Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 9 февруари 2016 г.

Философията е море, даже океан, цял необятен духовен океан, огромно е нейното богатство: защо трябва да четем само това, което чиновниците от МОН са благоволили да ни отпуснат?!



Последното есе от поредицата за мисленето (творческото мислене) беше публикувано под заглавието Като по поръчка животът ми сервира този превъзходен казус с добре набитото, но умряло "по своя вина" момче: като едното нищо ще го предложа на учениците си. След това две сутрини не писах непосредствено по тази тема - понеже бях зает с други неща. но и се оказва, че и в тези "други неща" при мен пак става дума за мислене; изобщо оказва се, сега съзнавам това, че аз общо взето все за това пиша, намирам разни кусури на разни тълкуватели на нещата и се опитвам да покажа, че те или несъзнавано грешат (има и такива), или пък проявяват злонамереност, опитват се да подведат хората. Ето един пример в тази посока, става дума за коментар, в който се противопоставям на злонамерените фалшификации и манипулации най-важните български проблеми, правени от един щедро платен измамник, който напоследък нашумя по наште тъй податливи за "кремълската правда" медии: Руският патриотично мислещ пияница е този жизнеспособен и здрав човешки тип, на комуто е отредено славното бъдеще на човешката цивилизация!.

Вчера пък обявих, че предлагам нещо като практически проект за непосредствено правене на съвсем реална, същинска и при това действаща демокрация в нашата училищна общност, проект, в който може да се включи със свои активности и инициативи всеки мислещ и загрижен за тежките проблеми на образователната ни система човек: виж Нищо друго не е демокрацията - тя е непосредствено реализирана свобода, тя е свобода в действие!. Разбира се, до момента, интересно е, че няма отзив (имам предвид в блога ми или във фейсбук), настъпи нещо като злокобно мълчание, а знаем, че мълчанието и тишината са предпоставка за усилено мислене. Чудесно е това, че тази публикация породи такова сериозно замисляне сред толкова много хора, това направо е прекрасно! Прочее, естествено е, че из средите на немислещите (аз тия нещастници ги наричам комуноиди) има реакции, ето две-три от тях:

Анонимен каза: Ти си тоталитарист и антидемократ за каква реформа и свобода говориш?!?! Нямат право такива като теб да говорят за тия неща. Нямаш нищо общо с тях!

Кот Василий каза: Грънчаров, знаете ли, вий сте абсолютен тъпунгер, две мнения няма, но се чудя, освен вас самия има ли някой друг, който да ви обръща внимание на постоянните идеи за промени в образованието у нас?

Какво да каже човек по повод на такива идиотщини? Нищо друго не му остава да повтори само ето примерно тия думи на нашия велик български поет Ботев, от стихотворението му "Към брата си":

Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, братя, губя,
тия глупци като мразя.

Попаднах на публикация в блога ми на това стихотворение, реших пак да е препубликувам: "Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани..." - отново публикувам това стихотворение на Хр.Ботев. Става дума за глупци неразбрани, това Ботев го е писал преди толкова години, сега нима не е същото? Значи това нещо - немисленето, глупостта - е било нашенска тежка болест и тогава, в ботевите времена, такова е и сега. Сега обаче освен че имаме работа с прекалено много глупаци, нещата са още по-тежки: имаме също така работа и с прекалено много мерзавци. Които при това изобщо не се смущават от това, че са мерзавци, показват си мерзавщините, както забелязвате, без капчица неудобство. Пълно е около нас с подлеци, с малодушни, с нещастни, с озлобени хора; на какво ли се дължи тази тяхна озлобеност? Само на нещастието им, само на умствената и на нравствената - личностната! - им ощетеност ли се дължи то?

Ето тук стигаме до един много важен проблем: може ли единствено с просвета, с проясняване на разума, със задействане на разумността склонността към правене на глупости да бъде надмогната и победена? Лошият, долният човек, като му се обясни, че е лош и долен, като му се помогне да осъзнае своята лошотия и долнотия, дали в този момент ще започне да се променя към добро? Или няма такава евентуалност, или такава една надежда е неоправдана? Как мислите вие по този въпрос? Този въпрос е извечен, още Сократ е мислил по него. Той обаче е рационалист, смята, че силата на разума е толкова голяма, че няма начин да не победи склонностите ни към правене на лошотии. Глупостта може ли да бъде победена единствено на тази основа, на полето на разгръщането на разумността? Обяснявайки усърдно на един човек, че мисли глупави, неверни неща, помагайки му да разбере истината по въпроса, има ли надежда да му повлияем така, че този човек, първо, да осъзнае грешката си, и, на второ място, на тази основа, да започне да се променя към добро, да почне да става по-умен, мислещ, разумен? Тия въпроси са твърде интересни и важни. Склонността към немислене как се превъзмогва, чрез мислене ли? Чрез натиск върху ума ли? Чрез задвижване само на умствената активност ли? Не се ли крие тук по-сериозен проблем, щото става дума и за ценности: ами ако на глупака, освен че му харесва да не мисли (той, прочее, може да си мисли, че мисли, но това просто да не му се удава!), ако му харесва също така да продължи да си прави свои лошотии, мерзости и пр.? Става дума, очевидно, за някакви ценности - ценностите ни обаче могат ли да се повлияят с мислене, с умствени само упражнения? Със занимания с философия може би може да се повлияе на ценностите на човека, но само с чисто умствени упражнения и задачи едва ли може, така аз лично смятам. И неслучайно мисля така. Мога да обясня защо така мисля.

Или да ви дам първо възможност вие да осмислите тия въпроси? Щото да не стане така, че аз да предотвратя вашето собствено замисляне по тия немаловажни въпроси, с което да осуетя вашата собствена радост и вашето собствено задоволство от намирането на вашите отговори, на вашето виждане на истината? Все пак истински ценно за човека е само онова, което той сам е постигнал, което той сам е успял да открие. Ако му сервираш наготово отговорите ("единствено-правилните" при това!), това освен че издава недоверие към неговата способност да се справя сам, показва и нещо друго: по този начин ти обиждаш човека, унижаваш го, а унизеният човек ще се разочарова от своята способност да разбира сам, сам да търси и постига истината. Не бива ей-така, без да се усещаме, да обиждаме другия човек. А толкова често го правим. Дори и само по този начин: чакай аз да ти кажа какво е правилното, ти не можеш сам да разбереш! Не бива така. Всеки разбира нещичко, може обаче много по-добре да разбере нещата - но за това трябва да му дадеш шанс. Доверието към нашата способност да схващаме сами, да разбираме сами, дава нещо като криле на човека - и той едва така може да почне да хвърчи в пространствата на духа и на мисълта. Отрежем ли ме тия криле, нищо няма да стане. Един унизен и подхлъзнал се по наклонената плоскост на глупостта в един момент почва да се озлобява срещу другите, срещу пълноценно мислещите. На такъв озлобен вече човек много трудно може да се повлияе и помогне. Дори и да го правиш с най-искрени чувства.

И тъй, аз мога още сега да ви обясня как стоят нещата според мен (става дума за отговорна ония по-горе въпроси), но предпочитам да ви оставя да опитате сами да си отговорите. И да подирите истината. Едва на тази основа след това ще можете да разберете това, което ще ви кажа след това аз. Ако един човек сам не е мислил по даден проблем, ако не е направил своите опити да се доближи до него, да навлезе в него, то такъв проблем на този човек си остава съвсем чужд. И тогава вашите премъдри обяснения няма да бъдат разбрани, няма как да бъдат разбрани. Човекът, който сам не е мислил по дадения въпрос, ще ви изслуша, да допуснем това, ала няма да ви разбере. Дори и да желае искрено да ви разбере, пак няма да ви разбере така, както би ви разбрал ако сам беше мислил по този същия проблем. Съвсем друго е обаче когато сам вече е мислил по него. Тогава вашите думи е много по-възможно да бъдат разбрани. Тогава е много по-реалистично да очакваме, че и в неговата душа ще се извърши този поврат към истината, до който се свежда цялата работа. Затова ето сега разбирате ли колко много вредят на нашите деца учителите, дето са свикнали да им поднасят в готов, в "сдъвкан" вид цялата онази банална учебникарска истина? Ами разбира се че на тази основа те постигат само едно нещо: завинаги отвращават младите от мисленето, от ученето, от самостоятелното търсене на истината! От всичко ги отвращават. А в съвсем друга ситуация попада младият човек, който се чувства насърчен: помисли сам по тия въпроси, ти можеш да се справиш сам, опитай, потърси, изследвай въпроса, не си внушавай, че не можеш да постигнеш истината сам! Тогава в душите на младите наистина сякаш порастват нещо като криле. Чудесно е това нещо, не зная дали можете да си го представите. Как ще си го представите обаче ако сами не сте го преживели никога?


Аз така си обяснявам ентусиазма на младите в моите часове по философия, щото аз съвсем умишлено ги поставям в една общо взето съвършено нова, непозната, непреживяна от тях ситуация: мисли сам, не чакай наготово никакви отговори, това, което пише в учебника, съвсем не е достатъчно, истински интересното е това как ти разбираш нещата, по всеки въпрос ти следва да си изработиш собствено разбиране, да ми повториш това какво пише в учебника е нищо, даже и перфектно да ми го повториш, ако не го разбираш, ако не си го премислил, ако на тази база не си стигнал до своето собствено разбиране, аз ще ти пиша двойка или най-много още по-унизителна тройка! Някои от младите са шокирани от такива едни толкова странни изисквания на този учител, но повечето, за щастие, са приятно изненадани, да, тези ученици точно за това сякаш са си мечтаели! Сбъдват им се мечтите като разберат, че са поставени в тази толкова трудна, но благодатна ситуация на същинското мислене, търсене на истината, изследване. Защото само така може в душите да се роди тъй потребният им смисъл. А душите им са жадни за смисъл, не зная дали поне това сте го разбрали; да, душите на младите са жадни за смисъл, ала няма кой да им го "даде"; а казахме, че този смисъл не се "дава", той трябва, казахме, да се роди сам в собствените им души. Те сами трябва да сътворят тъй потребния им смисъл. Той трябва да бъде постижение, плод на активността на собствената им душа. Няма как иначе този смисъл да се появи там. Този е единственият начин.

Аз в тази връзка много съм писал в своите книги за учителстването и за образованието, така че тук няма нужда да продължавам да пиша и да мисля още. Нещата, дето се казва, отдавна вече съм ги измислил по този пункт. Но което съвсем не значи, че по тях вече няма смисъл да се мисли; не, не е така. Защото моите мисли и становища по тия въпроси са само покана за разговор - и за размисъл. А разговарящите трябва много да са мислили, иначе всичко се обезсмисля. В тази връзка ми се ще да кажа още няколко по-конкретни неща, взети, дето се казва, от самия непосредствено живян живот. В него има всичко. Той е голямо богатство. Единият ми пример ще бъде с учениците, а другият - с учителите. Ето за какво става дума.

Вчера имах първите учебни часове по философия след ваканцията. (То пак ни дадоха нова ваканция, този път "грипна", та с това ученето ни завърши, от днес пак сме във ваканция до края на седмицата: голяма радост за младите е това! Пък и за нас, учителите де: ето, ще мога да си довърша по-бързо някои други работи, с които се бях захванал, пък като ходя на училище нямам време за тях.) Поговорихме си с учениците ми по разни въпроси. Стана така, че имах само часове с 11-ти клас, по предмета, който аз наричам "чиста философия"; това е "самата философия" (щото учат и други философски предмети, затова така се изразявам). Разбира се, младите изобщо нищичко не бяха чели по темата, която имахме. Казват обикновено: нямаме време, господине, не ни стига времето! Да, ама ето сега са имали време, ваканция е било, но те казват: е, господине, ваканцията е за почивка, как така да четем философски книги по време на ваканция, ваканцията е за забавления? Аз ги питам: ами това нещо, четенето нима не може да е забавно? Не може, то било работа, а пък през ваканцията се почива. Подхвърлям: чудна работа, аз пък превъзходно си почивам като чета книга - и като мисля за прочетеното, при това четенето на книга, написана от мислещ човек, за мен е нещо най-приятно и забавно! Слушат ме с недоверие учениците. Един промълвява: господине, и аз четох книги по време на ваканцията, но четох от задължителните книги по литература. Питам го: а в тях, в тия книги по литература има ли нещо философско? Нямало, налагало им се било да четат книги като "Бай Ганьо", "Под игото", ей-такива книги бил чел този нещастен младеж, казва той това нещо, а другите ученици му се присмиват - и го гледат подигравателно. Да, обаче друг ученик ми каза, че като аз съм бил споменал в час, че книгите на философа Албер Камю били много приятни за четене, той се заинтригувал от тия мои думи и намерил книга на Камю, в която се зачел. И му било харесало. Обеща да разкаже за какво говори Камю в тази негова книга. Но за друго нещо искам да ви кажа в тази връзка.

С младите е много интересно да се разговаря, ето, на тия, които ми се чудат, че намирам смисъл да бъда учител, така отговарям на постоянните им въпроси какво диря в училище вече толкова години. Един ученик, примерно, подхвърли, че му било приятно да чете и учебника по философия; бил хубав този учебник. И аз почнах да го подпитвам ето за какво.

- Добре, чудесно е, че намираш смисъл да четеш учебника. Но той е написан от автори, които са подбрали от цялата философия нещо, което по тяхна преценка е най-важно, това, което те са подбрали, е нещо като капка, а пък философията, представи си, е цяло море! И при това са се постарали да предадат тази капчица смисъл в пределно понятен, разбираем вид, т.е. са представили нещата, да допуснем, пределно популярно. И от оня автентичен смисъл на философския проблем, да речем, дето се съдържаше в тази капчица, има вече само една прашинка, почти нищичко не е останало. При това вие, учениците, искате от учителя да ви преподава по същия учебник, т.е. да ви представи тази същата прашинка смисъл в още по-разбираем, пределно понятен начин, един вид тази "духовна храна", дето е в учебника (тя е от типа на сандвичите от "Макдоналдс") да ви бъде предадена от учителя в "сдъвкан вид", сякаш вие самите нямате зъби да си я "сдъвчете" сами, ами учителят трябва да я сдъвче със собствените си зъби, а пък после да ви я "налее" в този вид, във вида на "кашичка", сякаш сте нещо като бебета (нали знаете как хранят бебетата, дето нямат още зъби?). Какво ще кажете за тази моя метафора?

Учениците правят гримаси на отвращение и един от тях промълвя:

- Отврат! Гнусно ми стана! Все едно да ядеш повръщано! Леле, господине, ще ида да повърна, простете! - той театрално излиза, сякаш наистина се налага да иде да повърне в тоалетната, ала след миг се връща, засмян, един вид вече се е облекчил!


Аз продължавам със следните думи:

- Да, така е, всеки си има свои зъби, защо всеки да не си дъвче сам, защо трябва на учениците "матр`ьялът" да бъде препо-даван в смлян вид, сякаш те са нещо като беззъби бебета?! Аз също смятам, че е унизително това да се прави, даже справедливо това нещо предизвиква погнуса. Но ето, вие никога не бихте яли такава сдъвкана от друг "истинска храна", но в училище нямате нищо против учителите да ви набиват и то направо в главите подобна "умствена кашица", нали така, даже много хвалите учителите, дето така хубаво умеели да обясняват, че вий всичко сте си били научавали още в час, нали така, хвалите или не хвалите такива учители?

- Така е, хвалим ги! - признава неохотно един ученик.

- Да, но кое е по-доброто: да си ползвате "собствените зъби", а това е да употребявате своя ум по предназначение. Както работа на зъбите е да дъвчат месото, по същия начин със своя ум човек може да "смила" каквато си искате информация, умът е нещо като зъбите в сферата на мисленето, което пък е именно хранене на душата. И вие какво предпочитате, да ядете истински неща (меса и пр.), или разните му там "полуготови храни", сандвичи и пр.? И, второ, ако се захване някой от вас да чете текст от някой философ, опита се да го "сдъвче" със своите зъби, да го проумее, няма ли да е по-добре за него, да си пробва здравината на зъбите, а, какво ще кажете и за това?

И в този дух върви нашата беседа. Разбира се, възползвам се от сгодния случай и им казвам, че понеже аз много ги уважавам, имам им доверие, че могат да се справят сами, по тази причина изобщо не им разказвам "уроците", а само задавам някакви въвеждащи въпроси за ориентация в проблемите; знам, че много хора са крайно разочаровани по тази причина и нищо чудно вече да замислят как да ми отмъстят по този повод. Понеже са поставени в нова, непозната ситуация. Нека всеки да чете откъдето иска, казахме, философията е море, даже океан, духовен океан, огромно е нейното богатство! Откъде-накъде трябва да четем само това, дето чиновниците от МОН са благоволили да ни отпуснат?! Нека всеки да чете каквото си иска, има огромен избор, има толкова книги, учебници, цял океан, казахме! А тук се опитват да ни залъгват с някакви капчици, трохи, прашинки и пр.

Глупава работа е чиновническата работа на чиновниците от МОН, нали така? Крайно глупава е тази тяхна работа, при която ни принуждават да четем само това, което те са благоволили да ни отпуснат, какво ще кажете? Но ви моля все пак да отделяте известно време за подготовка в къщи, за четене, за мислене по философските теми и проблеми, които вземаме. Имате пълна свобода да четете откъдето искате, но, за Бога, четете, мислете, търсете, работете! Който чете, това ще се отрази много благотворно на мисълта му, четенето на философски книги е нещо като фитнес за ума! Ще заякне умът ви, и то така, че от нищо повече няма да ви е страх. Няма да има проблем, който тогава да не можете да решите, стига да сте чели достатъчно, стига да сте мислили, стига да сте си тренирали достатъчно ума.

Толкова. И много други неща си говорихме вчера с моите ученици, но за тях сега не мога да ви пиша, просто нямам това време. Аз затова навремето правех записи (видео) на моите часове, ставаха чудесни часове, но ето, оказа се, че това било "крайно незаконно", неизвестно защо. Глупава работа! Тежко, братя, се живее, сред глупци неразбрани! Душата ми в огън тлее, сърцето ми в люти рани!

А сега, както обещах, да кажа нещо и за учителите. Но този път ще използвам друг начин: ще дам просто запис на нашия прелюбопитен диалог, случил се вчера; разговаряме по една тема, която уж е странична. Но разговорът ни много показва. Ето, давам ви възможност да се запознаете с него. Коментари няма да правя. Само запис на самия диалог. Хубав ден ви желая! До скоро! А сега четете, радвайте се, дивете се; разговорът тече под публикация, в която се обяснява, че вече имаме нов ресорен за средното образование зам.министър, всички хвалят "чудесния колега", дето Боко е назначил за зам.-министър, бил прекрасен човек и пр., а аз казвам нещо необичайно, което предизвиква едва ли не всеобщо възмущение от "толкова лошия човек", дето дръзва да мисли "такива възмутителни неща":


Ангел Грънчаров казва: Щом новият ресорен зам.-министър на образованието и науката е досегашен директор, това просто означава, че на ръководна позиция в МОН се поставя човек, който ще изразява интересите на административното (бюрократично) съсловие. По тази причина ми е чудно, че този знак се тълкува позитивно: малка е вероятността според мен той да изразява интересите на учителското съсловие - или коренните интереси на реално заетите в образованието (учениците и учителите); дано не съм прав, но аз давам такова тълкуване.

Emil Jassim каза: Странно, г-н Грънчаров, уж сте философ, а бъркате елементарни предпоставки, поради което правите грешни изводи. И отново ме поставяте в абсурдната ситуация да трябва да защитавам не някой овластен, а здравата логика.

Г-н Стаматов е учител по биология, и то дълги години. В един момент става директор. Както, впрочем, мнозинството то директорите на български училища. Като директор се справя завидно добре. Лично познавам деца, които учат в 119-то и техните родители и досега няма нито един, който да не е впечатлен. Това подсказва, че Стаматов към момента е показал мениджърски умения. Това е само един от факторите, разбира се, поради които е посочен за заместник-министър.

Да говорите за "бюрократично съсловие" сред хората, които се занимават с образование, доказва, че не познавате системата ни най-малко, нито основните играчи в нея. Разбирам, че смятате, че сам сте достоен направо за министър, но мога само да се моля никога да не Ви се поверява ръководна длъжност (припомням, че думата идва от "дълг"), ако ще следвате толкова елементарна логика, като изразената по-горе.

P.S. Дори в много от случаите да съм съгласен с тезите Ви, агресията, с която ги излагате, многословието и понякога глиненокраката логика, на която ги поставяте отдалечават от съмислие с Вас.

Ангел Грънчаров каза: Благодаря за пространното дидактично поучение! Много съм Ви признателен! Между другото, аз не съм "уж философ", напротив, философ съм си съвсем в действителност, бъдете спокоен за това. :-)

Между другото защищавате доста странна щекотлива теза. Апропо, има свобода на мисълта и мога да мисля каквото смятам за добре - и за правилно. Разбрахме се, че представата Ви за философията е доста отдалечена, тъй че забележките Ви за моите качества като философ отдаваме на прекалената Ви емоционалност. Между другото, надявам се не мислите, че ще ме убедите в своята теза, която е доста съмнителна. Аз видях, че новият зам.-министър мисля е бил до този момент директор на три училища (!!!), което ми говори, че се е развивал по административна линия. Аз съм в системата на образованието (като учител, бил съм за известно време и директор) 33 години. Аз ли не познавам системата или Вие?! :-)

Също така е крайно глупаво да се изказвате за моите личностни качества при положение че изобщо не ме познавате. Даже започнахте да се молите да не ми се поверява никога ръководна длъжност, интересно на кой по-точно се помолихте! :-) Представата Ви за мен е крайно погрешна. Ясно е, че всяко мое изказване Ви дразни. Особено силно сте се впечатлил от шегата ми с моята кандидатура за министър; не е нужно толкова силно да се впечатлявате от нея. Относно "многословието" ми - все пак аз решавам как и колко да пиша, какво да мисля, какво да кажа и пр. Уж сте млад човек, пък звучите дидактично като даскалица от от 30-те години и то в СССР.

Вие на своите ученици позволявате ли изобщо да мислят? На мен, учителя, ми се карате по повод на всяко мое изказване. Не е най-малкото колегиално. Не ща да ме учите как е правилно да мисля. Разбрахме, че за Вас специално всеки, който е на високо място в йерархията, заслужава да бъде хвален. Ами ако аз някога стана министър, съзнавате ли в колко деликатно положение ще се окажете тогава?! :-) Щом Кунева стана министър, щом Боко е премиер, какво пречи аз, дето съм толкова прост във Вашите очи, да не стана един ден министър? Та у нас управляват простаците... :-)

Мария Николова каза: Познавам Деян Стаматов като един от директорите, които телевизията обикновено показва по дадени образователни въпроси, заедно с Асен Александров. Това са представителите на директорите, чието мнение най-често се взема под внимание. Нормално е такъв човек да бъде поканен да заеме този пост. Даже е хубаво, бих казала, поради причини, които Емил изтъкна. И е разбираемо, че няма да вземат някой от целокупното учителство, само заради идеята да бъде учител. Винаги съм поддържала мнението, че за да достигнеш до най-високия пост, трябва да си минал през тези под него и в този смисъл изборът на Деян Стаматов е точен. Отделен е въпросът дали и на този пост той ще бъде на ниво, както е бил на директорския.

Ангел Грънчаров каза: Дано сте права! Но между другото съвсем не е задължително добрият мениджър (директор) да е непременно добър заместник-министър. Разликата в позициите е колосална. Ние имахме вече добър директор за заместник-министър (Кирчо Атанасов), който беше твърде лош зам.-министър, да не изброявам изцепките на последния на този пост, които са анекдотични. Имахме и шеф на инспекторат поставен на поста ресорен зам.-министър (Кастрева), която също не уйдисваше на новото си положение и изглеждаше смешна в тази си роля (и правеше често съвсем смешни изказвания, да не употребя някоя по-силна дума). (Апелирам все пак да бъдем честни.)

Аз продължавам да поддържам тезата си, че представители на администрацията (директори, шефове на инспекторати и пр.) като станат зам-министри, няма как да се преобразят в защитници на интересите учителската гилдия или да изразяват коренните интереси на реално заетите в образованието (учители и ученици). По причина на това, че те вече са обслужвали интересите на образователната бюрокрация. Моята теза е, че главната консервативна сила, пречеща на промените, е тъкмо бюрокрацията. И тук субективните качества на Стаматов, Кастрева и пр. нямат значение, тук става дума вече за интереси. Интересът на бюрократите е запазване на тъй удобното им статукво. Затова аз не очаквам чудеса от този зам.-министър. Толкова. За да не се измори някой прекалено от четене и от мислене, гледам, че постоянно някои се оплакват по тази причина.

Още нещичко да подхвърля все пак: не бива да чакаме, че отгоре ще дойде инициативата за оправянето на образователната система, че нов министър, подобно на титан, ще промени и демократизира системата, а от нас се чака само да ахкаме и въздишаме на чутовните му подвизи с неподправен кравешки възторг. Тази нагласа, това очакване, дами и господа, е именно гибелното. Промяната трябва да я правим ние, и то в битка с образователната бюрокрация, която именно защищава своето монополно положение, своето всевластие, защищава пагубното статукво. Наивност е да чакаме някой отгоре, по команда, да ни нареди да се променяме. Тъй че, простете, не разбирам този ентусиазъм - сякаш ето, вече се намери, нужният оправяч, а ний дружно заръкопляскахме!

Разбрах, че новият зам.-министър умее да свири на китара и да пее. Сега вече напълно се убедих, че по тази причина е много подходящ за поста, в кърпа е вързано оправянето на образователната система. Също така е съветвал Сергей Игнатов, което също е чудесен атестат. Абе щастливци сме ней, че султанът Б.Борисов назначи тоя човек за везир на образованието. Късметлии сме ний! :-)

Пардон, оказва се, че на китара свири съветникът на министъра на образованието, а не зам.-министърът, грешката е моя! Хиляди извинения!

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

1 коментар:

Анонимен каза...

Ти Грънчаров не си никакъв философ. Казва ти го човекът. Мислиш се за умен, но си много прост. Затова госпожа Анастасова правилно те уволни. Съдът те върна, но твоята характеристика че не ставаш за учител си остава. Ако имаше поне малко морал сам щеше да се откажеш от учителстване. Защото нямаш качествата да бъдеш учител. Пиши си глупавите книги но в училище повече не влизай.