Два-три дни вече се ровя и чета всичко написано за т.н. "иновативни училища", искам да се ориентирам по-цялостно в тази проблематика. Понеже съм решил да напиша своя собствен проект за създаване на иновативно училище. Ето някои от идеите или принципите, на които трябва да отговаря моя модел на демократично училище, тези неща ги възприемете като водещи начала, които ще следвам при разработването на своя проект:
● За да е истински иновативно едно училище то трябва да е алтернатива на досегашната или традиционната за България административна система централизирано командно-директивно образование (НЕ-образование по моята терминология), сиреч или другояче казано, това иновативно училище следва да бъде свободолюбиво и демократично;
● То също така трябва да бъде личностно-ориентирано и центрирано, другояче казано, то трябва да помага на младите хора в най-важната за тях посока: раждането на тяхната пълноценно развита и автентично живееща в съвременните условия човешка личност; да, личността на младия човек ще бъде оста, около която всичко ще се върти в този модел на истински алтернативно училище;
● За да е е една човешка личност пълноценно развита и автентично живееща, тя следва да е творчески мислеща; развитието на самостоятелното, критично, оригинално, индивидуализирано в стилово отношение и същинско творческо мислене ще бъде средоточието на иновацията, която ще преследваме със създаването на този тип иновативно училище;
● Методът на обучение в това училище ще бъде Сократов (разбиран като изкуство за раждане на истината) и диалогичен, т.е. в свободни и изследователски насочени разговори и дискусии младите ще правят всичко нужно в техните съзнания по един естествен и непринуден начин да се роди истината по всички въпроси, които ги вълнуват, които животът поставя пред тях;
● Методът на обучение ще бъде синтетичен и даже синкретичен, с оглед постигане да търсената цялостност и органичност в развитието на съзнанията на младите хора; няма да се учат разпокъсано отделни предмети, а ще се дискутират, нищят и решават проблеми, които ще следва да се осмислят от всички страни, именно цялостно, пълно, с оглед постигането на техния вдъхновяващ жизнен смисъл;
● Младите хора, които изберат да учат в това училище и го завършат, ще станат не само пълноценно-развити личности и високо подготвени специалисти (в някаква избрана от тях посока на специализация), но и също така ще станат добри граждани на своята страна, демократично мислещи, споделящи по интимен, вътрешен начин ценностите на демокрацията, обичащи свободата, ангажирани с решаването на нейните проблеми, активно участващи в борбата и работата по промяна и усъвършенстване на младата българска демокрация;
● Иновативното училище, чиито модел ще разработя, ще функционира организационно като една свободна и демократична общност, всички проблеми в това училище ще бъдат решавани по изцяло демократичен начин от мислещата и търсещата истината общност, състояща се от учениците, от техните родители и от учителите; авторитарният подход в отношенията и ръководството на това училище ще бъде решително отхвърлен като напълно анахроничен и ретрограден; редът, поставените на чисто нравствена основа отношения вътре в общността ще бъде грижа на всички индивиди, които я съставят; всички съставящи общността съвместно ще се борят за преодоляване на тенденциите към хаос, анархия, "слободия", безотговорност и т.н.;
● Веруюто, сплотяващо тази общност от личности, вдъхновени от свободата, може да се изрази така: човешката личност е суверенна само когато е автентично или истински свободна, т.е. възприема свободата като неделима от отговорността; "На човека трябва да гледаме винаги и само като на цел сама по себе си, никога като на средство" (Имануел Кант), т.е. човекът е същество, априори достойно за уважение.
Нека засега да спра дотук в това изброяване на принципите или на водещите идеи, които ме вдъхновяват в работата ми по писането на този проект за едно истински иновативно училище, по моето разбиране. Прочее, аз своя модел за такова истински иновативно училище отдавна съм го развил и то в разгърнат вид в своите книги за образованието, в своята философия и стратегия за едно ново, принципно различно образование; тук просто ще ми се наложи да изразя съвсем синтетично основното от идеите, които, както казах, ги има в наличен вид в цялата тази поредица от книги, които написах в последните няколко години - и в които вложих всичко най-ценно, което съм открил в своя повече от 30-годишен опит за непосредствено правене в живота, в реалното учителстване, в приложение на всичко онова, което ме е научила философията; а философията не е нищо друго освен едно чисто духовно, проникнато от същинска просветлена духовност свободолюбие.
Да, в моя модел на иновативно училище ще помагаме на младите да родят своята неповторима и богата в духовно отношение човешка личност, ето го в резюме най-ценното, което ми се ще да бъде постигано в този тип училища - и което толкова липсва в настоящия изцяло бездуховен авторитарен модел. "Свободата е същност на духа, свободата е негова субстанция, истината прави духа свободен!" - пише великият философ Хегел, по същество повтаряйки завета на Учителя на човечеството Христос: "Познайте истината, защото Истината ще ви направи свободни!". Какво, прочее, пречи тия толкова вдъхновяващи думи на Спасителя, които винаги са ме вдъхновявали, да стоят изписани на входа на този Храм на истината, в какъвто ми се иска да превърнем българското училище ние, дето никога няма да се примирим с толкова грозна профанизация на идеята за образование, която имаме в днешната система на НЕ-образование, от която толкова страдат децата ни.
Завършвам с това, че днес ще напиша едно кратко писъмце до МИСИЯТА НА ФОНДАЦИЯ „СВЕТОВЕН ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФОРУМ БЪЛГАРИЯ”, в което ще представя себе си, своите постижения и ще им подам ръка за сътрудничество; хей-така, иска ми се да проверя как ще реагират на писмото ми ръководителите на тази организация, интересна ми е, не крия, тяхната реакция. Да проверя, да знам, да разбера - затова ще им пиша. Защото, интересно ми е, че ръководителите на всички до една организации за ново, за прогресивно, за демократично и за каквото си искате още образование у нас, добре знаейки за моите борби, не направиха нищичко, повтарям, нищичко, за да ми подадат ръка в най-тежките моменти, не, опази Боже, никой от тях не се изложи да покаже известна човешка съпричастност и подкрепа, а всички до един мълчаха гордо сякаш са делфийски оракули! (Ако не броим Райчо Радев, деец за ново и съвременно образование от Перник, който през всичките тия години комай единствен ме е подкрепял!) Както и да е де, отбелязвам този факт защото може да е интересен един ден на бъдещите историци на това, което се е случвало в свидното ни отечество в нашите толкова интересни времена, които живеем сега. Не за друго го отбелязвам, не за да мъстя някому, а само за това го отбелязвам: за да помогна с този факт на упоменатите бъдещи историци, да не се мъчат хората когато се опитват да разберат защо толкова мъчително сме вървели напред през тия памятни години...
Хубав ден ви желая! Приятен неделен ден! Бъдете здрави! На ония, които ми са се обидили за нещо, моля да ме простят: не съм искал да ги обидя, а само съм искал да им помогна да излязат от заслепението си; и от грандоманията си, която пък е толкова неуместна, глупава и дискредираща всички човек, който все пак държи малко от малко на достойнството си...
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар