Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 20 октомври 2016 г.

Моят непростим грях, поради който съм станал и изверг, и злодей, и народен враг, и дисидент, и престъпник, и грешник е че съм прокълнат да съм свободен!


Едва тази сутрин мога да продължа писането в моя дневник, в който отразявам реакциите си (размислите си) по повод на всичко онова, което ми се случва в моето тъй интензивно житие-битие на учител по философия в една гимназия в Пловдив. Изразявам се така, понеже вчера започнах да пиша (виж: Отричането на проблемите не спомага никак за решаването им, замитането им "под килима" е крайно лоша и неразумна стратегия или технология), ала времето ми беше много ограничено, предвид това, че трябваше да ставам и да тръгвам на работа; там именно обещах през деня, ако намеря време, да продължа с разсъжденията си, да продължа да пиша; да, ама това не стана, нямах, на намерих свободно време за писане във вчерашния тъй богат обаче на разни случки и преживелици ден.

Е, сега ще продължа, сега имам малко повечко време - понеже днес съм на работа следобед (вярно е и това обаче, че преди обед пък имам да водя телевизионно предаване, от 11 часа започва предаването "На Агората..." по Пловдивската обществена телевизия, тъй че е относително това, че имам кой знае колко време за писане днес). Та сега ще ми се наложи да съчетая тия две неща, именно продължението на вчерашния си анализ с описанието на някои нови случки и преживелици, случили се във вчерашния забележителен ден. И едното, и другото са дълбоко свързани, тъй че няма опасност да се отплесна по нещо, което няма отношение към дискутираните проблеми: да, аз пиша в това свое дневниче не за да си "чеша крастата" по самото писане (както на някои това може да изглежда), а защото поставям в тия мои писания важни проблеми, които са свързани с протичането на нашата тъй хилава, рахитична, непрокопсала "образователна реформа", с борбата за промяна в образователната сфера, да, това е истински важното, което ме вълнува, по тази причина и толкова много пиша, е, има хора, които това мое писане може да им изгледа като израз на суетност, на странност, на маниящина, на каквото си искат да им изглежда, длъжен съм обаче да им съобщя, че много са се заблудили, не е така, нещо основно бъркат, не им се удава да го сфанат. И тъй, ще ми се наложи да дам пак известно словесно описание и отражение на случващото се в нашето тъй интензивно, богато на какви ли не случки "реформаторско всекидневие".

Вчера не можах да пиша по причина на това, че в нашето училище, именно ПГЕЕ-Пловдив, най-сетне дойде... една тежка министерска комисия, да, представяте ли си, дойде нарочна комисия, изпратена със заповед на Министъра на образованието и науката, която да провери мой сигнал, моя жалба (ето и самата жалба, тя е публикувана в блога ми под заглавието Нови откъслеци от едно съвсем сюреалистично всекидневие в тъй приказната страна "Мутроландия"), такова чудо не се беше случвало никога, независимо от това, че в последните 4-5 години аз комай безброй пъти писах, писах, писах какви ли не доклади, жалби, отворени писма, петиции, не и не, Министерството мълчеше като делфийски оракул или по-скоро като египетски сфинкс, е, пращаше чат-пат некакви мижави образци на абсурдистката административна... поезия, от които човек нищо не може да разбере, но реална проверка моите очи не бяха виждали, е, вчера доживях деня да видя живи министерски чиновници, дошли да проверяват на място и на дело някакъв мой сигнал до Министъра!!! Това е исторически ден, е, може да имало и друг път комисии, ала те са проверявали нещата тайно, без някой да е счел за нужно на мен лично да ми каже нещо или да ме пита нещо; като казвам това, нямам предвид проверки от страна на РИО-Пловдив (сега вече се вика РУО), нямам предвид техните проверки, такива е имало, говоря сега за проверки, извършвани директно от самото МОН-София, от самата върховна централа на образователната ни институция. Та вчера значи съвсем ненадейно се случи тази проверка, комисия, както ми беше казано, щяла била да стои в училището и да проверява цели три дена, до петък включително (!!!), комисията се състои от три строги, солидни и авторитетни дами, излъчващи власт и безпристрастност. Казано ми беше, че ме били предупредили с имейл, че ще има такава проверка, ала аз такъв имейл не съм получил, тази сутрин си загубих повече от час да се ровя в разните отделения на пощенската си кутия, за спам, в кошчето за боклук търсих също, но не можах, за жалост, да открия такъв имейл; няма нищо де, какво като тази проверка ми дойде като грам от ясно небе, изненадващо, без предупреждение, аз вярвам, че те са ми изпратили този имийл, не мога да се съмнявам в техните думи, въпросът е, че имейлът някак се е загубил по трасето или е бил отпратен като "спам" и след това изтрит автоматично; иначе аз, знайно е, отделям подобаващо и уважително внимание на всеки министерски и чиновнически отзив на моите писания, жалби и прочие, публикувам копия в блога си на техните писма, тъй че е изключено да съм прочел тяхно съобщение, пък да съм забравил или пък да не съм реагирал съвсем почтително. Толкова по този въпрос.

Приятели, колеги на няколко пъти ме предупреждаваха, че помощник-директорката (тя също така е и синдикална лидерка на училищната организация към КТ "Подкрепа") Камелия Стоянова многократно в учителската стая е предупреждавала колегите с крайно загрижено лице за това, че предстоят проверки от МОН по повод на "многократните жалби и писания на оня там лош субект Грънчаров", но тя, съобразно, предполагам, с нормите на изповядваната от нея "християнска" етика винаги е внимавала да прави тия внушения срещу мен в мое отсъствие, никога не е благоволила да съобщи за наближаващите проверки в мое присъствие; вероятно това се дължи не само на толкова добре известните й верски или религиозни (да не ни ги наричаме "християнски", щото е грехота!) убеждения, но и на следването на някакви най-модерни предписания на науката, щото също така е известно на всички, че тази дама е много напреднала в своите познания в областта на достиженията на съвременната психология, дидактика, педагогика, теория на възпитанието и прочие, и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала. Няма значение де, има свобода, всеки може да си изповядва каквато иска етика, морал и прочие, ний сме либерални и никого за нищо не можем да си позволим да критикуваме, само отбелязваме многозначителния факт. И ето, вчера, когато друга една помощник-директорка дойде по време на час в учебния кабинет, в който разговарях с учениците си, извика ме и ми каза след часа да отида в нейния кабинет, щото там ме чакала... цяла министерска комисия, аз за малко щях да падна от изненада, понеже като капак на всичко и сърцето ми не е здраво, на горкото ми сърце му се налага да понася напоследък какви ли не напрежения, свързани с бурния живот в нашето училище, че аз сериозно взех да се замислям дали с оглед на това да спася сърцето си (и да си удължа поне още малко живота) да не взема да се оттегля от своята образователно-преподавателска дейност на "ползу роду", щото наистина напреженията напоследък станаха съвсем непоносими. Но ето, сърцето ми, слава Богу, издържа на изненадата, то дори издържа и на напрежението на последващите ми дълги разговори с членовете на проверяващата строга комисия, аз очевидно имам доста издръжливо сърце, ала докога ще издържа сърцето ми това никой не знае, то е Божия работа, ний в тези работи не бива да се бъркаме.

Какво съм си говорил с комисията, какви въпроси са ми били задавани, как ми се наложи да водя тежък дебат с членовете на самата комисия, как минаха тия разговори, с какво впечатление аз останах, и прочие, и так далее, аз за тия неща, естествено, сега не мога да пиша, щото проверката или следствието още продължава, аз не ща със своето писание да попреча за неговата обективна и справедлива преценка; ще запазя съвсем стриктно "следствената тайна", както е и законно, и коректно от етична гледна точка. Комисията, освен че разпита мен (на два пъти се явявах на този разговори или разпит, защо пък да не го определим и така?!), направи и анкета с по-голямата, предполагам, част на "колектива", имам предвид учителската част на нашата училищна общност. Аз също трябваше да участвам в тази анкета, чиито въпроси са свързани предимно със стила на ръководство на директорката и със съществуващата реална обстановка в ръководеното от нея училище. Моето усещане е, че подклажданите негативни - спрямо моята падаща си по критикуването, а не по хваленето на директорката особа - настроения от някои среди, приближени и беззаветно предани на директорката, вчера нараснаха още повече, понеже в един момент се разбра, че анкетата не трябва да бъде правена индивидуално, а че "колективът", независимо че си течаха редовни учебни занятия, трябва да се събере на едно задължително и ритуално, предполагам, общо попълване на анкетата, за което беше даден доста късен час (15.00 ч.), т.е. завършилите вече часовете си от първа смяна учители трябваше да почакат и да подремят в учителската стая или по околните кафенета цели два-три часа (!), е довело до рязко покачване на негативното настроение спрямо причинителя на всички тия главоболия, именно моята скромна особа, която не си стои мирно и покорно, а има наглостта да недоволства, да критикува, да предлага, да рови там, гдето не бива да се рови, плямпа и дрънка за неща, за които е прието да се мълчи, и то според последните най-авангардни достижения на непрекъснато развиващата се образователно-педагогическа, психологическа, дидактична, възпитателна и прочие теория и практика. А пък, знайно е (и ний поназнайваме малко психология!), че когато се прави анкета в такава една обстановка, покачването на резките негативни настроения спрямо едната страна несъмнено, по силата на контраста, ще доведат до също толкова рязко покачване на позитивното отношение към другата страна, т.е. симпатиите към управлението на директорката ще пораснат още по-главоломно. И това обстоятелство, разбира се, предизвиква доста съмнения относно обективността на правената по този именно начин анкета. Но да не придиряме толкоз, щото, знайно е, никой не може да угоди на толкова лошия субект Грънчаров, който е недоволен комай от всичко - и изобщо не забелязва потресаващите иначе успехи на ръководеното от нашата директорка учреждение.

Мдаа, ето тук ми се налага да подхвърля интересен момент, това е чудесен проблем или казус за дебатиране: а кой, всъщност, е истинската жертва в така и така създалата се обстановка? Ето, стоящите и изнемогващите от глад и от умора учители, които трябва да чакат цели два часа за да попълнят въпросната анкета, те ли са истинските жертви? Да, естествено, че в случая са жертви, а виновникът обаче за тяхната жертва кой ли пък е? Естествено, че главният виновник за тяхното унижение да стоят, да си губят безценното време е глобалният причинител на всичките тия неудобства, именно въпросният "лош субект Грънчаров", дето не си стои, не кротува, ни мирува, не мълчи, ами, нахалникът ми с нахалник, непрекъснато говори нещо, пише, оплаква се, недоволства, критикува, и то така, че успя да настрои целия колектив срещу себе си, нали точно така излиза, виновникът за всичко е именно тоя там Грънчаров? (Смятам, че тази логика изцяло се споделя от агитиращата неуморно срещу грънчаровите безобразия синдикална-лидерка-и-помощни-директорка, именно г-жа К.Стоянова, примерно, която е крайно време да заеме една по-честна и открита позиция, щото все пак не е добре да се говори за някое лице само и единствено в неговото отсъствие, зад гърба му, ний, дето не мислим чак толкова модерно и по "християнски", така мислим, ама ний сме изостанали де, може и съвсем неправилно да мислим и затова следва да ни се помогне да си разберем грешката.) Тъй, в тази именно психологическа и нравствена обстановка е същинско кощунство някой извратен човек да си помисли, че жертвата е... "оня там лош субект Грънчаров", щото, казахме, той и виновникът за всичко, той е причинителят на всичко, без него, както знаем, в нашето щастливо учреждение настъпва пълна идилия, нали така излиза, нали ми следите правилно и най-вече внимателно мисълта?! Та значи, по тази същата логика, истинската жертва не е, разбира се, въпросният Грънчаров, а истинската жертва на неговия произвол, естествено, е... директорката на училището, нали така излиза, кажете нещо де, защо мълчите така упорито?! Кой всъщност е истинската жертва в тия толкова сложни отношения в нашата училищна общност, а, какво ще кажете по този прелюбопитен въпрос, зад който стои невероятно богат по смисъла си психологически и нравствен казус?!


ЗАБЕЛЕЖКА: С този документ съм призован и в Комисията за защита от дискриминация, тям ще се гледа дело, предполагам по същия мой сигнал, изпратен с цитираната по-горе жалба, изпратена е и до тази комисия. Само омбудсманът Мая Манолова не реагира до този момент никак до сигнала до нея, знаем, че за разлика от предходника си г-н К.Пенчев не се счита за длъжна да отговаря на сигналите на обикновени граждани като мен!

Аз непременно ще задам този въпрос - за виновника, за жертвата, за причинителя на всичките тия главоболия и неудобства на толкова много хора! - на колкото се може повече хора, защото в тази великолепен казус се крие разнищването на цялата загадка. Ще каже някой - няма такова нещо, глупаво е да търсим кой е истинският виновник, всички сме грешни, всички сме виновни, другарки и другари, дайте да заложим на колективната вина, а, нима това не е най-изгодно за всички?! Щот когато всички са виновни, то тогава... никой не е виновен, нали така излиза?! Вината била конкретна, дръжки, не е така, вината е обща, общо следва да бъде и покаянието, и изкуплението - какво ли мисли по тоз толкова важен въпрос, примерно, визираната по-горе "християнска"-с-извинение-проповедничка-и-синдикална-лидерка-и-помощник-директорка-и-та-далее-и-тому-подобное?! Ето, призовавам и нея, и всички да отговорят на тоз толкова прелюбопитен въпрос? Ако има все пак истински виновен за цялата великолепна бъркотия в това училище (аз наричам таз бъркотия ту анархия, ту пък обичам да я определям като "тежка психологическа и нравствена катастрофа", да, атмосферата в това училище според мен е крайно тежка именно в психологическия и нравствения смисъл!), та значи ако все пак има "истински виновник", то, позволете да запитам, кой ли пък е той?! Лошият субект Грънчаров, опази Боже, да допуснем, че е жертвата, е същинско кощунство, нали това приехме?! Он, както се полага, е виновникът за всичко, он е причинителят на всичко, по тази причина ний го възприемаме за главен враг на нашето добруване, за тъй щастливата и слънчева идилия, която настъпва, както от опит знаем, в същия момент, в който този същият Грънчаров бива изритан като мръсно коте от училището, ний това нещо го преживяхме като той беше уволнен, и тогава, знаете, когато директорката съобщи на колектива тъй радостната новина, че лошият субект Грънчаров е вече уволнен, тогава един много чувствителен учител по физическа (и психическа, предполагам, култура, щот физично и писихично така или иначе са тясно свързани!) тъй умилително и с такъв неописуемо чист нравствен трепет възкликна прочувствено:

- Най-после! Ех, доживяхме тоз тъй щастлив момент! Нема да има вече жалби, нема да има повече проверки от Министерството, ще се отживее теперь истински, леле, какъв кеф ще настъпи тепърва! Но, мила госпожо директор, питам ви: защо го уволнихте едва сега, защо толкова дълго го търпяхте?! Не требваше ли да му резнете главата по-рано, та отдавна да се бяхме вече отзовали в тъй светлото комунистическое будущее?!

Аз не знам какви толкова трепетни, вълнуващи и прочувствено-сърдечни думи е казал този развълнуван до крайна степен физкултурник, затуй пиша сега съвсем приблизително, естествено, предполагаемите му думи, щот аз не съм бил на онова памятно първо заседание без мен, след моето гилотиниране, но аз зная само, по думи на присъстващи там колеги, че думи с такъв чист нравствен смисъл все пак са били произнесени, но какви са били точно думите, това историята няма да узнае никога; но историята знае, че думите му са били съпроводени с... бурни, дълго нестихващи овации, били са посрещнати с ръкопляскяния от поне половината от състава на този толкова сплотен все пак "колектив", съставен все от учители, ето възпитатели на младежта, представяте ли си поне малко какво пък значи поне това?! Тогава нима някой е предполагал, че гилотинираният така изкусно злодей Грънчаров ще цъфне след половин година със собствената си глава под мишница (!), а, някой тогава могъл ли е да си представи такъв един кошмар?! Не, не е могъл, но ето, този страшен злодей Грънчаров, с чупена вече и шита глава, е, не рязана, но поне чупена и шита, се върна след близо две годишно отсъствие и вместо да млъкне както се полага, пак започна да пише жалби, ний пак почнахме да страдаме, почнаха се проверки, почнаха се анкети, почнаха се пак бунтове на цели класове срещу Грънчаров, а училищният народ пак продължава да страда или да не страда, ний да не сме кретени бре, Грънчаров, че да мислим, че ти си жертвата, не, ти си истинският виновник, само ти, а другарк... пардон, госпожа А., директорката, е истинската жертва, а покрай нея жертва е и целият наш сплотен около директорката си коректив, това е нетърпимо, че си взел сега да усукваш така нагло и да се опитваш да ни внушиш, че ти самият си бил "жертвата", не, запомни добре, ти си виновникът за всичко!!! Точка! Молчать! Не рассуждать! Мирно! Свободноооо! Ще ти дам аз на теб една свобода, ще видиш ти, нещастнико Грънчаров, една свобода, леле, ти плачеш за една гьостерица, ама дрянова и неокастрена, пък да те зашибаме по тъпата ти философска глава, та ще разбереш тогава кой е крив и кой е прав?! Молчать! Сусс! Идиот неден! "Философ" ми бил той, малоумникът!

Тъй, успях да поставя казуса, мисля доста подробно и впечатляващо дори, не знам де, хора разни, всекиму човек не може да угоди. А народът, знайно е, никогаш не греши, нали така? НТъй че щом целият народ е срещу Грънчаров, значи тоя Грънчаров, нали, какво има да разсуждаваме повеке, то мислителят го е казал така ясно, че повече не може да бъде:

- Есть человека, есть проблема, нет человека, нет проблемы!

Точка. Всичко е ясно. Нема смисъл да се разсуждава повеке. Нещата са пределно ясни, нали така?

Да зема да спра дотук, а? Имам още малко време, но темата е така голяма, че взе леко да ми писва да пиша тази сутрин. Изморен съм. И от писане, и от всичко. И аз съм човек, и аз имам нужда от почивка. Не съм и здрав. В тази ситуация сърцето ми хлопа така, че нищо чудно и да се пръсне в някой момент. Разбира се, никой за нищо не ме жали, злодей като мен не заслужава нито жалост, нито пощада. При това, другарки и другари съдебни заседатели, ний знаем, че толкова пропадналият в нравствено отношение субект (той човек не заслужава да бъде наречен!) Грънчаров, освен че е голям лъжец (знайно е, за всичко той лъже, неговите есета са непрекъснати лъжи!), е също така и невероятно голям мошеник, той лъже, че е болен от сърце, то прекрасно се вижда, че той може и да е болен, но е болен от нещо съвсем друго, той е... психично болен, та това се вижда с просто око - и вече тази диагноза всеки може съвсем свободно да му я дава, щот г-жа Анастасова, директорката, като му я даде първа таз проницателни диагноза, той нали започна да а съди за клевета, да, ама тя успя да спечели съдебното дяло и ето, сега всеки може колкото си иска да го нарича открито и безнаказано психично болен, и луд, и както иска може да си го нарича, колкото по-масово го наричате така, толкова повече той никого няма до може да осъди, пък и, казахме, вече спрямо него специално не е подсъдимо да го наричате психично болен! Е,х, има и добро в този наш скапан живот, другари, има и наши забележителни победи, съдът върна Грънчаров на работа, ала ето, ний пък спечелихме дялото за клевета и сега поне можем безнаказано да го определяме като психично болен, и да му мъстим за всичко, проклет да е този толкова лош човек, пардон, субект!

Да, тъй, работата, виждате, стана пределно заплетена, нали така? Налага се да се разплита някак тоз дамоклев... възел, да, можем да го разрежем тоз дамоклев възел с някакъв гордиев... меч, нали така беше, ако следваме завета на класика Бареков? Да, ама къде са тия гордиеви мечове в наше време, с които да режем успешно проклетите дамоклеви възли?!

Вчера като говорих с комисията от МОН забелязах, че и тия строги дами, като чуеха от мен думата свобода, правеха някакви лоши гримаси и почваха мигновено да спорят, представяйки ми "единствено-правилната" чиновническа истина, че в българската образователна система има ред, има правила, има всичко друго, но свобода специално няма и не може да има, щот тогава всичко отива на поразия! Само това ще кажа, щот обещах да мълча, да пазя следствената тайна. казах нещо, което си се подразбира де, не може да се предположи, че министерски чиновник у нас ще стане горещ почитател на свободата. Свободата у нас се възприема като синоним на... анархия, на слободия, това именно значи, че у нас масово не се разбира що е това свобода.

Моят главен грях, дами и господа съдебни заседатели, е единствен: че съм прокълнат да бъда свободен човек, не само да зная що е свобода (теоретично, зер съм философ, моето занятие е не просто да проповядвам и да преподавам свобода, но и да я правя, да я показвам с пример, че е възможна!), но и да СЪМ свободен човек, да показвам именно с примера си, че свободата е възможна! Ето го този мой непростим грях, поради който съм станал и изверг, и злодей, и народен враг, и дисидент, и престъпник, и грешник, и какво ли не, абе станал съм най-противен чо..., пардон, субект, който при това поставя под съмнение нашия тъй свиден командно-административен и социалистически рай. Точка. Спирам.

Бъдете здрави! Не бъдете никога болни като мен, не допускайте никогаш да се разболеете! Хубав ден ви желая! Правилно мислете, не мислете, това е залогът за вашето пълно здраве и щастие. И мълчете колкото се може повече, това е. И ще докуцукате до пенсия и вий... а извергите, а уродите нека да мрат, майната им на тях, тъй де, защо ще ни развалят идилията?!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Няма коментари: