Малка пишка зад голям двигател, или защо мрем при катастрофи, Кирил Борисов
Не се качвайте в колите на комплексарите, не им обръщайте внимание, спазвайте правилата и възпитавайте децата на това
МАЛКАТА пишка зад големия двигател. Над 50% от убитите на пътя са жертви на тази комбинация. Тя е като сух и къс фитил на мощна бомба. Както и да се променят законите, малката пишка винаги ще иска да е голяма. И понеже това е невъзможно, ще избива комплексите си, като сяда зад мощния двигател. И поне за миг ще заживее с илюзията, че е значима, като натиска газта до дупка. По-точно до първата по-дълбока дупка в асфалта, която ще я изхвърли от пътя и ще се забие в някое дърво. Или до първата кола в насрещното зад острия завой. Жалко за човека с малката пишка, големите комплекси и мощния двигател. Още по-жалко за тези, които се возят в колата му.
Из бюлетина на МВР: “Момче и момиче загинаха при тежък пътен инцидент. Сигналът е подаден тази сутрин, около 1,50 часа. На изхода от с. Стефаново в посока Радомир лек автомобил “Фолксваген Пасат”, управляван от 18-годишен младеж, самокатастрофирал в крайпътно дърво. От удара на място са загинали водачът и 16-годишно момиче от Перник.”
Това съобщение може да се прочете през ден - два в полицейските сводки. Различни са само населените места, годините на жертвите и евентуално промилите алкохол в кръвта на шофьора. Малката пишка зад големия двигател не снове само между селските пътища. Всички сме ги виждали, особено по оживените кръстовища около моловете. Старичко, очукано, но лъснато возило с тъмни стъкла, свалени наполовина. Отвътре се носи смрад на люта чалга, която оглася района. И басите! Важни са басите! Картинката става пълна, ако на светофара или пред мола са се събрали девойки. Тогава малката пишка втвърдява десния крак и потегля още между червения и жълтия сигнал. Първа до дупка, да се чуе прекъсвачът. Задницата на старата тунингована бричка поднася на завоя, гумите свистят. Малката пишка се оттегля, изпълнена с гордост, без да чуе подигравките на красавиците, които е искал да впечатли, защото смехът им е заглушен от големия двигател. “Тъпак”, “Селяндур”, “Комплексар”. Това би чул шофьорът. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар