Давайте акъл: как да определяме членовете на бъдещия български Сенат?!

По публикацията със заглавие Покана за дискусия за демокрацията: Дали догмата, че мнозинството има пълното право да си налага волята, не следва да бъде преосмислена и отхвърлена? коментари, както и можеше да се очаква, почти няма: по най-важните въпроси у нас масово не обичаме да мислим, виж, за глупости се изпояждаме да спорим, но за съществените и важните въпроси се утрепваме да мълчим, онемяхме да мълчим по истински важните въпроси. Една другарка, примерно, ме обяви, че съм бил... "фашисто-болшевик", щото съм бил "противник на демокрацията", у нас, ако не сте го забелязали, днес най-големи защитници на демокрацията са тъкмо... комунистите, които навремето изпоклаха до един всички демократи! У нас, както е обичаят, всичко е тъкмо наопаки, е все с краката нагоре. Един мой приятел обаче ми написа хубаво писмо по темата, обаче на имейла. Не ми е дал санкция да му публикувам писмото, по тази причина не мога да го сторя. Но ето, мога поне да публикувам своя отговор до него, в който дискусията ни продължава, ако някой се интересува от тия истински важни и щекотливи въпроси (току-виж ще ти излезе име на... "недемократ!"), може да види какво обсъждаме, а ако пък иска може да се реши и на такава отчаяна дързост като тази да се изкаже сам:

Здравей,

Писмото ти поставя много и то важни въпроси. От два дена мисля как да ти отговоря. Не си сложил коментара си в блога или във фейсбук, което значи, че не искаш разговора ни да бъде част от обявената вече дискусия. По този начин, ако така постъпят и другите, дето имат мнение по повдигнатите въпроси, дискусията за демокрацията ще замре преди да е почнала. Така у нас става с всички дискусии по най-важните въпроси. А виж, иначе за маловажни неща всички постоянно се чепкат и репчат. По истински важните въпроси обаче всички мълчат като египетски сфинксове. Защо ли?

От тия трите неща в лозунга "Свобода, братство, равенство" аз май избирам само едно: свободата. От нея няма да се откажа, дори и с риск да ме възприемат като противен, като "изгнил западен либерал". Аз лично смятам, че отношението на тия, които се самоопределят като консерватори към свободата на индивида - и към свободата в човешката общност, към проблема за уреждането на отношенията в общността с оглед да имаме ефективно функционираща демокрация - е възлов за нашите условия въпрос. У нас има хора, които се идентифицират като десни и като консервативни, чудесно, ала дават ли си сметка какво това значи в нашите условия? Аз навремето писах по тия въпроси в книгата си "Универсумът на свободата", във второто й издание от преди някои години внесох някои корекции (тя иначе е писана по времето, когато Костов беше премиер, 1997-1998 г. е писана), но сега разбирам, че се налага отново да пиша по тия въпроси, и то пределно кратко и ясно, с оглед да могат да ги ползват и младите в обучението си по гражданско образование. Аз за това мисля най-много: как да помогна според силите си на младите да разберат тия важни неща, щото от младите, от техните съзнания зависи всичко, което има да става в тази страна. (Радвам се, между другото, че ето, вече от мои ученици има личности като адвоката Чушков и още няколко други, които са и политически активни, в ДСБ са, тъй че дано с нещо, нищо че съм прост учител, да съм спомогнал един ден да има промяна към по-добро в страната ни.)

Сега си мисля като изляза във ваканция тия дни ще седна, живот и здраве да е, да пиша едно съвсем кратко помагало по гражданско образование - щото има нужда от него. Аз лично вече съм по-наясно какво младите могат да разберат и как да бъдат провокирани да се замислят повече и сами да се доближат до истината. (Без истински, без пълноценен диалог с младите нищо няма да постигнем!) Този прословут "практически урок по свобода и по демокрация", който проведох тия месеци откак съдът ме върна на работа, ми помогна много неща да разбера. Заради него обаче нищо чудно тия дни да бъда пак опраскан, т.е. нищо чудно тия дни пак да ме уволнят; другарите, знайно е, не спят - и нищо не прощават на ония, които не са като тях...

Та сега се чудя дали да ти отговарям тука. Ако искаш, можем да водим диалог по тия въпроси, но предпочитам да е публичен, та и млади хора, дето се заглеждат в блога, да се зачетат евентуално. Какво ще кажеш? Да публикувам ли писмото ти? Щото да нищим тука тия въпроси само двамата е чудесно, но ползата е малка. Нека да бъдем прагматици, като американците, а? :-)

Нещо важно, по дискусията:

За да не се превърне демокрацията в охлокрация (власт на най-лошите, на тълпата, която не знае какво иска и по тази причина бива манипулирана от олигарсите, т.е. става опора на олигархията, на плутократите, както е станало у нас) аз лично смятам, че трябва да се изобретят, че трябва има някакви противотежести; такава противотежест на тиранията на тълпата, сиреч, на мнозинството, е, на първо място, качественото и ефективно гражданско образование на младежта (та все повече и повече млади хора да имат развито гражданско съзнание и нещо повече, да имат поведение на добри, на истински граждани) и, на второ място, такава противотежест на тиранията на мнозинството трябва да бъде втората камара на Парламента, именно Сенатът (как ще се нарича е отделна работа). У нас, като са правили първата конституция, Търновската, са поспорили по този въпрос, но в името на демокрацията са решили да нямаме втора камара, ето, допуснали са грешка. Друг въпрос е в наши условия какви хора ще попаднат в тази втора, елитарна камара, как те да бъдат избирани и прочие. Аз лично си мисля, че в тази втора камара, в Сената, ако се създаде някога, у нас ще попаднат куриози и ченгета като Божо Димитров, Митю Гестапото, като Андрей Райчев, като Вучков, като Слави Трифонов, абе вкратце казано, като... вся остальная мутро-ченгесаро-кагебисткая медийная и прочая сволочь. А трябва да се направят нещата така, че там да попаднат най-качествените, най-добрите, най-духовните, най-умните, най-подготвените, т.е. най-разбиращите личности, най-доброто, с което България (като личностен, като човешки потенциал) разполага.

Аз затова казах, че тия сенатори трябва да са "аристократи на духа", това имах предвид, там примерно трябва да са на първо място най-добрите ни философи (като Цочо Бояджиев, като Здравко Попов, като Калин Янакиев, има още такива, не са много, но ги има), качествени личности от областта на културата (примерно на една Александрина Пендачанска там й е мястото, за други не се сещам в момента; Светлин Русев обаче не трябва да е там, той се вре навсякъде, но там не бива да е, изобщо тодорживкови първенци там не трябва да има), доказано честни, съвестни журналисти като Иво Инджев, Даниела Горчева, Иво Беров и пр. също трябва да са там, абе изобщо най-доброто на нацията трябва да е там; духовни лица, свещеници също трябва да има там, от различните изповедания, но които са стойностни като просветлени личности, не непременно йерарси, разбира се, не трябва да са ченгета от ДС. Кой обаче да ги слага там, как да се попълва българския Сенат, ето туй е въпросът на въпросите, това е най-трудната работа. Знаеш в Англия как е, там влизат по право лордовете, а също и рицари, направени такива от Кралицата, баронеса Тачър примерно влезе в Камарата на лордовете.

Ти казваш там да влизат "доказани държавници", ами кажи ми кой от нашите политици заслужава да получи такава титла, а именно "държавник"? Аз лично за друг не се сещам - освен за Костов и за Христо Иванов, той също се доказа донякъде, нищо че беше в кабинет на Борисов, което само по себе си е крайно компрометиращ факт; пардон, Плевнелиев също трябва да е там, там би следвало да са всички президенти, с изключение на Гоцэ, щото той е доказан лъжец и доказан предател, обслужващ чужд интерес, именно руския.

Царят ни, Симеон (каквото и да правим, той по право си носи тази титла!) не е достоен да произвежда сенатори, ако му дадем това право, той ще сложи цялата ДС там, т.е. ще натика там всичките си бойни другари, щото той е на подчинение, както се разбра, директно на Кремълското КГБ; кой тогава, как да бъдат избирани - ето това аз не мога да реша сега. Народът да ги избира в нашите условия е умряла работа. Трябва да се изнамери система от критерии, който ги покрие - да влиза автоматично в Сената. Примерно да е признат в международен план като учен. Да, ама в наши условия пак ченгета са предимно международно признати, истински свестните хора у нас са в немилост. Не знам, много се затрудних по този въпрос. Давай акъл, как да се определят членовете на бъдещия български Сенат?

Спирам дотук. Въпроси колкото щеш останаха за решаване, ама ми писна да пиша. Хубав ден ти желая! В Долна баня съм, довечера ще се връщам, оттук ти пиша, от сянката под лозницата в двора ти пиша.

С поздрав: Ангел Грънчаров

Освен това се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo