по тях и пр. Но в техни слуги или роби не бива да се превръщаме, това поне е сигурното. Истински силният мъж се разпознава по това, че истинските, неизродените жените сами признават превъзходството му. И му се подчиняват. Жената е затова и създадена, да служи на мъжа, да го вдъхновява, или, както пише в Библията: "... да бъде помощник на човека". Не на мъжа, а на човека - така е записано там, кой знае защо ли? Или, по-скоро, съвсем е ясно защо. Апропо, доколко в днешно време мъжете са човеци в истинския смисъл, за това нещо някога питали ли сте се? Не е мъж оня, който преди това не е станал вече човек, същото се отнася и за жената, и за жената може да се каже досущ същото; а пък разгадаването на великата загадка за половете е това, че без жената мъжът не може да стане нито мъж, нито човек, същото с пълна сила важи и за самата жена. Тия сред мъжете и жените, които наистина са мъже или жени, те разбират прекрасно защо така се изразявам; на останалите съвсем не мога да им помогна. Човешкото като такова се поражда и развива в своя блясък благодарение на любовта. Любовта разрешава всички въпроси и загадки. Казвам любовта като духовна сила, като субстанция на живота. Тя е много по-богата от половата любов - и това следва да се вземе предвид. И да не се забравя никога. (По тия въпроси съм писал в другите свои книги и затова тук няма нужда отново да пиша.)

Да спра дотук, че се изморих. Хем цитирах, хем пак се изморих. Тежка, трудна е тази тема, много е трудоемка. Но ще се сблъскам с нея съвсем скоро. Но за днес вече нямам сили. Изтощих се. Хубав ден ви желая! И на жените, и на мъжете, на всички желая един хубав януарски и празничен ден! Да се надяваме, не са ми се обидили прекалено много жени. Аз зная, че истинските жени няма как да се обидят на думи, в които се съдържа някаква истина, пък макар и тя на повърхността да им изглежда "лично неизгодна". За отношението на жените към истината и към философията (блюстителка и носителка на истината) ще ми се наложи да говоря и пиша съвсем скоро. Даже с това, чини ми се, е добре да започна следващия път. Знаете, че жените обичат много да бъдат хвалени и харесвани, полагат много грижи за външността си, тия неща са безкрайно важни; те са големи съблазнителки, но също така и страшни... лъжкини са, нали така? Ако търсенето и постигането на истината е изцяло мъжка привилегия и отговорност, как ли в това отношение се изявяват жените? Ще видим, имам какво да кажа по тази тема, но сега-засега се оттеглям! Чао и до скоро!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo