Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 8 юли 2016 г.

Нови откъслеци от едно съвсем сюреалистично всекидневие в тъй приказната страна "Мутроландия"



Във връзка с така и така сложилата се ситуация в ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което работя, ми се наложи тази нощ да напиша и да изпратя следната жалба до Министъра на образованието и науката, до омбудсмана на републиката и до Председателя на Комисията за защита от дискриминация; жалбата, поради естеството на засегналите в нея проблеми оформих като отворено писмо; ето какво пише в този документ:

До г-жа Меглена Кунева, Министър на образованието и науката
До г-жа Мая Манолова, омбудсман на Република България
Доц. д-р Ана Джумалиева - Председател на КЗД

ЗА СВЕДЕНИЕ: до г-жа Иванка Киркова, Началник на РИО-Пловдив

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

от Ангел Иванов Грънчаров, преподавател по философия и гражданско образование в ПГЕЕ-Пловдив

Уважаема госпожо Министър,
Уважаема госпожо омбудсман,
Уважаема госпожо Председател на КЗД,

Работя в ПГЕЕ-Пловдив вече 16 години, а в българското образование, средно и университетско, вече 33; никога обаче не съм бил поставян по-тежка и по-обидна, по-унизителна ситуация от тази, в която съм поставен в последните няколко години - откакто директор на това училище е г-жа Стоянка Анастасова. Какво ли не направих за да помогна на тази личност да вникне, да постигне верния смисъл на моите идеи и инициативи за принципна, за същностна, за истинска промяна в образователната сфера: водих много дискусии с нея, и публични, и на четири очи, и жалби, и доклади, и отворени писма писах, лично до нея или до висшестоящи длъжностни лица на държавна служба, и книги писах и издавах, пък и й ги подарявах, става дума за тия мои книги, в които изложих внимателно и възможно най-цялостно своята философия и стратегия за реформиране на образованието в България; да, обяснявах най-старателно същината на своите разбирания за съвременните подходи в обучението на младите, за тяхното духовно и личностно развитие, и програми, и проекти писах, и какво ли друго не предприех, не и не - през цялото това време сегашната директорка на ПГЕЕ-Пловдив сякаш възприемаше всичко това през някаква измамна, крива сфера, виждаше всичко съвсем превратно, в някаква забулваща истината светлина! Всяка моя иновация, всяка новост, която аз се опитвах да въведа в преподаването, в обучението на учениците си, срещаше най-малкото бездушното отношение на г-жа Анастасова - или пък подмолните й опити да провали всяко начинание, да го представи в превратна, в неверна светлина, да го дискредитира, да организира яростна съпротива спрямо всяко творческо нововъведение, което не се съгласува с нейната представа за вярно и за невярно, за правилно и неправилно, за редно и нередно, за добро и зло.

Не зная, за мен е същинска загадка защо въпросната администраторка си позволява такова едно отношение, дали пък просто не й е по силите да разбере, да се ориентира в иначе наистина сложната ситуация, в която се намира училището ни и българското образование като цяло, или пък тя лично се самоосъзнава като принципен враг на промяната и като ожесточен бранител на плачевното статукво; но и в двата случая съм убеден, че нейният управленски подход не отговаря на нуждите на времето, в което живеем, на потребностите на младите хора от едно качествено, пълноценно, съвременно, личностно формиращо образование и обучение. Отношението, което тук се опитвам синтетично да представя, не е от вчера, то продължава от години, премина през какви ли не етапи, на моменти прие съвсем уродливи, сюреалистични форми, заради които на моменти човек има чувството, че живеем не във второто десетилетие на XXI-ви век, а, примерно, в края на 40-те години на XX-я век; например срещу мен бяха организирани "народни съдилища" или "другарски трибунали", бях представян като "зъл народен враг", който иска да унищожи "народното добруване", да съсипе идилията на инертната комуна, пребиваваща в тотално неуважение на личността, на свободата и на творчеството. Интересно е, че въпреки всички мои опити да помогна на г-жа Анастасова да се ориентира адекватно в създалата се тежка ситуация, възникнала около приложението на нейния гротесково-ретрограден, архаичен и анахроничен управленски подход, въпреки всички ония самоотвержени и при това практически най-вече уроци по демокрация, които й преподадох, тя за съжаление все още не успява да се ориентира в случващото се - и да си извлече някакви що-годе полезни поуки от грешките си.

В този контекст съм длъжен съм да Ви уведомя, че директорката на ПГЕЕ-Пловдив г-жа Стоянка Анастасова и в момента продължава безогледната си кампания по моето личностно и професионално дискредитиране и с цел да подготви тъй желаното от нея мое ново уволнение си позволи да извърши напоследък крайно нередни по моя преценка и при това твърде неправомерни деяния:

- На 7 юли 2016 г. бях извикан в дирекцията и в присъствието на нарочно поканени от директорката свидетели, именно инж. Ат. Милева и В.Лятева, ми поднесе за подпис два документа, наречени с името "констативен протокол". При запознаването си с документите установих, че те по същество представляват волно художествено, литературно или творческо съчинение на г-жа директорката, имащо съвсем абстрактно и направо фриволно отношение към фактите, към реално случилото се; например в единия документ се говореше, че г-жа Анастасова ме била запознала с жалби на ученици и родители по мой адрес и в резюме ми бяха вменени куриозно звучащи "нарушения" от рода на "Нищо не прави по време на час!" или "Принуждава учениците да си закупят неговото авторско помагало!" или "Не преподава по утвърдените учебници!" и прочие, които, първо, са произведение или творение на директорската фантазия, второ, не съответстват на това, което реално е записано във въпросните жалби; също така в моите уста, под формата на нещо като "диалог" или като "пряка реч" бяха вложени думи, които звучат идиотски, които изобщо не са ми минали през ума, няма как да ми минат през ума, но ми беше вменено, че съм ги бил произнесъл при разговора ни, протекъл на четири очи; интересно е да отбележа, че при това "запознаване" с тия жалби от тях избирателно ми бяха прочетени отделни изречения, аз не бях запознат с тях подробно, въпреки протеста ми (аз желая да ми бъдат прочетени жалбите в тяхната цялост, за мен е много важно да разбера какво точно са написали жалващи се родители или ученици!); при това "литературно четене" директорката често със свои думи интерпретираше уж написаното от учениците, но не ми даде възможността, както казах, да се запозная с точното съдържание на автентичните жалби;

- Предложено ми беше да подпиша тези два документа, носещи наименованието "констативен протокол", но пред мястото за подпис не пишеше нищо, предполага се, че там трябваше да пише, да речем, "запознат с документа" или нещо подобно, не, такова нещо нямаше; заявих, че не мога да подпиша току-така документ, който не отговаря на фактите, в който реалността е изкривена до неузнаваемост, по моето възприятие тези документи наистина са съвсем волно или творческо съчинение на имащата увлечения по литературата директорка на нашата професионална гимназия, която по образование наистина е филолог, завършила е специалността "българска филология";

- В един момент втрещен осъзнах, че като капак на всичко директорката се опитва да ме въвлече в документно престъпление: установих, че и двата документа са вече заведени с входящ номер, като датата е стара, примерно единият документ беше с дата "5 юни", а другият с дата "16 юни" (смятам, че паметта не ме лъже, да се надявам, че точно тия са записаните на документите дати, които обаче ми бяха поднесени за подпис точно на 7 юли!); поинтересувах се защо е така, директорката ми отговори, че причината било това, че... проверката от РИО-Пловдив била закъсняла и затова "така се наложило да стане"; това обяснение ми прозвуча крайно неубедително; смятам, че съставянето на официални документи с невярно съдържание е сериозно нарушение на закона, при това и принуждаването на служебно подчинени лица да участват в нарушението също е крайно неправомерно деяние, за което извършителят трябва да носи подобаваща отговорност;

- За да фиксирам писмено този опит от страна на държавно длъжностно лице за документна измама, за съставяне на официален документ с невярно съдържание и регистриран вече, както казах, с по-раншна дата и, предполагам, с фалшив входящ номер, се принудих да запиша тия неща на самите документи и там положих подписа си; направих това с единственото намерение да спомогна повече такива нарушения в нашето училище да не се правят никога вече;

- Същият ден, именно 7 юли, директорката проведе "квалификационно обучение на педагогическия колектив", оказа се, че в това обучение лектор е самата тя и още двама други учители (които заедно са заявили една и съща тема) плюс педагогическия съветник; при положение, че многократно, в писмен вид, с нарочни доклади до Педагогическия съвет съм заявявал теми, по които смятам, че трябва да се проведе обсъждане или дебат, т.е. заявявал съм теми, по които желая да се изкажа, се почувствах дискриминиран по недопустим начин; излиза, че директорката по груб начин игнорира моите предложения, осъществявайки именно дискриминация едновременно по личностен, по професионален, по политически признак, а също и по признак убеждения; от години работя по обявен публично проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност (и по принцип в образователната сфера на България изобщо), е, директорката, понеже възприема враждебно тази моя активност, тези мои иновации, си позволи, както виждате, да ме дискриминира и по такъв един изключително обиден начин да се опитва да ми затвори устата;

- Излиза, че в случая директорката посяга на мое фундаментално човешко право на свободно изразяване, позволява си да ми затваря устата, пречи за разгръщането на тъй потребния демократичен дебат в нашата училищна общност, в която, оказва се, по този начин просто е забранено някой да има разбиране, несъвпадащо или разминаващо се с мнението на директорката; нашата директорка очевидно е привърженичка на стария казармен принцип "Началството никога не греши", който аз като демократ не мога да приема; управленският й подход, както и друг път съм отбелязвал в свои жалби и сигнали до институциите, е авторитарен, по нейната представа "добри учители" са само ония, които й са лично предани, оня обаче, който има разбирания, несъвпадащи с меродавното нейно мнение, бива обявен за нещо като "народен враг" и такъв бива подложен на административен тормоз, на репресии, той мигновено става, естествено, "лош учител", на такъв човек му се устройват кампании по неговото личностно и професионално дискредитиране, оплюване и пр.; разбира се, такъв един управленски подход неминуемо води до пораждане на отвратителна психологическа атмосфера на страх, на лицемерие, на подлизурство в "колектива"; да, аз твърдя, че в училищната ни общност съществува точно една такава недопустима за съвременните условия ретроградна психологическа и нравствена атмосфера, не само напомняща, но и възкресяваща непрежалимите за някои хора времена на уж отишлия си социализмо-комунизъм;

- Такава кампания веднъж вече беше проведена срещу моята скромна персона, тя беше увенчана, като апотеоз, с моето опраскване, пардон, с моето уволнение по смехотворния признак "пълна липса на качества да бъде учител", "абсолютна некадърност", "изцяло негоден за системата" и прочие; съдът обаче, в лицето на Върховния Касационен съд отмени абсурдистката директорска заповед за моето уволнение и ето, аз вече седми месец отново съм на работа в ПГЕЕ-Пловдив, като обаче, сами забелязвате, директорката съвсем не се е отказала да постигне тъй жадувания реванш; тя продължава да прави всичко за да организира ново мое опраскване или уволнение, за което полага завидно настойчиви усилия; длъжен съм да напомня, че Върховният Касационен съд отмени и друга заповед на неуморната директорка, заповед за мое дисциплинарно наказание "Предупреждение за уволнение", като тук неизбежно се появява в съзнанието ето този логичен въпрос: колко пъти една директорка трябва да настъпи една и съща мотика, за да разбере, че някои неща съвсем не стоят така, както тя си ги представя - особено пък в съвременните условия? (Между другото ВКС отмени и други нейни авангардистки заповеди за уволнение, примерно на прекрасния специалист и новаторски мислещ учител инж. Калин Христов, но тя него го опраска втори път и то веднага след възстановяването му на работа от съда; при мен, очевидно, по някакви причини е затруднена да си постигне целта, което обаче не й пречи да прави каквото й скимне в тази посока!);

- Това, че аз лично като преподавател в това училище съм поставен от работодателката в толкова тежки условия, дискриминиран съм по всички линии, обиждан съм, обявяван съм за какъв ли не (директорката е подсъдима и по едно друго съдебно дело, заведено от моя милост, съдебно дело за клевета - защото тя си позволи в официален документ писмено да ми даде своя оригинална "психиатрична диагноза", а именно "изпада в чести нервно-психически разстройства"; това съдебно дело го спечелих на първа инстанция, сега то също е на етап Върховен Касационен съд!), директорката, както забелязвате, по всякакви, в това число и съвсем недопустими начини се опитва да ми затвори устата, да игнорира мои базисни човешки права; всичките тия неправомерни деяния, за жалост, не предизвикаха каквато и да била реакция от страна на образователното ведомство, което е известено за всички зулуми на въпросната администраторка; да, уважаема госпожо Кунева, Вашите предходници на министерския пост не благоволиха да реагират по никой начин, което сякаш насърчи директорката да продължи да си прави каквото си поиска;

- Още един показателен симптом или случай в тази връзка, ще се опитам да разкажа за него съвсем вкратце: трета година без прекъсване водя предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров" по Пловдивската обществена телевизия; когато съдът ме върна в ПГЕЕ-Пловдив, аз в писмен вид помолих директорката да ми направи такава учебна програма в гимназията, че в четвъртък, от 11 часа, да имам възможността да си водя предаването; по нейно нареждане това беше спазвано цели 6 месеца; да, обаче вчера, четвъртък, в същия ден, в който се провеждаше онова същото "квалификационно обучение", на което аз бях лишен от правото да участвам, на мен ми се наложи за час и половина да изляза от залата, в която се провеждаше семинара, за да отида да си водя предаването; когато се върнах директорката благоволи да ми каже, че съм бил нарушил "закона" защото съм напуснал залата, трябвало и за това "ново нарушение" да прави нов "констативен протокол" и прочие, което на мен ми говори, че тя е способна да ме тероризира и репресира по всякакви линии и начини: все пак за воденето на предаването в това време аз в писмен вид съм получил нейното разрешение, оказва се, че тази личност вече не уважава и собствените си разпоредби; вероятно гневът й по мой адрес е толкова голям, че на това основание човек може да си направи логичния извод: очевидно часът за новото ми опраскване (уволнение) е наближил!

- Днес, 8 юли, има изпит по философия на един ученик от свободната форма на обучение; за да подготвя изпита вчера отидох да потърся помощник-директорката по учебната част инж. Камелия Стоянова, която съхранява изпитните билети, подготвени от мен преди шест месеца; помощник-директорката (която е също така и лидер на синдикат "Подкрепа" в училището, от който аз бях опраскан - изгонен! - лично от нея седмица преди уволнението ми, с което синдикалистката-помощник-директорка даде карт бланш за моето уволнение!) обаче отсъстваше, нямаше я в кабинета й; реших, че си е тръгнала и че проблемът с изваждането на изпитните билети ще бъде решен непосредствено преди изпита; да обаче в 16.25 минути (5 минути преди края на работното време!) въпросната помощник-директорка ми звънна по телефона и ме извика за да търся в архива й билетите (тя сама не благоволи да ги потърси, ами ми донесе огромен куп с такава документация, в която аз да търся!); оказа се, че подготвените от мен билети... ги няма, липсват, сякаш са се изпарили в небитието!

- Много е възможно тези изпитни билети, заедно с другата документация, подготвена от мен, да са злоумишлено скрити или унищожени с оглед да ми се навреди, с оглед моята по-нататъшна дискриминация и тормоз да продължат вече в съвсем сюреалистични или уродливи форми и проявления; сами виждате, че ситуацията, меко казано, е изключително тежка и направо непоносима.

- Държа също така да Ви уведомя, че всичко това се прави на фона на това, че съм човек с тежко сърдечно заболяване, инвалидизиран съм от ТЕЛК, това нещо въпросните администратори го знаят прекрасно; постоянното напрежение по време на работата и всичките тия репресии от страна на администрацията ми се отразяват изключително зле на здравето; това обаче не впечатлява никак г-жа директорката, която е обзета от страстта да постигне тъй дълго лелеяния пълен реванш, т.е. копнее да се разправи с мен - както подобава, предполагам по нейното убеждение, да бъдем изцяло безжалостни срещу всички "злостни народни врагове".

Моля Ви, уважаема госпожо Министър, уважаема госпожо омбудсман, уважаема госпожо Председател на КЗД да направите нужното в предела на Вашите пълномощия и власт с оглед на това този терор и тормоз спрямо личността ми, осъществяван от въпросната администраторка, най-сетне да бъде преустановен!

8 юли 2016 г.
Пловдив С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Това е. Този документ ми се наложи да напиша. Второто ми опраскване за две години, както забелязвате, е в ход, очакваме триумфиращия финал. Такъв, дето се казва, е животът у нас - при нас. Всекидневието в страната МУТРОЛАНДИЯ е вече съвсем сюреалистично, гротесково, ний вече на нищо не можем да се учудим, нали така? Като нищо не може да ни удиви, тогава какво да правим, излиза, че трябва просто да се радваме, нали така? Все пак сме уникална държава, също така сме и уникален народ, няма що! Това може да бъде предмет на нашта национална гордост, помислете малко, дали не е точно така? Е, сполай ви, че се замислихте, приятно мислене ви желая! Бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

4 коментара:

Анонимен каза...

Pukni mrasnik!!!!!!!! Lajetz mrasen!!!!!!! Gospoja Anastasova e nai dobrata ni direktorka tselia kolektiv ya obitsza samo ti se pravi6 na interesen!!!!!

Анонимен каза...

Ужас! Няма ли кой да уволни директорката "КАЛИНКА" защото тя съсипа това училище!???

Анонимен каза...

Подкрепям написаното от Господин Ангел Грънчаров, чийто блог чета от години. Потвърждавам изброените от него събития във времето като абсолютно вярно предадени, тъй като знам, че ръководството и колегите му в голямата си част се стараят да го представят като болен или неадекватен.

Господа управляващи в сферата на образованието, твърдя в качеството си на български учител, че нещата стоят така във всички български училища. Талантливите и творчески работещи учители, учителите по призвание, нужните за промяна в образованието на страната ни учители са унижавани и преследвани по подобен начин от назначавани само по препоръка директори, които не желаят никакво развитие, затова и потискат в зародиш всеки опит за самостоятелно мислене и действие както на учители, така и на ученици. Това е пагубна за образованието ни практика, която прави българското училище за срам, вместо място за радостен творчески труд за разгръщане способностите на личността. Не е ли престъпление възпитанието и обучението да са в ръцете на несъзнателно и осъждани хора? Вършете си истински работата, Господа управляващи, Вие сте там за благото и просперитета на българската нация, а не за бърза адаптация към порочната система, съглашателство и големи заплати. Ако си мислите, че достойната част от българските ученици и граждани не виждат и не оценяват състоянието на българското образование, грешите! Длъжни сте да отговорите на Г-н Грънчаров защо има дискриминация и нетърпимост от страна на посредствени директори на училища и колко пъти трябва да бъдат осъдени, за да ги свалите от поста им. С какво право безчинстват в училищата, нима наистина получават вашата подкрепа??

Длъжна съм да ви припомня, Г- жо министър Пръмова, че комунизмът си отиде, че правата на хората трябва да се спазват и че заплащането не е на нужното ниво, както Вие твърдите. Моите преподаватели ровиха в кофи за боклук, ето сега като пенсионери учители, репресирани през цялото време като носители на буржоазна идеология преподаватели по западен език, на свой ред и ние живеем в крайна бедност. Докога?

Maria Vassileva

Ангел Грънчаров каза...

Благодаря ти, уважаема госпожо Василева, благодаря не за това, че става дума в случая за мен, а за това, че с коментара си защищаваш тезата, че нещата не са "личностни", че тук не става дума за някакъв "личностен конфликт", а че произтичат от грешно устроената система, т.е. са съвсем принципни. Моят случая е просто илюстрация на това, което е всекидневие в порочно устроената система на българското образование и училище. Такива като мен има много, разбира се, има и директори, които не водят такава жестока война срещу учителите-новатори, но по начало системата не насърчава новаторството и творческия подход, напротив, забранява го, а пък повечето директори се възприемат като бранители на статуквото, правят това по егоистични и кариеристични причини, а така не бива, защото коренният интерес на учениците (и в крайна сметка на нацията и страната като цяло!) за истинските учители винаги е водещ!