Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 11 май 2016 г.

Тия, които си мислят, че могат да са нещо като господари на чуждите съдби, нека знаят, че са се нещо твърде много объркали!



Намерих още няколко минути свободно време и искам тази сутрин да напиша още нещичко. Важно е. Ще се постарая да бъда пределно кратък.

Тече пети месец откакто отново съм на работа в ПГЕЕ-Пловдив като учител по философия и гражданско образование – след уволнението ми, след „опраскването“ ми през май 2014 г. и връщането ми след съдебно решение на Върховния съд година и половина по-късно. В навечерието на втората годишнина от уволнението ми има всички симптоми да се разразят нови интересни събития. Разбира се, ще отразя тия предстоящи събития най-пълно, достойно и подобаващо.

В тия близо пет месеца с директорката сме в състояние на нещо като „затишие по фронта“ или на „студена война“; още с връщането ми й казах, че очаквам да си изпълнява служебните задължения спрямо мен, а именно да ми осигури всички условия за пълноценно изпълнение на моите задължения; обясних й, че при всеки нов опит от нейна страна да ми пречи да си върша работата (както тя най-настойчиво и системно правеше в периода преди уволнението ми) аз ще реагирам според своите права и според закона, т.е. ще се видя принуден да дам нужния отпор за възстановяване на правото и порядъка. Тя сякаш положи известни усилия да сдържа желанието си за реванш, остави ме да работя сравнително спокойно, поне не ми пречеше. Не ми създаваше проблеми. Аз, разбира се, понеже съм психолог, с любопитство и интерес очаквах, дето се казва, неизбежните изненади. Е, имахме и известни проблеми, примерно многоуважаемата госпожа директорка, по своя си обичай, успя да „замете под килима“ (или да захвърли в коша, а възможно е и в най-отдалеченото чекмедже на своето великолепно-разкошно директорско бюро) всички мои предложения за дебат по най-важните и горещи проблеми на училищния живот и на образователната ни система. Да, срещнах стена на неразбиране, на пълна липса на каквато и да е готовност за диалог. Отсрещната страна мълчеше и продължава да мълчи. Според стереотипа на административната системао „колективът“ също мълчи, просто хората не смеят „самоволно“, без височайша директива, да се включат в предложените от мен дебати. Психологическата и нравствената атмосфера в училишщната общност, на която аз предложих (в поредица доклади) своя проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията, е отровена, е крайно нездрава; имам пълното право да направя такава една констатация на основата на фактите; поврат в тази посока на това основание е напълно невъзможен. А съществува крещяща потребност от такива дебати. Някой обаче успява да ги осуетява постоянно и твърде ефективно. Неизвестно е само защо изобщо го прави. Защо ли тия хора толкова ги е страх от дебатите - и от неизбежната всъщност промяна? Неизвестно е какъв е смисълът от подобно парадоксално поведение на овластените лица. Прочее, тия реакции за мен лично въпреки всичко са пределно понятни. Но засега ще ви спестя своята интерпретация.

Утре, 12 май, точно седмица след датата, на която бях „опраскан“ (да употребя все пак тази тъй точна за охарактеризиране на станалото любима дума на нашия толкова обичан и така мъдър премиер!) преди две години, в сградата на Пловдивския окръжен съд, от 13.30 часа ще се проведе заседание на второинстанционния съдебен състав по моето съдебно дяло за оклеветяване, което аз заведох срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив; заведох го още преди въпросното ми опраскване – и вече го спечелих на ниво Районен съд, ала директорката обжалва, ето т.н. въззивно дяло ще се гледа утре. Вчера имахме кратка среща и много любопитен разговор с г-жа директорката около сложилата се толкова замечателная ситуация. Какво сме си говорили тук аз, разбира се, като възпитан човек не мога да кажа. Интересни неща чух, някои дори и потресающо вълнуващи. Но засега, разбира се, не мога да пиша повече по този въпрос. Та на това основание очаквам в близките дни много (не)очакван развой на сякаш замрялата от пет месеца прелюбопитна ситуация. Няма да се изненадам ако се установи нещо като мила родна традиция: винаги преди празника на просветата, духовността и учителите моя милост да бъде редовно „опраскван“ от образователната власт; това ще бъде, най-вероятно, моята награда за всичко, което съм направил и продължавам да правя на нивата на българското образование и култура. Да, драги дами и господа съдебни заседатели, живеем в страна, в която няма нищо невъзможно. Страна, в която властниците правят каквото си поискат – стига само да са го поискали. Щом, примерно, си поискат да опраскат някого, опраскват го без да им мигне окото! Що за страни са страните, в които властниците се дължат по този начин, съм го писал на други места, тук ще си спестя точната квалификация. Нека това да бъде моята загадка към вас – за раздвижване на мозъците.

Ами това е в основни линии. Живеем в твърде богато откъм интриги, куриози и сюблимни събития време, за което трябва да благодарим на съдбата. Знаете, аз съм привърженик на теорията за свободата, не за съдбата. Съдбата на всеки от нас е в неговите собствени ръце, ти самият си ковач на съдбата си, недей да чакаш някой друг да ръководи твоята съдба - това е основното в моето разбиране. Но за да е така човек трябва непрекъснато да се бори. За да доказва суверенитета (свободата и личността) си на ония, които си мислят, че могат да са нещо като господари на чуждите съдби; е, нека такива да знаят, че са се нещо твърде много объркали - в представите и в поведението си. Тъй стоят нещата при свободата и при демокрацията, уважаеми дами и господа съдебни заседатели! Дори и да не ви харесва изобщо, така е, иначе не може да бъде. Не можете да подправяте живота и историята по свой вкус - колкото и да ви се иска това. Чуждият живот имам предвид. А със своя си живот правете каквото искате. Толкоз. Хубав ден ви желая още веднъж! Чао и до скоро!

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

2 коментара:

Анонимен каза...

Ако директорката ви направи някоя мръсотия, отново ще ги съдите и отново ще ги осъдите. И ще си го заслужават.

Анонимен каза...

Безсрамник! Ти не можа да оъцениш великодушието на госпожа Анастасова, която отново те върна в нашия сплотен колектив! Но темерут като теб с никой не може да се сработи. Учениците и учителите не те искат. Ти пречиш на всички. Ти стресираш и учениците, и учителите с чудатостите и лудостите си. Не се прави на демократ щото си болшевик. Завъришил си комунистически науки в Ленинград. Нямаш право да се определяш като философ. Ти си завършил специалността комунизъм. Нямаш право да преподаваш в никое училище. Иди да работиш в Русия. Ако имаше капка съзнание за чест отдавна сам би се махнал от системата на българското образование. Но явно нямаш такова.