Какво не разбра Айн Ранд за човешката природа и свободния пазар, Денис Къминс, Evonomics, Превод: Мария Рускова
Докато според Айн Ранд социалната държава е път към тоталитаризма, то страните с някои от най-щедрите социални програми в света продължават да просперират. А предложеният от нея нерегулиран капитализъм ни донесе последната световна финансова криза.
В предишния си материал описах катастрофалните последици от два опита да се приложат принципите на Айн Ранд в реалния свят. Сред над 1300-та коментари под статията имаше ропот от последователи на Ранд, че нейните възгледи са били погрешно тълкувани. Несъгласията преди всичко опонираха на моето твърдение, че Ранд възхвалява необуздания личен интерес. Както писа един читател: „Според Ранд, добрите хора ги е грижа за другите. Те обаче не искат да бъдат принуждавани да раздават на другите резултатите от инвестираното си време, но са щастливи да търгуват и разменят с другите това, което произвеждат, и се радват, когато тази търговия подобрява живота на другите.“
Тези възражения са лишени от основание.
Човешките същества са социални същества, чиито общества зависят от това техните членове да гледат отвъд непосредствения си личен интерес, за да функционират, както признава Ранд в своето „Писмо на Айн Ранд“:
Човекът печели много от взаимодействието си с други хора; животът в човешко общество е нормалният за него начин на живот, но само при известни условия. Човекът не е вълк единак и не е социално животно. Той е договорно животно. Той трябва да планира живота си в далечна перспектива, да прави свой собствен избор и да взаимодейства с другите хора въз основа на доброволно споразумение (и трябва да може да разчита на това, че те ще спазват споразуменията, които са сключили). Изборът не е между саможертвата или доминацията.
Въпреки че приема обществените взаимодействия, Ранд вижда повече негативи отколкото положителни резултати от взаимната зависимост между хората. Както тя пише в “Изворът”: “Изборът е независимост или зависимост. Всичко, което произлиза от независимото его на човека, е добро. Всичко, което произлиза от зависимостта на човек от човека, е зло.” (Прочети ЦЕЛИЯ ТЕКСТ)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар