Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 20 февруари 2016 г.

Второ мое писмо до Ректора на ПУ, свързано с тъй мистериозната загадка за пълното му мълчание по повод на първото ми писмо до него


Преди близо месец написах и изпратих до ръководствата в ПУ документът, съдържащ се в ето тази публикация на блога ми: Мое отворено писмо до академичните ръководства на ПУ, съдържащо една шокираща с откровеността си екстравагантна и дори направо скандална идея!. Излишно е да казвам, че до момента няма факти за никаква реакция от страна на упоменатите ръководства, те мълчат упорито, пълно мълчание ги е обзело, мълчат така, както се мълчи в онова известно стихотворение, което сме учили наизуст някога:

Колко дена го били?
Ни дума, ни вопъл, ни стон...

и после продължава така:

Но устата сгрешила
сама промълвила: Антон.

Свойто име им казал,
но седмица после мълчал,
а пък тялото - в язви,
и язвите гнойни течат...

И тъй нататък, стихотворението вероятно си го спомняте и вие, ако сте някъде на моята възраст, и вие сте го учили задължително, то се казва БАЛАДА ЗА КОМУНИСТА и е написано от Веселин Андреев. И знаете как завършва туй стихотворение, нали, няма начин да не знаете поне ето това, или поне да не го помните, това са незабравими думи:

"Не човек, а желязо!"
- просъскал агентът фашист.
Тихо мъртвият казал:
"Не, комунист!"...

Цитирам това стихотворение понеже ректорът на ПУ е филолог, литератор, няма начин да не се развълнува като прочете тази моя публикация и особено забележителното стихотворение, което той, предполагам, къта в сърцето си, там, дето са спомените му от най-буйната му младост. Както и да е, понеже значи въпросните ръководства се умълчаха тъй упорито, както мълчи, стана ясно това, само железен комунист на разпит, аз тази сутрин реших да разбуля загадката защо мълчат и реших да им изпратя наново писмото си, да им припомня за него, а също и най-любезно да ги запитам... дали изобщо са го получили, зер, възможно е просто да не са го получили по някакви "технически причини" - и по тази причина да мълчат. Ето какво им написах на въпросните академични дами и господа тази сутрин:

До проф. д-р Запрян Козлуджов, Ректор на ПУ "П.Хилендарски"
До доц. д-р Красимира Кръстанова, Декан на Философско-историческия факултет на ПУ
До проф. д-р Райчо Пожарлиев – Ръководител на катедра "Философия"

ЗАПИТВАНЕ

от Ангел Иванов Грънчаров, философ

Уважаеми господин Ректор,
Уважаема госпожо Декан,
Уважаеми господин Ръководител на катедрата по философия,

На 24.01.2016 Ви написах и изпратих един документ, съдържащ се и в ето тази публикация на моя блог: Мое отворено писмо до академичните ръководства на ПУ, съдържащо една шокираща с откровеността си екстравагантна и дори направо скандална идея!. Измина близо месец от този момент, аз нямам никакъв отзвук или каквато и да било реакция, което ме подбуди да започна да си мисля, че по някакви причини, нещо чудно и да са чисто технически, писмото ми изобщо не е стигнало до Вас. Защото съвсем не мога да допусна такова едно изцяло неколегиално отношение, а именно да сте получили писмото ми, пък да сте решили да си замълчите, сякаш такова писмо изобщо не съществува; не мога да допусна такава една грозна евентуалност, ето по тази причина и Ви пиша това свое второ писъмце, с оглед само да разбера дали писмото ми изобщо е стигнало до Вас. Моля Ви най-настоятелно да ми дадете някакъв знак за това, че писмото ми е достигнало до Вас, за което ще съм Ви много признателен.

Все пак аз съм български гражданин данъкоплатец, пък ПУ е е държавно образователно учреждение, та по тази причина не мога да допусна, че е възможно работещи като Вас в държавно учреждение да проявяват такова безпрецедентно грубо и изцяло пренебрежително отношение към един български гражданин и данъкоплатец.

Аз като Ви написах предишното писмо и като Ви го изпратих, се обърнах към Вашите секретарки с ето какви думи и ето с каква молба:

Здравейте,

Документът, който Ви изпращам, се намира в прикрепения файл. Моля като го заведете по надлежния ред да ми изпратите входящия номер. Моля също така да ме уведомите, ако при Вас редът е такъв, че не приемате документи чрез електронната поща, та да потърся начин да изпратя хартиен вариант. Предварително Ви благодаря!

Желая Ви хубав ден!

Възможно е пък не Вие, а секретарките Ви да са решили, че е под достойнството им да промълвят дори една дума на един български гражданин, от чиито данъци се плащат заплатите им? Моля в такъв случай да им направите забележка, че така не е хубаво да се прави, че нашата държава не е и не бива да бъде мафиотска или бандитска организация и пр. Хубаво е да знаят тия неща дори и секретарките на нашите ректори, декани и ръководители на катедри.

Това е. Извинявам се, че отнех от тъй скъпоценното Ви време, отдадено на научни и академични занимания! Ще се радвам този път да ми отговори някой, а пък по съществото на питането ми в онзи документ аз, бидейки човек идеалист, вярващ в доброто начало на човека, продължавам да тая известна надежда, че в някой прекрасен ден ще благоволите да ми отговорите. Навярно съм истински фантазьор, а, какво ще кажете по този въпрос, уважаеми г-н Ректор?! Или проф. Пожарлиев има някакво мнение по този по същество философски въпрос? Ще се радвам, значи, да получа този път поне някакви минимални свидетелства за това, че във Вашето тъй възвишено академично съзнание е възможно да се роди мисълта, че не е под достойнството Ви да размените някаква дума с... червей като мен!

С уважение: Ангел Грънчаров, философ

ДОБАВКА: Ето и доказателство, че писмото ми до Вас все пак е било изпратено, въпросът е дали сте го получили:

от: Angel Grancharov (angeligdb@abv.bg)
дата: 24.01.2016 10:18

до: rector@uni-plovdiv.bg, krkrastanova@uni-plovdiv.net, raicho54@abv.bg
1 прикачен файл(~ 516,58 KB)|Запази в DOXЗащитен от вируси сNOD32
516,58 KB
ДО АКАДЕ...
...16 Г.doc DOC

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: