сряда, 22 февруари 2017 г.

Как е възможно едно да говорим на младите "на теория", а съвсем друго да правим на дело и в живота си?!



Съвсем кратичко ми се налага и тази сутрин да пиша за случващото се в нашата тъй мъчително и при това съвсем зорлем демократизираща се училищна общност, училищната общност, в която работя като учител по философия (ПГЕЕ-Пловдив). Съвсем леко ще маркирам две събития, които имат отношение към нашите борби за непосредствена и практическа реална демокрация в него.

Вчера се проведе, както вече ви бях информирал, Педагогически съвет за отчитане на резултатите от учебно-възпитателната работа през първия срок (и някой други въпроси бяха включени в дневния ред, предимно административни въпроси, гласувания и пр.). Както си му е редът, се представи доклад, съдържащ прекалено много статистика (цифри, числа, количествени, сиреч външни, несъществени неща), но истински важните проблеми не бяха даже поставени, камо ли пък анализирани и обсъдени. Да не говорим пък за воля за колективно търсене на разумните решения. Дебат по проблемите, разбира се, нямаше, нямаше и желание за такъв дебат, просто не пролича някой да е имал такова желание. За да не изглеждам като "прекалено скандален" и за да не бъда оценен като нагъл в този късен вечерен час (хората бяха изморени, някои са стояли цял ден за да чакат Съвета!) си замълчах и аз. Още повече че бях предварително депозирал (в писмен вид) своето становище. Естествено, директорката "пак забрави" да постави на вниманието на Съвета моите по надлежния ред внесени за обсъждане в Съвета предложения. Не пожелах този път да й осуетявам намеренията и плановете. Игнорирането от нейна страна на предложенията ми е толкова многозначително, че повече от това не може да бъде. А да правя "скандали" този път не благоволих. Понякога изчакването е по-печеливша стратегия.

Просто ми писна само аз да показвам загриженост в случаите, когато администрацията за нещо греши. Нека друг да се опита да я предварди от грешки. Само аз да изпълнявам тази роля леко взе да ми писва. Ето, оказва се сами виждате какво: оня, който най-много помага на администрацията (ръководството) на училището да се предпазва от грешки, той е станал най-ненавистен, за благодарност съм репресиран, гонен, наказван, дори уволняван (опраскван) и какво ли не още; за моята добронамереност и загриженост сами виждате каква отплата получавам; тия, които благочинно си мълчат, наблюдавайки тихо случващото се (и наслаждавайки ме се, предполагам) и по този начин участвайки с пасивността си в правенето на грешките и зулумите, такива хора минават за "благопорядъчни", те се ползват с уважението на администрацията, тях никой не им прави никакви нечисти номерца, е, щом е така, тогава защо пък само аз да бъда вечният... "глупак"?! Та воден от тия разумни мисли снощи реших да си замълча. Аз никога предварително не планирам изявите си, а и дори да съм планирал нещо, никога не е сигурно дали ще го изпълня. Просто се водя от моментното решение, истински свободни са точно тия моментни и спонтанни решения. Предварително замисленото и обвързването с него някак си ми ограничава свободата и затова не ми е по вкуса. Считайте ме за какъвто ви харесва, наричайте ме анархист или какъвто друг си щете, ваша воля...

Сега обаче ми се ще с писмен документ все пак да фиксирам позицията си, ето, тази публикация в блога е такъв документ, какво ми пречи да защитя позицията си и с официален документ, примерно с ето този кратък доклад:

До Педагогическия Съвет на ПГЕЕ-Пловдив
ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа И.Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ДОКЛАД

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия

Уважаеми дами и господа членове на Съвета, колеги,

Вчера, 21 февруари, както е известно, се проведе пореден Педагогически съвет. Направи се отчет, ала по него, за жалост, може би поради късния час, не се проведоха никакви дебати. Е, имаше "некои съображения", изказани по "некои въпроси", но по моето възприятие по истински важните, бих си позволил да кажа по съдбовно важните въпроси съвсем не бяха направени никакви изказвания. Аз също се въздържах от изказване с оглед на това да не стана отново най-ненавистен "причинител на скандали", ето, оказва се, че да казваш свободно какво мислиш по истински важните (по твоята собствена преценка) въпроси на един Педагогически съвет се възприема, кой знае защо, за "скандално" от мнозинството! Този факт, по моя преценка, е обезпокоителен, той показва "нещо гнило в Дания", позволете ми да се изразя по-дипломатично, използвайки прочутата шекспирова (хамлетова) фраза. Единствено верният и разумен подход в такава една твърде неблагоприятна ситуация е... говоренето, е обсъждането, свободният, демократичният дебат, той е противоотровата на апатията, на тъй коварното безразличие и на непукизма. Трябва да водим продължителни и изтощителни дебати - ако искаме да почнем да оздравяваме своя недотам здрав "колективен дух", ако мога по този тривиален начин да нарека нашия общностен дух. Да, ама ето, снощи се оказа, че нямаме нито желание, нито готовност, нито нагласа за воденето на такива дебати. Защо ли?! Ами ясно е защо, безброй пъти съм изразявал своята позиция. Трябва да започнем да се променяме, трябва да започнем да се учим с нови очи да гледаме на случващото се, трябва да се почнем да се отказваме от добре познатите ни реакции към нещата. Възловата дума е тази: промяна. Промяната следва да я започнем най-напред със самите себе си. Оня, който обаче е изпаднал в тъй коварното самодоволство от себе си и живее с така пагубната илюзия за непогрешимост, такъв просто не чувства, няма как да почувства потребност за промяна. Той си се самовъзприема за "перфектен" или дори за "най-добър". Когато един човек обаче почне да презира своята суетна горделивост, тогава часът за истинската промяна вече е дошъл. За мнозина обаче този час, изглежда и уви, е още далеч.

За да не преча на тия естествени процеси на идентификация и самоидентификация в съзнанията (достатъчно съм ги провокирал и насърчавал до този момент) и аз се въздържах от изказване. Г-жа директорката даже в един момент заяви, че който има какво да каже, може да го направи и в писмен вид. Моя милост пък предварително, в надлежната форма, си беше направил в писмен вид предложенията до Съвета. Естествено, според вече възникналата "добра традиция" директорката "пак забрави" да постави на вниманието на Съвета моите по надлежния ред, повтарям, внесени за обсъждане в Съвета предложения. Не пожелах този път да й осуетявам намеренията и плановете. Игнорирането от нейна страна на предложенията ми е толкова многозначително, че повече от това не може да бъде.

Тук искам само да маркирам няколко проблема, които по мое мнение следва да бъдат обсъждани най-внимателно и задълбочено от Съвета, защото бягането, защото криенето от тях не помага никому, а само влошава и без това тежката ситуация:

- В доклада се подхвърли, че учениците "нямали мотивация за учене", така е, но защо е така? Кои са обаче причините учениците ни да нямат "мотивация за учене", иначе казано, да не обичат да учат? Защо учениците ни са се отвратили от ученето? Какво в нашите господстващи подходи на преподаване и на общуване с учениците подхранва тази тенденция учениците ни все повече да не желаят да учат? Явно има нещо сбъркано в тези господстващи подходи, кое е то? Можем ли да го осъзнаем ясно и да го артикулираме? Защо се правим на ударени, че този проблем може до безкрайност да бъде заобикалян или игнориран?! Кой да го решава този проблем, "нови душеспасителни инструкции" от Министерството ли чакаме?

- В доклада се каза нещичко за "възпитателната работа" в нашето училище. Освен да учат, младите следва да бъдат и възпитавани - и превъзпитавани (ако от родителите си имат погрешно или лошо възпитание); възпитателната си обаче функция съвременното училище не изпълнява, изпълнява я крайно некадърно, често с обратен, бумерангов ефект са нашите "възпитателни мероприятия". В тази област следва много да мислим и да дискутираме - кое е сбъркано най-напред в нашите собствени представи за възпитание? Кое за нас е "правилното възпитание"? Дали пък нещо в самия фундамент на представите ни за възпитание не е сбъркано? Примерно: нима по същество е възпитателен, да не говорим пък за това дали е изобщо съвременен методът, който залага единствено на принудата, на незачитането на личностния суверенитет на младите?! Нима когато младите правят нещо не защото сами са го избрали, не защото сами са убедени, че това е правилно и добро за тях самите, а защото ние по един груб външен начин сме им го наложили, та значи дали изобщо подобни постъпки могат да имат нравствен смисъл щом като липсва личен избор, а на тази база и лична отговорност за направеното? Темата за възпитанието е безкрайно важна и интересна, особено в този контекст на изцяло сбърканите представи за възпитание, на които в мнозинството си сме подвластни. Ето за тия неща би следвало да разговаряме и то не по принуда или по задължение, а по един дълбок вътрешен подтик, в резултат на една интимна душевна потребност. До какви резултати води възпитателна технология, която сама в основата си е тотално сгрешена, даваме ли си сметка и за това? Нуждаем се от коренна преоценка на ценностите, живеем в една съвършено нова епоха, не можем в тази наша изцяло променена епоха да продължим да си съществуваме със своите остарели и неадекватни представи. Престъпление спрямо нашите възпитаници е ако продължаваме да си въобразяваме, че в тази област "всичко си знаем" или пък че "всичко ни е наред". Ала ние се държим точно по този начин. Аз оценявам такова едно поведение като безотговорно. Сърдете ми се колкото си искате за такава една констатация. Възмущавайте се колкото си искате. Все някой това обаче трябваше да го каже. Тук пак няма смисъл да чакаме поредните "душеспесителни министерски инструкции". Няма да дочакате този велик ден, когато ще ги получите евентуално...

- Във връзка с наши "безспорни постижения" в нашата учебна и преподавателска работа искам да подхвърля поне ето това скептическо недоумение: ние обучаваме и образоваме нашите ученици, водени обаче в мнозинството си от една отдавна отречена от самия живот, от историята и от самото време образователна методология или технология, която се намира в крещящо противоречие с духа на нашето толкова променено време, да не говорим пък доколко тя е неадекватна на действителните потребности на нашите ученици. Всяко време си има разбирания за образование, е, нашето време пък изисква да си променим основно възгледите относно същината на едно отговарящо на нуждите на времето и същинско образование. Господстващата в страната ни административно-командна система е система на НЕобразованието, а не на образованието, тя не образова, тя пречи на образованието на младите - и това щеше да ни е ясно само ако бяхме положили известни усилия да разберем какво в съвременния културен контекст е образование. Масово не се знае що е образование и що е съвременно образование и то най-вече от самите образователни дейци, което вече е скандално. Допуснали сме да живеем с толкова остарели представи за образование, че това, което си представяме под образование, всъщност е тъкмо НЕобразование. Разясних тези неща най-подробно в книгата си "Реформа на НЕобразованието", интересно е тук да подхвърля, че по мои наблюдения до купчето книги за образованието, което първо оставих за ползване в учителската стая, а след това пренесох в библиотеката, не посмя да се докосне нито един учител (!!!), от това по-показателен симптом за царящата в училището ни крайно тежка психологическа и нравствена обстановка ако можете да дадете, ще ви се поклоня доземи!

- Преживяваме тежка най-вече психологическа, но също така и нравствена криза, аз предпочитам да обозначавам това състояние като състояние на ценностна катастрофа. Говоря не само за нашето училище като общност, но говоря в момента и зя "цялата ни общност", говоря и за "голямата българска общност" като цяло. Голямата общност обаче може да почне да се оздравява само ако отделните съставящи я малки общности започнат да се връщат при изворите на пълноценния живот. Пълноценният за човека живот е свободният живот, животът в условията на неощетена от нищо свобода. Ето защо от години най-настойчиво, всеки ден предлагам да започнем общо да работим по тъй належащия проект за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, с което, ако стане факт, ще допринесем и за демократизацията на живота в страната ни като цяло. Първо следва да подредим на верните основи собствения си дом, а с това ще спомогнем да се нареди живота ни и в нашия общ български дом. Не мога защо с такова крещящо неразбиране за важността на тия проблеми се отнася към тази инициатива администрацията, нашето ръководство. Прочее, разбирам го, ала то едва ли си дава сметка какво всъщност прави: ами които не желаят да работят за промяната, те фактически са избрали участта да бъдат крепители на печалното статукво! В мое лице ръководството продължава да вижда "най-зъл народен враг", в този контекст обаче е резонно да запитам: а "най-зъл народен враг" всъщност на какво съм?! Ами ако съм "зъл народен враг" на непукизма, на тъпия, на не знаещия какво иска, на несмисления консерватизъм, ако съм враг на инертността, на немисленето, на безхаберието, на застоя?! Самият факт, че ръководството на училището категорично отказва да води диалог с "тъй странно мислещия субект Грънчаров" е безкрайно показателен за неговата истинска позиция. Но народът нали казва и това, няма да го спестя: "Рибата се разваля откъм главата...", е, сега ясно ли ви е защо в нашето училище няма пълноценен демократичен дебат по истински важните, по фатално важните проблеми?! Кой е пречката пред отпочването на този така жизнено необходим ни и затова направо душеспасителен дебат? Да, КОЙ? е пречката, ако ми позволите още веднъж да запитам?! Или всъщност това вече не е питане, а е... отговор?!

- Моля всичките ми предложения от предишните ми доклади до Съвета да бъдат подложени на обсъждане и на гласуване, както повелява демократичната процедура. Аз все се надявах, че ръководството на училището ще поеме тъй настойчиво подаваната му от моя милост ръка, за да излезе от дълбоката дупка, в която е попаднало. Това до този момент не става, явно копаенето по-надолу в дупката му се вижда по-разумният подход. Има свобода, нека всеки прави това, което смята за добро и за разумно. Разбира се, всеки си носи пълната отговорност за своето поведение. Особено когато заема служебно място, от което могат да се правят значително повече вреди...

Не желая конфликти, а предлагам само нещо най-естествено и понятно: предлагам дебати. Тази дума стана нещо като... страшилище в нашето тъй напредничаво училище. (Май започнах вече да се изразявам в рими, я, колко интересно: в нашата литературна професионална гимназия нищо чудно един ден всички да започнем да разговаряме предимно в рими!) Дебатът, разговарянето, дискусията е форма на живот в пълноценно живеещите, сиреч, в демократичните общности. Демократична е общността, съставена от едно критично мнозинство от хора, разбиращи що е свобода. Аз предложих на моите ученици в часовете по философия да практикуват непосредствено самата свобода и с това, по мнението на администрацията, направих непростим грях, който следва да бъде наказван най-жестоко. Не мога да разбера защо дадени хора толкова много се страхуват от свободата - най-прекрасното нещо в този живот? Та нали точно това казвате на учениците в своите уроци, примерно когато говорите за Дон Кихот, за Ботев, за Левски, за кого ли не още, за Есхил ако щете дори?! Как е възможно едно да говорим на учениците "на теория", а съвсем друго да правим на дело, в непосредствения си практически и всекидневен живот?!

Това исках да кажа. Благодаря за вниманието и за всеотдайността на ония, които пожертваха цели десет минути от скъпоценното си време за да прочетат по-внимателно този текст! Да, нужно е много да разговаряме, но не за дреболии, а за истински важните неща, тази е моята гледна точка. Да си пожелаем един ден приятни дебати по тия всичките толкова важни въпроси! Аз съм убеден, че въпреки всичко този ден ще дойде скоро. Непоправим оптимист съм понякога, кой знае защо...

22 февруари 2017 г.
Пловдив

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)
Толкова. Това написах до Съвета. Спирам писането и в блога. За останалото ще пиша друг път. Примерно за това, че вчера в мой час инспекторката А.Кръстанова доведе университетската преподавателка Е.Варджийска - за да ни демонстрира един възможен подход за "правилно преподаване" с елементи на Сократическо изследване. Интересно беше. И полезно. Ще пиша за това тия дни, живот и здраве да е само. Аз обичам новостите. Доживяхме времето Сократовите древни технологии да ги възприемаме като... новост! Бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Алооо, малоумни избирателю, престани да се връзваш на тъпите манипулации на ченгетата бе!



Идат избори и ето пак пишман-политиците, политическите спекуланти на дребно, подкрепени от подкупните и услужливи медии, настъпиха педала на популизма: цяла сутрин дават репортажи около "предстоящо разрушаване" на незаконни цигански къщи в Столипиново! Ачик долно, нечистоплътно предизборно спекулиране с чувствата на немислещия, на подивелия от глупост избирател!

Алооо, малоумни избирателю, престани да се връзваш на тъпите им манипулации бе, излагаш се ако още им се връзваш на идиотските им ченгесарски номерца!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

А сега кой на кого ли ще даде пари?!



Цеци Лилков сподели връзка и написа:

Личен архив на Евгени Михайлов! А сега кой ще му даде турски лири?

ПОЯСНЕНИЕ: Евгений Михайлов влезе в листите на партия ДОСТ на Люфи Местан за идващите избори за Парламент...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Съревнованието на лъжльовците придоби вече олимпийски размах - и титанични мащаби!



Бойко Борисов във Фейсбук написа преди 12 часа:

При изпълняване на програмата на ГЕРБ гарантираме в рамките на мандата минимална работна заплата от 650 лв. и средна работна заплата от 1500 лв. Ние от Политическа Партия ГЕРБ знаем, че бизнесът плаща заплати, а правителството помага като създава среда. Работим за БВП от 120 милиарда лв. в рамките на мандата, при около 86 милиарда лв. за 2015 г.

НА КОЕТО ОТГОВОРИХ ЕТО КАКВО: Раздавайте обещания за раздаване на много пари, драги гербоваци, увеличавайте заплати, пенсии, давайте надбавки, абе лъжете здравата, мощно, с всички сили, надпреварвайте се с лъжците от БКП-БСП, с лъжи нищо чудно да си увеличите процентите, ведь живьом в страната на лъжата и на лъжците, живьом в страната на наивниците и на малоумниците, правилно сте се ориентирали да лъжете колкото сили имате! Само дето лъженето има един недостатък: даже и пълният наивник след като един и същи лъжец вече го е лъгал многократно в един момент почва да се досеща, че чак такъв идиот за да ви вярва още няма как да бъде...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Служенето на руския имперски интерес и тъпченето на нашия собствен българския интерес днес минава за "български патриотизъм"!


Българският "патриотизъм" днес:

Радев: Ние сме за сваляне на санкциите срещу Русия. Но нямаме нищо против санкциите на Русия срещу България.


Борисов: Ние сме срещу милитаризирането на Черно море от страна на НАТО. Но нямаме нищо против милитаризирането на Черно море от страна на Русия.

(Открийте разликите!)

От страницата на Георги Чобанов

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

И за мен доброто на България е истински важното и водещото



Паническият, истеричен вой и крясъците на зомбираните от ченгесарската пропаганда срещу НОВА РЕПУБЛИКА показва убедително от кого ченгесарите (т.е. руските мекерета) ги е най-много страх!

Това за мен е главната гаранция да подкрепя с гласа си НОВА РЕПУБЛИКА. Защото което е добро за България е зло за ченгесарско-рублофилската предателска гмеж!


За всеки разумно мислещ български гражданин доброто на България е истински важното и водещото...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Най-голямата заплаха за България е експанзионистично настроената имперска Русия




Политическата криза, която започна през 2013 г., продължава, макар и с частични стабилизации, които обаче не я премахват. Това заяви Иван Костов в първата част от едночасово интервю за Би Ай Ти, в която очерта някои от новите и старите рискове пред сигурността на страната ни.

Гледайте другите му части в идните издания на еМисия България.

Като най-голям риск Костов определи избора на Русия да влезе в Студена война след анексията на Крим и нахлуването с войски в Донбас. Война, която по думите му се води с всички средства – през икономическо проникване чрез инвестиции и поемане на контрол (като той даде пример с контрола върху българската телекомуникационна компания), чрез доминиране върху политическите партии у нас (като изреди мнозинството от тях – БСП, АБВ, „Атака“, ВМРО и дори ДПС, припомняйки, че в турските медии за Ахмед Доган се говори директно като за руски агент), така и чрез т.нар. хибридна война.

Иван Костов е категоричен, че по всички теми, които са важни за Русия, нейните тези доминират българските медии и сайтове. (Прочети ДО КРАЯ и ИЗГЛЕДАЙ ВИДЕОЗАПИСА НА ИНТЕРВЮТО)

ДОБАВКА: "По време на война първата жертва е истината." Думи на Есхил, цитирани от Иван Костов...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Последният валс за комуно-ченгесарската велика блудница?



А дано, ама... надали! Тия червени боклуци трудно ще бъдат изметени, иска се здрава метла за тях...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Всички досега излезли книжки на списание ИДЕИ