Да напиша нещичко в дневника си за вчерашния ден, знаете, аз описвам в този свой дневник всичко значимо, свързано с борбите ми за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност, имам предвид общността на училището, в което (засега - а иначе от 16 години вече) работя като учител по философия и гражданско образование; та вчера се случиха доста неща, които заслужават внимание, но понеже нямам време да пиша кой знае колко (след около 40 минути трябва да излизам за работа, имам тази сутрин първи час, също така днес ми е тежък ден, имам цели 7 поредни учебни часа!) и затова ще напиша само нещичко, колкото на не е без хич. А пък в почивните дни ще допиша останалото. Така, да не се туткам повече, ами да започвам да пиша.
Вчера бях предупреден от секретарката на училището, че точно в 15.20 ще бъда приет един вид на аудиенция при директорката; е, в отредения ми час аз прекрачих прага на директорския кабинет. Вътре освен нейна милост ме очакваха и обичайните двама свидетели, този път единият от свидетелите беше един активен учител по физическо възпитание, сега вече пенсиониран, който обаче навремето имаше високата чест да бъде свидетел при предишното ми опраскване (уволнение); като го видях сега, за малко да получа инфаркт, щото мигновено ми хрумна, че ето, той отново нарочно е поканен, за да бъде удостоен с височайшата чест да присъства и на второто ми и тъй дългочакано заветно опраскване; разбира се, споделих очакването, знаете, аз съм човек, който много обича да огласява мислите и чувствата си - независимо дали те се харесват на околните. Тази моя реплика още в самото начало, изглежда, "разтопи леда", интересно е, че и останалата част от срещата премина в... "шеги и закачки", да, сериозно говоря, доста всинца присъстващи се посмяхме; приятно е това, че и директорката този път, неизвестно защо, незнайно по каква причина, беше с изключително ведър и дори весел дух, което, казах вече, е отрадно, е радващо. Оказа се, че засега все още опраскването ми няма да бъде проведено, сега-засега само де, а на срещата съм поканен, за да се запозная в присъствието на свидетели с документите, които са били съставени от проверяващите височайши комисии от МОН и РУО-Пловдив, такова било нареждането на началничката на последното г-жа Киркова. Разбира се, купчинката документи трудно може да бъде прочетена съсредоточено в такава една духовита компания, аз се постарах да изчета тия документи за около час, разбира се, четенето ми многократно биде прекъсвано било от монолог на г-жа директорката, било от моя реплика по повод на прочетеното; идеята ми да ми бъде направено копие от тези документи, та да мога да ги изуча старателно, както подобава, един вид да се потопя в съдържащата се в тях административна премъдрост, биде отклонена с аргумент, че тогава има реална опасност да публикувам в блога, аз, знайно е, съм доказано неблагонадежден человек с напълно неправилни демократични убеждения, на който властта не може да има капчица доверие; а публикуването на тия документи ще доведе, предполагам, до неприличен разгул на демокрацията, тогава всички в нашата училищна общност поради споходилата ги гласност ще могат да се запознаят с въпросната височайша административна и министерска премъдрост, което, предполагаме, може да предизвика най-ужасяющи социални и политически катаклизми, примерно, може да предизвика я социална революция, я някакъв кошмарен демократичен преврат или просто поврат към истинската демокрация, а това, естествено, не се желае от властта, ний всинца сме привърженици на здравия авторитаризъм. Тъй де, моята идея да ми се даде копие от документите биде приета като същинско кощунство, щот може да доведе, казахме, до злоупотреба с височайшата и тъй съкровена административна премъдрост; до която могат да се докосват само избраници и щастливци на съдбата, само "наши хора", дето се вика. А аз пък, макар че съм доказан "народен враг", съм допуснат до докосване до упомената административна премъдрост само под натиска на непосредствените носители на самата височайша административна премъдрост, което един вид благоволяват най-сетне да бъде осенен от нея. Да не философствам много, че както съм я подкарал времето ми ще изтече. Да карам по-стегнато и бързо.
Скоро обаче констатирах, че въпросните откровения на носителите на височайшата административна премъдрост има за какво да се страхуват от докосването на народа до самата премъдрост: в тия документи открих ужасни неточности, дори откровени лъжи и изопачавания на реално случилото се, даже в моите уста там бяха турени откровено злонамерени и компрометиращи ме "изказвания" (от "трета ръка" или от "четвърта употреба", кой знае откъде взели се или от кой "доброжелател" съчинени), !), които не само че никога не съм ги произнасял, но които просто не е възможно даже и да са ми минали някога през ума. Примерно, там черно на бяло пишеше, че някога съм бил заявил, че за мен заповедите и наредбите на светото Министерство "не били важели", че аз никога не съм се бил съобразявал с нашата светиня, именно с "държавните образователни стандарти", именно в тези документи аз самият съзрях ужасния образ на един друг, неизвестен и на мен самия образ на "ужасния анархист Грънчаров", започнах се с него, ужасих се от... самия себе си, тъй да се рече, тоест ужасих се от оня кошмарен образ за мен, който витае в съзнанията на въпросните височайши административни другарки (не мога сега да им спомена имената, става дума за проверяващите от МОН, в чието отчет се пролича, че нашето училище се било намирало, видите ли, в един съвършено бляскав вид, който само човек с тотално повредено и извратено демократично съзнание като мен не може да оцени подобаващо! Немало никакви проблеми, само някакъв си там абсолютен анархист Грънчаров си живеел в една абсурдистка фантастична действителност, а иначе училището ни, казах, било нещо като приказен остров на законността, на реда, на приличността, на демокрацията, на либерализма и так далее, и ала-бала, и тинтири-минтири. Аз, разбира се, възроптах от такава грозна идеализация на съществуващото, но и тримата присъствуващи, естествено, възроптаха, моето възприятие било, естествено, "абсолютно неправилно", а "съвсем правилно", няма как, били възприели нещата височайшите министерски проверяющи, по причина на това, че височайшите, че властта по презумпция абсолютно никога не греши.
Леле, закъснявам вече! Да напиша онова, заради което седнах да пиша тук, щото времето ми изтича. Директорката в писмена форма също така ми нареди да напиша поредните "присмени обяснения" за някакво хипотетично мое нарушение, неизпълнение на заповед, да видим каква ще ми бъде присъдата, очевидно се подготвя подобаващо суровото ми наказание. Ето моите писмени обяснения, съвсем кратички, щото снощи, изморен, нямах възможност да пиша, а сега пък нямам време да пиша обстойно:
До г-жа Стоянка Анастасова, директор на ПГЕЕ-Пловдив
ПИСМЕНИ ОБЯСНЕНИЯ
от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия,
В изпълнение на Ваша покана да напиша тия пояснения и обяснения, връчена ми вчера в късния следобед, Ви отговарям сега, в малкото време, което имам до започването на часовете (а след това имам поредни 7 часа, плътно запълващи времето, в което изтича срока за изпълнението на вашата покана-заповед). Та тук мога да отговоря и да обясня само ето какво.
Въпросната заповед, в неизпълнението на която ме обвинявате, по всеобщото признание е крайно неясна, аз лично многократно съм обсъждал с неколцина от упоменатите как следва да се разбира тази заповед, как следва тя да се тълкува, защото нейната неяснота и недоизказаност е потресающа. Възможни са варианти на тълкуването й, а ний, крайно затруднените и поставените в такова състояние на несигурност и неяснота, де последно се колебаехме кое тълкуване е меродавно и вярно. Аз лично питах самата съставителка на заповедта г-жа Стоянова да ми даде тия меродавни тълкувания на тъй загадъчното й творение, но установих тогава, че и тя самата много се затруднява да изтълкува и да предаде понятно смисъла на заповедта си. По причина на това в този ден, 12 декември, се стигна дотам, че аз с учениците от единия клас, след като нито учениците, нито аз не знаехме какво да правим (а пък в същото време не дойде друг учител, който да вземе часа с тях) се принудихме да си караме часа както е по програма, в резултат на което аз останах с убеждението, че към този клас в този ден вече нямам никакви ангажименти. Воден от същата логика прецених, че с другия упоменат в заповедта клас, през този ден пък изобщо нямам ангажименти, щото в този ден с тях нямах никакъв час. На това именно основание аз реших след като си взех часовете да отида на гражданския протест пред сградата на РУО-Пловдив. Разбира се, сега съзнавам, че това е било крайно неприятно за служителите от самото РУО, в резултат на което те са упражнили натиск върху Вас да изобретите някакъв измислен повод за да бъда наказан все пак за толкова предизвикателното си гражданско поведение.
Това писмено обяснение е недовършено, по причина на свършилото ми време за писане. Понеже след часовете, както знаете, всеки петък пътувам за Долна баня, където се грижа за болната си майка, та тогава няма да мога да продължа да пиша и да си довърша обясненията. Дано успея между часовете да довърша този документ, за целта ще си взема личния лаптоп на работата щото там не мога да се добера до служебен.
20 януари 2017 г.
Пловдив ПОДПИС:
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
5 коментара:
Приятелю,
Във всяка дума, във всеки поведенчески акт, във всяко разпореждане на управляващи субекти в образованието се съдържа системата, нейните принципи, правила, изисквания, очаквания, нейната несъщност превърната в същност, нейната несвобода представена в илюзия за свобода. Не съществува социалнопсихологическа нагласа в мнозинството, а не съществуват и водачи, които да ведят хората към същностното съществуване на образователната дейност в България. Тъжно е, но това са реалностите, които обричат на страдание тези, които осмислят учителството си в измеренията на същностното образование.
Може би ни очакват още по тежки простотии, но надеждата е в индивидуалните просветвания, които в оброзимо бъдеще да станат светлината в тунела.
Райчо
Напълно си прав, изцяло споделям позицията ти. Продължавам да мисля върху този съдбовен за мен проблем: трябва ли да се оттегля и по тази начин да харизам училището на самозабравилата се властваща администрация, робуваща на догмите на статуквото (което е изпълнено с ужасни последици за нейните жертви, именно младите хора, а оттук и за страната като цяло), или трябва да продължа да се боря и да давам пример, че системата въпреки всичко може да се променя и отвътре?! Ако такива като мен бъдат изтикани от слугите на статуквото тогава каква промяна може да има?! Да правим нови (граждански, демократични, свободолюбиви, иновативни) училища извън системата ли е верният подход или все пак има надежда системата да бъде променяна и отвътре? Много ме интересува твоята позиция по този проблем...
Приятелю,
Според ме са възможни няколко подхода към същностна промяна в образованието:
1. "Разумните управници" да приемат правила, по които да се реализира същностна промяна. Обсъжданията, съдържанието и последвалото изпълнение на "новия" закон показа, че този подход в България е невъзможен.
2. "Недоволството на масите", което да принуди "народните" представители да приемат правила, по които да се реализира същностна промяна не е достигнало критичната точка, за да се стигне до съзнание и действие за това. Обсъжданията, съдържанието и последвалото изпълнение на "новия" закон показа, че до този подход в България ще се стигне след много десетилетия.
3. "Принуда отвън", по подобие на редица промени предизвикани от членството ни в ЕС, е невъзможна, защото европейските програми в сферата на образованието нямат императивен характер относно същностната промяна в образованието в посока на финландската и др.п.
4. "Експарименталната практика" на епизодично появяващи се училища с нетрадиционна, прогресивна организация и методика на "обучение", задават примери, "трасират" пътя, формират нагласи, създават субекти, които, надявам се, в обозримо бъдеще да инициират реално и достатъчно активно движение към същностна промяна. Но това е бавен, мъчителен и свързан с много бюрократични препятствия и личностни страдания на екипи, групи от инициативни хора и отделни личности, какъвто е и твоят случай. Образователната бюрокрация не само в традицията си, но и съзнателно се и ще се противопоставя на този подход. Пример за това е не нещо друго, а нормативното застопоряване на уредените /и не съвсем уредени/ от т.н. нов закон за образованието иновативни училища, на процедурите и условията за тяхното създаване и функциониране. За съжаление се сбъдна твърдението ми, отправено към г-н Досев от МОН, че те /МОН/ така ще построят правилата на иновативните училища, че никой или почти никой няма да пожелае да ги направи.
Залагайки на идеята, че примерът може да се окаже заразителен за други радетели за ново образование и да подейства отрезвяващо-осъзнаващо на управляващите от МОН и НС, Явор Джонев инициира и Институтът за прогресивно образоватие реализира първото начално прогресиво училище от учебната 2016/2017 г., с надеждата, че традиционната система на образованието ще бъде превзета отвътре. Да, така е. Това е един от пътищата. Но това ще стане бавно и неопределено в бъдещето. Нашето забързано съвремие няма да чака нашите управници да се "натуткат", докато разберат, че същностната промяна в образованието е неотложна.
5. Комбиниран подход, включващ всички други подходи и дейности, които да доведат до същностна промяна в образованието
а. Най-важно и най-трудно: Ориентиране на личното и обществено мнение към необходимостта от същностна промяна в образованието на децата в България, за тяхната успешна реализация в динамичното и пълно с предизвикателства за тях бъдеще. Публичност на идеите и практиката на новото, прогресивното, съвременното образование у нас и по света и тази публичност може да се постигне от гражданското общество, в лецето на НПО.
б. Активно съдействие на НПО за включване на "разумни управиници": взаимодействие с вече избрание и доказване на необходимостта от същностна промяна в образованието и/или избор за управници на личности, убедени в необходимостта от същностна промяна в образованието.
в. Публичност на опита на иновативните училища в България и света, която може да се постигне от гражданското общество в лицето на НПО.
г. Активно съдействие на външни институции за същностна помяна в образованието в България, по инициатива на НПО-та.
Резултат е създаването на действително нова, разкрепостяваща нормативна база на образованието, каквато съществува в други страни.
Приятелю,
Тва са мои мисли, без претенция за изчерпателност или за единствено верни, но ги споделям по повод на казаното то теб.
Райчо Радев
Благодаря ти много за отговора! За мен написаното от теб е много важно. Позволявам си да го публикувам в отделен постинг с оглед да излезе и в новата книжка на списание HUMANUS. Та да бъде прочетено от колкото се може повече небезразлични към българското образование хора.
Какви BG-бълхи са писали по-горе, срам АIG, тоo народ е изкукуригал кат в Тлъка в Алтъново, точно толкова е и ограничения му селeндурско-агресивен интелект... Теа недоразумения шалварести влезли в Европа, те така си мислът де...
Публикуване на коментар