Силите на застоя, на статуквото в образованието са така мощни, че ето, такива като мен реформатори-новатори сме направо безпомощни - пердашат ни както си искат!

Моя милост, учител в Своге, 1983-84 г.

Един нов приятел (запознахме се около моята гладна стачка), философ по образование, който известно време е работил и като учител по философия, ми е написал хубаво писмо, в което поставя различни въпроси, изразя съпричастност към антикомунизма и антикомунистите, пише ми за репресирани от неговото семейство преди 1989 г. и пр. В тази връзка му написах отговор, който решавам сега да публикувам и тук, понеже засягам въпроси, които са принципни и важни, свързани са с миналото, когато пак имаше борби за промяна, в които "луди глави" като мен сме участвали; ето какво му написах в тази връзка:

Здравей,

Напълно споделям оценките ти по отношение на антикомунизма и антикомунистите (истински и мними), аз също се самоопределям за такъв, просто ценностите ми са такива. Познавам моя съименник Ангел Грънчаров - Елтимир (Бог да го прости!), задочно, писали сме си, общувахме, имахме в един период разбирателство, но в един момент той, горкият, сметна, че аз съм бил "подставено от ДС лице" със същото като неговото име с цел да го дискредитирам, за да обърквам последователите му - понеже имахме някои разминавания, аз, примерно, съм с дясна политическа ориентация, проевропейски и проамерикански съм ориентиран, той обаче страдаше от русофилщина. Както и да е, той се помина, а беше един честен и много пострадал от комунистите и от комунизма човек.

Аз преди 1989 г. не съм бил нито дисидент, нито открит борец срещу комунизма, но бях вътрешно и ценностно настроен против него. (Не съм мълчал, но само с близки и доверени хора съм говорил тогава по тия опасни теми, публично да говори човек срещу комунизма до 1985 г. си беше същинско безумие, примерно аз за миг щях да си загубя работата като учител или като асистент ако си го бях позволил!) Бях тогава асистент в катедрата по "Марксизъм-ленинизъм" в Пловдивския университет, спечелих конкурс в 1985 г. и до 1992 г. работих там. И тогава пак се борих за... "образователна реформа" в университетското образование, за премахване на идеологическия монопол на БКП, за плурализъм във философското образование, за демокрация, тия неща тогава бяха опасни, щото имаше една-единствена официална и държавна философия, комунистическата, а всички други бяха обявени за "погрешни", "опасни" и "вредни"! Основах още в 1987 г. Философски Дискусионен клуб в ПУ, който беше много популярен, бяха годините на гласността и перестройката, аз се възползвах в максимална мяра от свободата, е, спечелих си доста врагове в катедрата, които на няколко пъти се опитаха да ме изритат от нея, не успяха, но това им се удаде едва в демократичните времена (!), другарите във факултета си обединиха силите и по изцяло политически причини ме уволниха в 1992 г.

Моя милост като студент с приятели, било е някъде през 1981-82 г., снимката е в Талин, на брега, тогава в СССР.

Но и философията също беше изгонена от ПУ и на мен ми се наложи да стана гимназиален учител, тогава проф. Николай Василев, философ, Бог да го прости, беше министър, той приюти философията в гимназиите, ето, аз подир философията също се настаних в гимназия. За мен тия години на учителстване бяха много интензивен период, в който съм търсил изход: как философията да стане близка, привлекателна за младите, как да намери език с тях, как да им даде нещичко от своите неоценими духовни богатства! По тази линия работих, написах своите учебни помагала по всички преподавани в средното училище философски предмети (моля те, дай ми пощенски адрес, да ти пратя техните хартиени издания, ще ми е интересно твоето възприятие като професионалист), тогава именно и започнаха моите спорове с бюрократите от образованието, които в наше време прераснаха в същинска безжалостна и безогледна война.

Интересно е, че системата си остана консервирана, неизменна толкова много години (!!!), едва сега се налага да бъде променяна решително, ала силите на застоя, на статуквото са така мощни, че ето, виждаш, такива като мен реформатори-новатори сме направо безпомощни, пердашат ни както си искат! Но и ний не се даваме де, макар че аз, да ти кажа правичката, съм страшно разочарован от поведението на гилдията, учителската като цяло и особено от поведението на философската учителска гилдия: даваш ли си сметка какво значи това, че тия всичките хора си мълчат така усърдно в този решаващ момент?! С изключение на Райчо Радев от Перник, учител по философия и директор на училище, сега обаче пенсионер, нито един учител по философия, с изключение на твоя милост, не се е обадил до момента да каже нещичко по повод на тия ексцесии в ТЕТ-ЛЕНИН-ПГЕЕ-Пловдив! Прави си сметка какво значи всичко това!!! (Аз разбирам повечето хора защо мълчат, даже и да са чули нещичко за историята, ами мислят си: този човек, Грънчаров, щом са го уволнявали за "некадърност", сигурно си е некадърен, току-така не уволняват за некадърност, а ний не можем да се оцапаме като обявим съпричастност с такъв крайно съмнителен човек!)

Както и да е. Благодаря ти за съпричастността и подкрепата!

Хубав ден!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo