Lachezar Tomov: В България продължава масово да се мисли, че способностите са фиксирани генетично и нищо не се дължи на труда. Кой бил качествен и кой не, първо това зависи в каква среда са поставени хората (насърчение, анти-насърчение, възможности да покажат качества, организация на работата). Второ зависи колко хиляди часа системна практика имат по това, по което трябва да показват качество, а не какви природни дадености имат, колкото и да ви се вижда странно. Дори гениите трябва да работят дълго и здраво, за да си получат наградите.
Ilia Penchev: Заложбите са като заложени посоки, а трудът е извървяването на пътя по тези посоки. И едното е нужно, и другото.
Lachezar Tomov: Не е точно така, освен всичко друго системният труд преструктурира мозъка.
Ilia Penchev: Човек може да се занимава с много неща, но все пак съм убеден, че всеки човек има определени заложби в дадени посоки (може да са повече от една и обикновено е така), както и липса на такива в други.
Evgeni Ovcharov: Лъчо, ако се приеме че светът е материален и на макрониво се управлява от детерминистични закони, то човешкото поведение е обусловено от гените (вътрешни фактори) и от средата (външни фактори). Според марксистите, външните фактори са основни, което кореспондира на тяхното желание да конструират хората според марксистката идеология. Провалът на комунизма, както и маса експерименти върху еднояйчни близнаци отхвърлят тази хипотеза. Допускането, че ние сме външно обусловени е страшно унизително за човешката природа и ни приравнява до нисши биологични видове като растенията например. За марксистите хората са биороботи на които при желание може да се качи различен софтуер, но други принципни разлики няма. Единствената хипотеза, която запазва човешкото достойнство е тази, че ние сме в основата вътрешно обусловени, а средата само способства за доразвиване в една или друга насока на нашите заложби.
Lachezar Tomov: За съжаление светът се влияе прекалено много от случайността, за да приемем такова нещо.
Evgeni Ovcharov: Когато решаваш алгебрично уравнение или използваш логическо мислене, случайноста играе ли някаква роля? Дори сега като ти пращам информация под формата на 0 и 1 ти получаваш точно това което ти пиша, защото случайните грешки се отстраняват чрез така наречените error-correction codes.
Ангел Грънчаров: Вярно говори Evgeni Ovcharov. Тезата на Енгелс за "ролята на труда в превръщането на маймуната в човек" е отдавна отречена от науката, но ето че у нас възкръсва под най-претенциозни одежди... Външният и социалният фактор за развитието и разгръщането на потенциала на човешката личност е много важен, но нали все пак човек следва да има нещо, което да разгръща, ето че ПОТЕНЦИАЛЪТ е водещото! Или ГЕНИТЕ. Божият дар у човека е водещото - това е аксиома. Другото е псевдонаучно дърдорене...
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар