вторник, 30 август 2016 г.

На днешния ден преди 24 години ченгесарската марионетка Ж.Желев прогласи офанзивата на мафията срещу демокрацията и демократите




Идеите за десни реформи и морал в политиката бяха подменени с корупция, незаконно забогатяване, възход на мутрите и групировките, гангстерски войни, срастване на власт и престъпност

Едва ли днес някой се сеща за датата 30 август 1992 г., но именно преди 23 г. на този ден в политическата терминология на България се роди фразата „Боянски ливади”.

Тя се наложи като символ на предателство, задкулисни игри, война между първите институции – президентство и правителство. „Боянските ливади” обаче са и доказателство, че колкото и да е орязана от правомощия президентската институция има влияние, което може да се окаже понякога и съдбоносно за страната. Днес от този юбилей едва ли някой има основание да се гордее, но равносметката е задължителна.

На 30 август 1992 г. президентът Желю Желев дава в Бояна пресконференция, в която отправя остра критика към правителството на Филип Димитров. Обвиненията са, че е обявило война на медиите, синдикатите, Българската православна църква, президентската институция и извънпарламентарните политически формации. Много политолози смятат, че тази пресконференция подпалва искрата за свалянето на Стефан Савов от председателския пост на Народното събрание и води да разцепването на парламентарната група на сините. Президентът Желев пък е подозиран, че е предприел коварната стъпка, защото повече не е можел да управлява СДС задкулисно, а старите му зависимости са ставали все по-явни. (Прочети ДОКРАЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Кметицата Фандъкова или контрапрезидентката Попова ще бъде кандидатурата на ГЕРБ - на Б.Борисов - за държавен глава на България?



На едно място във Фейсбук се отпочна разговор за това кой евентуално ще бъде кандидатът на ГЕРБ за президент; има подозрения, че ще бъде или контрапрезидентката Маргарита Попова или кметицата на София Фандъкова (да ме прощава, но нищо че е вече толкова години в политиката, не мога да се сетя в момента малкото й име!); разбира се, ще бъде този кандидат, който г-н Премиеро Боко еднолично реши и благоволи да тури, стига сам да не рече да се издигне, за да си почине от морния и непосилен за него труд на премиер; та ето един момент от разговора по тази тема, касаещ качествата на евентуалните кандидатки на ГЕРБ (на Боко де) за държавен глава на България:

Ivan Atanassov каза: Между другото по позицията спрямо Русия на Путин има ли разлика между Фандъкова и Попова? Аз се опитвам да намеря, но не видя ...

Ognyan Minchev каза: Грешите, Фандъкова - независимо от това доколко е подготвена да бъде президент - е добър човек с добри намерения. Не я сравнявайте с контрапрезидента като човешки качества. Повтарям - независимо от това доколко е готова да бъде президент. При другата имаме добра подготовка да бъде президент на тайните общества и най-ретроградните групи на посткомунистическата олигархия.

Ангел Грънчаров каза: Не познавам лично Фандъкова, имам обаче добро впечатление от нея от времето, когато за кратко беше министър на образованието и науката (единствена лично отговори на мое писмо до нея, на подобна постъпка никой друг министър не се оказа способен за многото години, в които си позволявам да пиша на образователните министри, настоявайки за някакви реформи!), подозирам на това основание, че това, което казва г-н Минчев (че е "добър човек с добри намерения") може и да е вярно. Но от друга страна се питам ето за какво: нима един наистина "добър човек с добри намерения" би се съгласил да изпълнява съвсем безропотно нарежданията на Боко Борисов, да заема всеки пост, който Боко му отреди, дори и това да не му харесва?

Може ли един наистина "добър човек с добри намерения" да поеме ролята на безсловесна марионетка на Боко, готова да изпълни всичко, що он й нареди? Щото, нека да признаем това, Фандъкова май-май само още... попадия не е ставала по заповед на Боко, тя беше какво ли не, заместник-кметица, министър беше, кмет беше, ето, сега Боко може да я гласи за президентка, ще се окаже, че само служителка на Синода още не е ставала.

Хората, които наистина са добри и имат добри намерения, едва ли ще приемат да бъдат "момичета или момчета за всекакви поръчки" на един безскрупулен баш-бабаит кат Боко - по моето разбиране за добър човек с добри намерения.

Пък и да ме прощава Фандъкова, но е възбезличничка за този пост държавен глава на България; но то кой ли пък беше "личен" на тоз пост, както е тръгнало: Желю, Гоцэ, Петро Стоянов ли, все фани единия, удари другия по височайша степен на безличност?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Относно съдебното дяло за клевета, то вече е на етап Върховен Касационен съд - и стана направо епохално и епично!



Ангел Грънчаров добави 2 нови снимки, 30 август 2015 г.: Понеже на 16 септември т.г., на другия ден след откриването на новата учебна година в Районен съд в Пловдив ще се гледа съдебното дяло от частен наказателен характер за клевета, което моя милост заведе срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив (издала ми своя саморъчна "диагноза" в официален документ че съм бил, видите ли, податлив на "чести нервно-психически разстройства"), си позволявам тук да публикувам като приложение няколко документа, с които официалните медицински и психиатрични органи на републиката ни удостоверяват, че директорската "диагноза" по мой адрес е изцяло погрешна и несъстоятелна.


Кратък мой коментар от сега: От миналата година ми се явява във Фейсбук този "мил спомен" във връзка с перипетиите на съдебното дяло за клевета, което водя срещу директорката на ПГЕЕ-Пловдив, защото тя, в противоречие с тия заключения на специалистите, продължава да настоява, че нейната собствена "психиатрична диагноза", вписана в официален административен документ, видите ли, била "вярна", пък дори, напоследък, се защищава с ето този аргумент: не съм имала умисъл да го оклеветя като съм му дала такава "диагноза", не съм съзнавала, че правя нещо лошо и пр. Това съдебно дяло стана епохално и епично, то вече е на етап Върховен Касационен съд - и заседанието по него е насрочено за 13-ти септември т.г.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Кратък диалог, въвеждащ в темата "Свобода и възпитание"



Целият разговор е тук, ето извадка от него, в която, струва ми се, се поставя важен проблем:

Lachezar Tomov каза: Едно дете трябва да чете и решава задачи всеки ден, за да се развива - може да е много малко, за по 15 минути, но да го има постоянно усилието

Maria Dimitrova каза: Точно. Но повечето родители са на друго мнение. Четенето и умствените упражнения са изключително важни и за възрастните хора. Кръстословици, главоблъсканици, всичко, което води до мисловна дейност дори предпазва от болести.

Nadejda Miteva каза: Вкъщи играем игра, давам шепа бонбони и задачки за събиране и изваждане с числата до 10, при грешен отговор взимам бонбон и при правилен му го връщам! :)

Lachezar Tomov каза: Така всеки кариес е като медал от състезание!

Nadejda Miteva каза: Живеем заобиколени от техника и интерактивни начини на обучение, всичко им е като игра и научават много без дори да се затрудняват.

Ангел Грънчаров каза: Към написаното от Lachezar Tomov: Стига това усилие да е резултат на собствен избор, а не под диктата на някой друг...

Nadejda Miteva каза: Няма как да е собствен избор при дете, трябва да му се създаде навик и да се награждава за усилията му за да започне само да иска да учи.

Lachezar Tomov каза: По принцип целта е да се създаде траен интерес с времето, така, че детето само да иска да чете, оттам нататък процесът на обучение се автоматизира и родителите си гледат живота.

Mladen Savov каза: Аз ако разчитах на собствен избор в детските си години щях да съжалявам сега.

Ангел Грънчаров каза: Mladen Savov, откъде знаете, че щяхте да съжалявате? :-) Може би това, че сега не съжалявате, е онова, за което трябва да съжалявате!

Lachezar Tomov каза: Според мен се има предвид собствено желание, добре е да се изгради вътрешна мотивация, но и това е нещо, което става с времето и правилното обучение, което да стимулира въображението и любопитството

Ангел Грънчаров каза: Lachezar Tomov, детето също е човешко същество и личност, пък макар и малка. Елиминирате ли свободата му, поставите ли го под контрол, Вие почвате без основание да се разпореждате с живота му, за което нямате никакво право. Нищо че сте му родител. Така се създават роби, не суверенни личности. Децата трябва да привикнат да се ползват от свободата си даже в най-ранна възраст. Те го правят, ние обаче не правим друго освен да им пречим. На това нещо - да пречиш на малкото дете да се ползва от свободата си - му казваме "възпитание"...

Lachezar Tomov каза: Детето е личност, но тази личност не е като на възрастния.

Ангел Грънчаров каза: Да, ама за да бъде детето личност, то трябва да разполага със свобода. Несвободата, зависимостта на детето от директивите на възрастния го прави несамостоятелно и убива личността му в зародиш. Несвободата ражда безличности, а не личности...

Lachezar Tomov каза: Неограничена свобода при незряла личност не води до добро.

Ангел Грънчаров каза: А ограничената "свобода" свобода ли е? Вие не сте ли осъзнал, че единствено свободата поражда самоконтрол (самоограничаване), без което не може да има не само суверенна личност, но и отговорност?

Апропо, една личност по принцип може да стане личност само в условия на автентична свобода...

Lachezar Tomov каза: Личността трябва да е достатъчно изградена, за да осъзнае последиците от свободата. Свободата се дава постепенно на децата паралелно с тяхното израстване и отговаря на когнитивните им способности и емоционалната зрялост, като при навършване на 18 години те получават пълна отговорност за живота си. Що се отнася до Ема, тя има много свобода, винаги и давам алтернативни неща, които да прави и проверявам дали има мотивация

Ангел Грънчаров каза: Простете, но тия неща, за последиците от свободата (от свободния избор) ако не се осъзнаят навреме, никога няма да се осъзнаят. Между другото свободата е нещо такова, че не може да се "дава", даването на свобода някому от някой друг го поставя в зависимост и тогава свободата на въпросния индивид отива на кино. Няма как младите като навършат 18 години "да получат" пълна отговорност за живота си - след като преди това не са носили тази отговорност. Отговорност може да се роди, казахме, само в условия на истинска, автентична ("недадена") свобода. Помислете обаче повече върху думата "даване", често я употребявате, давате ли си сметка в каква реална ситуация сте поставил детето си?

Елица Цонева каза: ... Моят син лятото е на поискване. Т.е. няма задължителна учебна програма, ако специално само си поиска задачи или книги, ще получи. В общия случай, през лятото получава засилка към някой парк/басейн или спорт: иска, не иска, да не заседява.

Lachezar Tomov каза: То и Ема кара по цял ден колело, само сутрин малко се занимаваме.

Svetlomira Kostova каза: И стига детето да се развива в тази област. Моята дъщеря пише по два листа разкази или текстове за песни. Не мога да я спра, а и не искам. От всяко дърво свирка не става.

А всяко дете е една вселена, единствена и неповторима. Но ако детето има заложби за математика и това го вдъхновява, очевидно е и правилно всеки ден да решава поне два листа задачи по математика. Това е перфектното и единствено решение. Но не за всички деца.

Ilia Penchev каза: Това важи за всяка сфера и за всеки човек.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

понеделник, 29 август 2016 г.

Подадох документите за учител по философия в СУ "Св.Климент Охридски" в град Костенец













Днес посетих СУ "Св. Климент Охридски" в гр. Костенец и подадох документите си за учител по философия там (има обявено свободно учителско място по философия). Интересно е, че в началото на 1985 г., т.е. преди 31 години аз започнах работа като възпитател в това училище - тогава съм бил на 26 години! Работих в училището 9 месеца, през които издържах конкурс за асистент по философия в ПУ "П.Хилендарски" и в началото на октомври същата година започнах работа там.

Вълнуващо е след толкова много години отново да посетиш училището, в което си работил на младини. И то с намерение отново да започнеш работа тук. Много приятни спомени оживяха в съзнанието ми докато седях на една пейка в самотното сега училище. Ще видим какво ще стане де. Интересно ми е да разбера какво ще се случи. Прочее, в канцеларията на училището научих, че тогавашният директор, знаменитият г-н Георги Стоицев (той много години е ръководил училището и го е направил образцово, национален първенец и пр.), е жив и здрав; много бих желал да се срещна и да поговоря след толкова години с него!

Снимките показват как изглежда училището сега (то е обновено с пари на Европейския съюз, по проект за финансиране с европейски пари).

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Не особено ентусиазиран, но абсолютно съвестен и посветен на професията си актьор















Tosho Kostadinov Peykov добави 17 нови снимки към албума: Цар Борис - актьор в трагедия, в която не съществува изход.

Цар Борис беше истински обичан от своя народ, както може би никой друг владетел в предвоенна Европа. Но той беше също обвиняван за присъединяването на България към германския лагер във Втората световна война и критикуван за „личния режим“, упражняван от него през последните осем години на царуването му.

Изследванията ми разкриха една непозната и в много отношения неочаквана човешка драма зад официалния образ на цар Борис. Необикновено комплициран, интелигентен, привлекателен и уязвим човек, той е имал злата орис да бъде предопределен, подобно на един не особено ентусиазиран, но абсолютно съвестен и посветен на професията си актьор, да играе главната роля в антична гръцка трагедия, в която не съществува изход...“

Стефан Груев: „Корона от тръни“ – 18 август 2008 година

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

В официалното и пълно изписване на титлата на руския император се е включвало и определението "княз български"!!!




Божиею поспешествующею милостью мы, Николай Первый, император и самодержец всероссийский, московский, киевский, владимирский, новгородский, царь казанский, царь астраханский, царь польский, царь сибирский, царь Херсониса-Таврического, государь псковский и великий князь смоленский, литовский, волынский, подольский и финляндский, князь эстляндский, лифляндский, курляндский и семигальский, самогитский, белостокский, корельский, тверский, югорский, пермский, вятский, болгарский и иных; государь и великий князь Нова-города Низовские земли, черниговский, рязанский, полоцкий, ростовский, ярославский, белозерский, удорский, обдорский, кондийский, витебский, мстиславский и все северные страны повелитель и государь иверские, карталинские, грузинские, кабардинские земли и области арменские, черкасских и горских князей и иных наследный государь и обладатель; наследник норвежский, герцог шлезвиг-голштинский, стормарнский, дитмарсенский и ольденбургский и проч. и проч. и проч. ...

ДОБАВКА: Титулатурата, с която Иван Грозни е коронован за цар е била "Наш велик господар Иван, по Божията милост цар и велик княз Всеруски, Владимирски, Московски, Новгородски, Псковски, Резански, Тверски, Югорски, Пермски, Вятски, Български и на всички“.

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Пълзяща антидемократизация от милиционерско-мафиотски тип обхвана цялата ни държава и страна, целия държавен апарат, отгоре до долу!



Опасно е един-единствен човек да решава кой ще е бъдещият президент на България: всички сега чакат г-н Премиеро Боко да реши кой ще е кандидатът на ГЕРБ за президент и щом он, началнико на ГЕРБ, избере некой, какъвто и да е той, избраникът му неминуемо ще стане български президент, ето това е не само опасно, но и страшно!

Медиите обаче ни натрапват тия неща като "съвсем нормални" и като "напълно естествени", ведь ГЕРБ била, моля ви се, "най-влиятелната партия" - и с какво толкова е спечелила тя доверието на мнозинството от народа? С това, че е крещящо антидемократична партия ли?! Медиите обаче каквото ни натрапят, то това се случва, нашите медии са като щастливеца Азис, знаем, че той каквото си пожелае, то точно това се случва! Аз пък смятам, че така и така създалото се положение във функционирането на младата и непрокопсала българска демокрация е направо гибелно, то е симптом, вещаещ нейния напълно безславен край.

Даже в ерата на непрежалимия социализмо-комунизъм у нас по този очебийно грозен начин не са се раздавали държавните постове и служби, верно, и тогава Тодор Правешки-Просташки е имал решаващата дума (той Боко него имитира де, не имитира некой друг?!), но все пак за всяка кандидатура е имало известно обсъждане в уж колективните органи на тогавашната партия; сега обаче в ГЕРБ и в държавата ни абсолютно сичко се решава еднолично от Боко!

Никаква демокрацията няма в ченгесаро-милиционерската партия, а на това основание пълзящата антидемократизация обхваща цялата държава и страна, целия държавен апарат, отгоре до долу! Това, повтарям, е гибелно, е страшно, то е също така и недопустимо за страна, която е член на Европейския съюз.

Та значи ако в един момент Европа реши да сложи край на нашите идиотщини и ни изгони от ЕС, не се чудете за какво го е направила, тия неща са нетърпими!

Народеее??????

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ