Разсъждения на Калин Терзийски специално за „Новини Лондон“
Тия дни пребиха професор по ортопедия с метални пръти. Дълго време разсъждавах върху израза „метални пръти“. Не можех да си ти представя. Учил съм съдебна медицина. Не ми харесваше особено. Не обичам насилието, въпреки, че като у всеки човек – и у мен то предизвиква нездраво, болезнено любопитство.
Журналистиката по света се крепи на това нездраво, болезнено любопитство, присъщо на всички хора - към насилието и страданията. Журналистиката в наше време (а мисля, че и от създаването си) прилича по нещо на публичните екзекуции или на игрите по амфитеатрите в Древен Рим – където клетите християни са били изяждани от леопарди. Това беше само вметка, можете да не я четете.
Метални пръти. Професор. Лекар – тоест – по идея – безукорен човек, положил клетва (та кой ли сега полага клетва, освен може би президента?) да бъде добър лечител на пациентите си и никога да не вреди! Примум – нон ноцере! Така се казва на латински: Най-първо – не вреди!
Но на кого, който не е навредил с нищо и на никого, ще разбиват главата с метални пръти?
Чарлз Буковски казва: Смел е човекът, който няма въображение. Тоест – който не може да си представи какви могат да бъдат последствията от постъпките му и колко ужасяващи могат да бъдат те!
Аз не съм смел. Аз имам ужасно силно въображение. Представях си всеки път, когато си припомнех тази новина (Тя ми беше повлияла толкова, защото и аз бях лекар преди години) как изглежда картината: да те бият трима мъже, рано сутрин, в кроткия ти, богат и всъщност – доста престъпен квартал на София - Бели брези - с метални прътове по главата. И всеки път кожата ми настръхваше, а нощем даже запалвах лампата. Казах – учил съм съдебна медицина, а като лекар съм видял доста ужасни неща. Но това не ми пречи да продължа да се ужасявам. Даже ми помага.
Ако някой бие някого с метален прът по главата, той иска да го убие. (Прочети ДО КРАЯ)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар