Искам да добавя един важен момент към моите анализи-описания на реално случващото се в нашата толкова интересна, толкова богата на какви ли не преживелици и събития училищна общност (предната публикация от тази поредица беше със ето какво заглавие: Ех, как прекрасно и вдъхновяващо щастливо живеем в нашата тъй чудна и приказна страна... Мутроландия!). Този момент има възлово значение за разбирането на смисъла на цялото, поради което не мога да не го изтъкна, да му отдам подобаващото място.
Казах, че във връзка с недопустимото поведение на учениците от XI Ж клас (те си позволяват, както вече писах за това, да унижават личното достойнство на преподавателя си по философия А.Г., да се гаврят с него, да го хулят, да му пречат да си изпълнява задълженията и да го обвиняват след това пред директорката за какви ли не небивалици, той бил изцяло виновен за... тяхното собствено поведение, те нямало да мирясат докато директорката не го изгони от работа, тази, оказа се, била тяхната заветна цел, обясняваща обструкционисткото им поведение и пр.), та значи във връзка с това наистина скандално поведение между този същия учител по философия, директорката на училището и неговия педагогически съветник започнаха някакви опити за дебат, за разискване на случващото се, за търсене на разумен изход от така създалата се тежка ситуация, за решаването на интересния казус и пр. Аз вече споменах за това обстоятелство, но заявих, че няма да пиша как вървят тези предварителни "преговори", да ги наречем така за сега; но ето сега преценявам, че нещичко все пак трябва, налага се непременно да кажа. Освен казаното вече де, а аз казах, че и двете страни на тия "преговори" се убедиха, че сякаш живеят в различни... ценностни вселени, в различни светове, поради което, оказва се, едва ли ще могат за нещо да се разберат. Ето, искам да илюстрирам този извод, да го поясня, смятам, че това е наистина важно, има голямо значение за разбирането на цялата ситуация.
Обсъждайки нещата, разговаряйки, в един момент се разбра, че учителят по философия не бил наясно с... огромните успехи на гимназията под ръководството на директорката А., която директорства вече от цели 6 години. Той един вид бил някакъв "черногледец", който говори за някакви си там "имагинерни проблеми", критикува "изцяло неоснователно" ръководството, като предумишлено забравя да каже добра дума за тия въпросните "феноменални" или поне невиждани успехи. И ето, и самата директорка, и педагогическият съветник в един глас започнаха да ми изтъкват тия грамадни успехи, бил спечелен еди-какъв си проект, били получени еди-какви си пари, училището било получило еди-каква си награда и един-какво си признание. А "черногледецът А.Г." не знае всичкото това, той се е откъснал от "реалностите на живота" и "болното му съзнание" знае едно-единствено нещо: да критикува, да изтъква нерешените проблеми! Което, уважаеми дами и господа съдебни заседатели, е напълно несправедливо, нали така излиза, моля, кажете съвсем честно и открито? Тоя човек значи си живее в някакъв свой илюзорен свят, не забелязва потресаващите успехи на сплотения около директорката си колектив, на учениците, на работещите истински, а не като него учители и прочие.
Обектът пък на тази преценка, именно този същия учител по философия смята, че тържеството на такава една социалистическа по съществото си теория, която акцентира на някакви имагинерни успехи, а забравя за истински важното, именно нерешените страшни проблеми, е направо гибелно. Така именно в навечерието на промените от 1989 г. тогавашната управляваща класа акцентираше за "несъмнените", неудържимите "успехи на социализма", които неговите врагове не признават, и прочие, и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала. Интересното е, че тази настройка, за мой потрес, е изцяло жива, ето, тя възкръсва и в това наше знаменателно време, в което уж се води борба за същностна промяна, за коренна реформа, за истинска, т.е. реална демократизация на отношенията в училищните общности и пр. Е, аз лично се определям като борец за промени, а пък някои други хора, какво сами забелязвате, се афишират без неудобство като защитници на статуквото, което, както се оказа, било раждало несъмнени успехи, имало своите велики постижения и прочие, ала те, за жалост, не са признавани и отчитани от черногледците.
Толкова по този въпрос. Нямам време да пиша повече, щото ще закъснея за работа. Ако имам време днес, в пролуките между часовете ми, ще вляза в интернет и ще си продължа това есе. То, оказва се, е съвсем незавършено... Хубав ден на всички! Бъдете здрави и се радвайте на успехите си, ала не забравяйте и за проблемите. Това, че отричате проблемите не спомага никак за решаването им... замазването на проблемите, замитането им "под килима" е лоша стратегия или технология.
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
(Незавършено, предстои дописването на текста, довършване на подетото разсъждение.)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар