Да възпиташ човека означава да осуетиш "свободната реализация на личността му".
Николас Гомес Давила
Заслужава да се помисли над тия думи. Започнах да пиша книга за родителите и за възпитанието на децата, нарекох я "Изкуството да си родител" (условно засега). Та ето, по тази мисъл на Давила ще пиша тази сутрин най-вероятно. Провокира ме да му опонирам. Налага се да "разчопля" неговото изказване за да се добера до истината по поставения проблем.
Друга негова мисъл, с която съм напълно съгласен и която много пъти съм използвал в книгите и статиите си, е тази:
Лявото не винаги убива, но винаги лъже.
Като само съм добавил от себе си ето това: когато лявото сякаш не убива щото е заето да лъже, то тогава то по същество пак убива: като лъже лявото убива именно истината. Значи лявото винаги убива. Между другото убиването на истината е не по-малко жестоко от убиването, примерно, на човек.
Истината за човека е не по-малко значима от самия човек, защото без истината човекът вече не е човек. Без истината сме за наникъде - и за нищо не ставаме.
Да припомня великите думи на Спасителя: "Познайте Истината, защото Истината ще ви направи свободни!", които именно показват дълбоката, неразкъсваема връзка между истина и човечност.
А сега да продължа по осмислянето на горната мисъл на Давила, според която възпитанието се свежда до осуетяване на "свободната реализация на личността". Излиза, че по неговото мнение като оставим човека да се развива (и реализира) свободно, като не се месим в развитието му, като го изоставим, ние очевидно го оставяме на произвола, което пък е предпоставка у него да се развият всички пороци; излиза, че според Давила "природният човек" е нещо като гнездо или люлка на всички пороци. Само културата и "съзнателното формиране и възпитание" надмогват природната склонност да се опорочаваме, надделяват над нея - и по тази причина, очевидно, човекът става едно "културно произведение". Иначе, ако го оставим да се развива свободно, ако го лишим от привнасянето на култура в съзнанието, в личността и в живота му, човекът неминуемо става нравствен урод, простак, нещастник и прочие. В някакъв смисъл Давила може би е прав, но в друг смисъл жестоко се е заблудил. Не мога да приема неговата тъй опростена теза; нещата стоят иначе. Ето още една негова мисъл в този същия контекст:
Индивидуализмът е люлката на простащината.
Давила е латиноамериканец. В този регион на света много влиятелни са както католицизмът (като версия на християнството), така и комунизмът (който пък има крайно уродливи представи за нещата, най-вече за човека и живота). Ако автентичното християнство, т.е. Христовото учение в неговата истина е религия на свободата, то комунизмът е сатанизъм, е бесовщина, която стои на откровено антихристиянски позиции: комунизмът затова с право може да се нарече "религия на несвободата" - или, още по-вярно, доктрина на тоталната тирания над личността, комунизмът е дяволска секта, която проповядва неприкритата злобна ненавист към свободата. Ето под действието на тези два фактора очевидно се е оформил възгледа на Давила. И той страшно се е заплелел, по моето усещане, в проблема. Ще се опитам да вникна по-надълбоко в него.
Несъмнено чрез възпитанието и образованието ние възприемаме културата, този процес на възпитание-образование култивира човешкото същество като "природна даденост", сиреч, като нещо животинско, става дума за процес на очовечаване на човека, на формиране на неговата човечност. Под влиянието на възпитанието ние един вид се борим срещу природните си склонности, правим нужното да надмогнем животинското у себе си, да, ала къде обаче е доказано, че "естественият човек", човекът като нещо природно (и в този смисъл "некултурно"!) е нещо като стълпотворение или свърталище на какви ли не пороци, извратености, злоби, зверски атавизми и не знам си какво още все от този род?! Да приемем, че "природното" е зло, опоречено или извратено, а културното (сиреч, създаденото от човека) е винаги символ на доброто, правилното, истинското и пр., е крайно рисковано твърдение. Защото има най-различни култури, има и... некултурни култури, нека да се водим от това, че културата, cultura, в противоположност на натурата (на латински natura), е всичко онова, което човекът е създал, което е човешко създание или творение (натурата пък е онова, което човекът не е докоснал, което е създадено и съществува без негово участие). И ето, въздействията над детето, над младия човек във възпитанието и образованието, доколкото се осъществяват от човеци, спомагат да култивирането на някаква човечност, но окултуряването на природното къде е доказано, че е винаги позитивно влияние? Та ние, човеците, намесвайки се в природните неща, много често вредим и рушим; между другото природното по принцип съвсем не трябва да се възприема като синоним на нещо диво, варварско, първично и в този смисъл лошо, порочно, зло и т.н.
Нещата се усложняват още повече когато вземем предвид това, че има много човешки и дори нечовешки култури (антикултури), създадени все от човеци. Ето, сам Давила се изявява като борец срещу антикултурата, свързана с лявото, с комунизма (той неслучайно пише срещу абстрактното "ляво" - понеже в Латинска Америка, предполагам, думата "комунизъм" се възприема доста положително, там комунистите са влиятелни, ето по тази причина той, чини ми се, избягва да употребява тази дума). Та щом има най-различни култури (примерно, най-глобално разделение на културите на цялото човечество е разделението между източна и западна култура, между културата на Изтока и тази на Запада). И ето, да речем, в западната култура, която между другото е индивидуалистична (за разлика от източната, от азиатската) свободата на личността се възприема като най-висше парадигмално основание, свободата за нея е нещо като стожер, около който всичко се върти; свободата според миросъзерцанието и съзнанието на западния човек е ядро, център, средоточие. И ето, Давила, виждаме, си позволява да оспорва тази парадигма на свободата, характерна за западния тип култура и духовност; и на това основание твърди, виждаме, че "правилното възпитание" следва да бъде осуетяване на свободното развитие на личността, т.е. да е противодействие не само срещу природното, срещу инстинктите (това в някакъв смисъл е вярно, то е точно така), но и да се свежда до поставяне под въпрос на самата основа, именно на свободното развитие на човека, на индивида. А като отречем свободата, какво тогава идва? Ами идва... тиранията, идва робството. Да робуваме на природните си нерафинирани (некултурни) инстинкти е едно робство, но да се откажем от свободата и по този начин да почнем да робуваме на разни натрапени ни човешки култури, които в сърцевината си могат да носят тъкмо израждането на човечността (какъвто е случаят с комунизма) - къде е доказано, че това второто, културното робство, е за предпочитане пред онова другото?! И къде е гаранцията, че като заложим на тази несигурна карта, като поставим възпитанието на тази толкова относителна основа, няма да сбъркаме не по-малко съдбовно, да поемем в не по-опасна и погрешна посока?
Виждате, че зад тия простички и уж "съвсем разбираеми" твърдения на Давила се крие ужасно объркване, смесване на ориентирите, крие се онази превъзходна "каша", която някои интелектуалци умеят да забъркват - и от която излизане няма, в която се затъва както се затъва в непроходимо тресавище. В подобно тресавище се намират и нашите представи за образование и възпитание, които са продукт на една настройка, която е по принцип враждебна на свободата, на традицията на общочовешката култура, на универсалните тенденции на културата, в която така или иначе съществуваме, имам предвид западната християнска и свободолюбива индивидуалистична култура на Европа и Америка. Имам предвид това, че нашите съзнания са продукт на грубата продължителна инвазия на антизападната по същество тенденция, олицетворявана от комунизма (който в неразбирането и в ненавистта си спрямо свободния индивид се родее в някакъв смисъл с настройката на азиатската източна неиндивидуалистична култура. Изглежда Латинска Америка е мястото, където тези две култури, западната и източната, европейската и азиатската, се сблъскват в някаква страшно мощна колизия, ето, по тази причина, виждаме, и интелектуалец като Давила, доста се е оплел в тия свои подхвърляния за възпитанието, зад които стои някаква недокрай премислена концепция за човека и живота, т.е. свои определена недотам ясна философия.
Темата е голяма, дори безкрайна, ала аз ще се постарая да се съсредоточа и огранича до най-важното, до истински важното, което ме интересува в случая. Значи излиза (по мнението на Давила), че ако оставим човека да се развива свободно, той не само ще се опростачи и опорочи, но и ще деградира, а "културата" единствена може да го спаси, ала тази култура, очевидно, трябва да му бъде налагана и натрапвана несвободно, ето тук е "камъчето", което преобръща каруцата на Давила и на ония, които са склонни да мислят като него. Как така ще избираме някаква култура и ще я натрапваме на младите без да сме ги питали дали те самите приемат подобни ценности? Да възпитаваш по несвободен начин индивида, игнорирайки правото му сам да избира какво е добро или недобро за него самия, е тотализиращо възпитание-манипулиране, което си позволява да се намесва по най-груб начин в такава деликатна интимна сфера, каквато е възпитанието, формирането на личността. "Свободното развитие на личността" трябвало да бъде осуетявано с "единствено правилното възпитание", да, ама кой и на какво основание е преценил кое именно възпитание и образование, кое именно манипулативно личностно формиране е "единствено правилно" или "добро"?! И как ще стане така, че като изначално игнорираме свободата на индивида, ще можем вместо самия индивид да решаваме кое е добро и правилно за него, и то при положение, че ние, индивидите, сме по принцип различни, сме раз-личности?!
Ето че работите се заплитат. А понеже ние, индивидите, сме различни във всяко едно отношение (по способности, дарби, заложби, по капацитета на жизнената сила, на жизнеността, която Създателят ни е дал), то единственият разумен изход е този, който предлага западната свободолюбива и християнска култура: ценно и значимо е само онова, което индивидът сам е избрал, решил, осъзнал, направил; ала онова, което той мисли, казва и прави, без сам да го е избирал, т.е. което му е натрапено насила, то е лишено на това основание от смисъл, за него той и не може да носи никаква отговорност, а без индивидуалното носене на пълната отговорност всичко в дадена теория и практика на възпитанието отива по дяволите. Да, всичко в живота ни отива по дяволите ако то не е избрано лично от нас, ако ни е натрапено насила, ако друг вместо нас е решавал кое е добро, правилно, разумно и пр. Естествено, че природните ни инстинкти и наклонности трябва да бъдат облагородявани и очовечавани във възпитанието-образованието, естествено е, че те трябва да бъдат култивирани и променяни, но без индивидуална свобода на избора в тази съзнателна, личностна и екзистенциална сфера всичко наистина отива по дяволите, обезсмисля не в корена си, води на невъобразими абсурди.
И има още нещо, което е изключително важно. "Природното у човека" не е толкова "изначално зло", пък и самият живот, оставянето ни на неговия естествен ход също така не е толкова "противочовешко", както това се струва на "реакционера" (той така сам се нарича) Давила, а така също и на толкова недолюбваните от него левичари (които той обаче не смее да нарече комунисти), вероятно за да не му се разсърди тъй привързаният към комунизма латиноамерикански читател, който навярно продължава да споделя по най-сърдечен начин бесовщината на толкова пагубните комунистически илюзии. Не бива да смятаме, че природата е нещо "нисше", "диво", "варварско", "несъвършено" (това се отнася и за т.н. "човешка природа") - щото природата е Божие творение, а пък онова, което ние, човеците, сме създали, т.е. създали сме всичко неприродно и културно, на същото това основание едва ли може да превъзхожда по своя духовен и всеки друг потенциал онова, което самият Бог е създал. Ние, съвременните хора, сме склонни да се поддаваме на илюзията и манията, че понеже, видите ли, сме нещо като "венец на творението", на това същото основание нашите собствени творение били превъзхождали, видите ли, дори и творенията на самия Бог, ето тази мания е най-гибелна и страшна.
Тъй че оставянето на индивида на естествено, непринудено, спонтанно - а това значи свободно! - разгръщане на целия онзи потенциал, който Бог е заложил у човека, съвсем няма да доведе до толкова страховитите неща, които се мержелеят пред безкрайно объркания взор на Давила и на такива като него, т.е. няма да доведат до упадък на човешкото, до простащина и прочие; напротив, тия последните, именно некултурността, простащината, неинтелектуализма и пр. са все човешки, уви, творения и постижения, те са продукт на една антикултурна култура, дължаща се именно на откъсване на човека от естественото, а пък нима има нещо по-естествено и човечно нещо на този свят от свободата?! Тъй че страхът от свободата и тук изиграва един ужасно коварен номер и на Давила, и на всички нашенски адепти на манипулативното комендно и на тази основа човеконенавистническо, недолюбващо свободата на човека образование и възпитание, каквото е нашето родно социалистическо образование, от чиито окови още не сме се отърсили. И тъй, драги ми Давила, свободата изобщо не е толкова вредна и опасна, колкото ти се струва, напротив, тя винаги е благотворна и благодатна, както това е доказано не само от цялата история на човечеството, от прогреса на самата култура, от процеса на самия живот. Глупави са тия страхове от свободата, другари и другарки нашенски възпитатели-образователи, дето треперите от същата неприязън към свободата, ако оставим човека на неговата свобода той няма да пропадне, да деградира, да се опростачи и да се опорочи, както ви се чини, напротив, единствено по този начин личностното му развитие ще стъпи на здрава като скала почва. А тия дефекти, на които сме свидетели в нашата съвременна култура (имам предвид затъпяването, простащината, антиинтелектуализма, безкултурието, бездуховността и пр.), се дължат тъкмо на това, че допуснахме развитието на човека да се определя от античовешки по същество култури (т.е. антикултури), подобни на комунистическата, които се основават тъкмо на ненавистта спрямо личността и свободата, т.е. основават се на ненавистта спрямо свободната личност.
Спирам дотук. Ще продължа изследването си друг път, живот и здраве да е ще се постарая да е по-скоро. Желая ви хубав ден! Бъдете здрави, чао!
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар