Представена публикация

Занятията в УЧИЛИЩЕТО ПО СВОБОДА

В нашето ОНЛАЙН-УЧИЛИЩЕ провеждаме следните курсове: Защо учим? Защо учим? (Продължения) Защо учим? (Заключителна част) ФИЛОСОФИЯ: М...

петък, 17 март 2017 г.

Ще се радвам в моите непрестанни усилия за постигане на повече разум в живота ни да не си остана все толкова самотен


Налага ми се да напиша следния документ, който да изпратя на администрацията на ПГЕЕ-Пловдив, училището, в което работя като учител по философия и гражданско образование:

Чрез г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ-Пловдив
До ПЕДАГОГИЧЕСКИЯ СЪВЕТ на ПГЕЕ-Пловдив
ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив

ДОКЛАД

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование

Уважаеми дами и господа учители, колеги,

Позволявам си да ви информирам с този доклад по три проблема, свързани с твърде важни по моя преценка страни на нашия училищен живот, в който, както е известно, така или иначе тече един процес на непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията.

1. Относно ритмичното внасяне на текущите оценки на учениците

Получих твърде настойчиви напомняния от страна на няколко загрижени класни ръководители да внеса текущи оценки на учениците по предметите, по които преподавам. Те от своя страна имали забележки в тази посока от администрацията, която била извършила проверка и била констатирала пропуски в това отношение. В тази връзка съм длъжен да ви информирам за следното, то се отнася до ситуацията по този пункт, съществуваща при философските предмети, които имам честта да преподавам. Страхувам се, че натискът от страна на администрацията да се внасят текущите оценки може да спомогне за пораждането на невярна представа, опасявам се, че това може да спомогне за невярно тълкуване на реалната ситуация по предметите, които преподавам. А истината е простичка, ето я:

Почти във всички класове, в които преподавам (с изключение на два класа, именно 11 Д и 11 Ж), учениците биват оценявани по една по-различна "точкова система", която дава своя краен резултат след преминаването на един немалък времеви период от 7-8 учебни часа; в този период учениците, участвайки в обсъждането на проблемите, могат да изкарват "точки", едва в края на периода събраното количество точки бива превръщано в позната ни цифрова оценка. Е, понеже този времеви период все още не е свършил, по тази причина и в тия класове няма как всички ученици да имат вече текущи оценки (с изключение на неколцина ученици във всеки клас, които или са събрали задоволяващо ги количество точки или пък са пожелали да бъдат изпитани с оценка, учениците ми имат и такава възможност, сами да решават кой от двата варианта за изпитване предпочитат). Тъй че ви моля, разбирайки това обстоятелство, да имате добрината да не тълкувате липсата на оценки в един крайно глупав смисъл, а именно, видите ли, че "колегата Грънчаров не си върши работата", "мързи го да изпитва учениците", "толкова е калпав и некадърен, че даже и не може да се справи с толкова простичка и приятна за учителя работа каквато е изпитването". Страхувам се, че загрижеността на администрацията за текущите оценки по философия спомага за такива в корена си несъстоятелни внушения по адрес на преподавателя по философия.

Що се касае до двата класа, в които имаше крайно абсурдистки ученически "бунтове срещу свободата", именно в класовете 11 Ж (и в наскоро присъединилия се към 11 Ж 11 Д клас), там ситуацията е толкова особена, че по отношение на тези класове се налага специален анализ. Що се касае до разбирането на крайно тежката и същевременно и интересна, и поучителна ситуация в 11 Ж клас аз се старая периодично да информирам Съвета за случващото се, предложих доста неща, които, за жалост, не срещнаха разбиране и подкрепа от страна на ръководството, поради което промяна към добро в този клас все още не се наблюдава. Аз след малко ще се върна към този проблем в точка 3 на настоящия доклад.

2. Относно предстоящото повторно мое уволнение от училището:

Получих документ от ТЕЛК-Пловдив, с който бях известен, че по искане на директорката на ПГЕЕ-Пловдив (във връзка с чл. 333 от КТ - за закрила от страна на закона на инвалидизираните, страдащи от определени заболявания лица) ТЕЛК-Пловдив е дал разрешение за моето уволнение, което пък, от своя страна, дава карт-бланш на директорката да поиска и да получи съответното разрешение и от Инспекцията по труда (което, несъмнено, вече е сторено). Това ми дава основание да заключа, че подготовката за моето ново опраскване (уволнение) от училището е в своя заключителен, завършващ етап. В тази връзка си позволих да призова неколцина авторитетни членове на Съвета да се опитат да разговарят с директорката с оглед да я предпазят от това за втори път да направи все една и съща досадна грешка, дължаща се на нейната необяснима с рационални средства привързаност към добре известния от историята анахроничен и репресивен принцип, свързван с името на таваришч Сталин: "Есть человека, есть проблема, нет человека - нет проблемы!".

Аз лично смятам, че в нашите тъй напреднали демократични времена е твърде неуместно опонентът или критикът да бъде възприеман като "враг", подлежащ на унищожение (отстраняване, опраскване, уволнение или както искате го наречете; към различномислещите, към другоячемислещите, противно на това, следва да се отнасяме като към безценни партньори в търсенето на истината, в стремежа ни да се опитваме разумно да решаваме нелеките проблеми. Както и да е, с директорката г-жа Анастасова, очевидно, имаме твърде големи различия в своите идейни, ценностни и в крайна сметка политически разбирания, аз съм привърженик на демокрацията, на свободата, много обичам демократичните дебати, дискусиите и пр., тя пък показа завидна привързаност към методите и прийомите на командно-административната, репресивна, терористична и авторитарна система на управление на отношенията в нашата общност.

Това че имаме диаметрално-противоположни възгледи обаче не е достатъчно основание аз лично периодично да бъда опраскван и уволняван само защото директорката има самочувствието, че може да употребява дадената й власт за да се разправя както си поиска с опонентите и с критиците си. Както и да е, интересно е, че повечето от колегите, към които се обърнах с молба да посредничат за разрешаването на този продължаващ вече пета година (!!!) конфликт между нас двамата с директорката, предпочетоха, кой знае защо, да не откликнат на поредната ми инициатива за изнамиране на разумно разрешение на конфликта и за помирение; това, разбира се, е тяхно право. Но все пак ми се струва, че не е добра атестация това, че вътре в нашата училищна общност няма добре работещи механизми за решаване на конфликти, ето, аз продължавам да настоявам, че този случай е прекрасна и много благодатна възможност да направим нужното че да изобретим и да отработим една наистина добре работеща технология за разрешаване на конфликти.

В този смисъл се надявам, че някой от членовете на Съвета, който разбира за какво говоря, би намерил в себе си душевните сили да надмогне малодушието и страха и все пак да опита да разговаря с директорката, да опита да й помогне да осмисли адекватно създалата се ситуация, мисля, че такъв един хуманен жест въпреки рисковете ще бъде все пак оправдан и заслужено приветстван. Понеже е за доброто на нашата училищна общност. Така старателно подготвяното от месеци мое повторно уволнение-опраскване от страна на директорката няма да спомогне за подобряване на имиджа на училището, но разумното решаване на конфликта вътре в самата училищна общност, със средствата на демократичния дебат, мигновено ще вдигне авторитета на училището: понеже ще докажем, че сме способни да изнамираме иновативни решения и на най-тежките в психологическо и нравствено отношение проблеми.

3. Интересно е в този контекст да се даде толкова благодатния пример със ситуацията в 11 Ж клас.

Оказва се, че учениците от този клас усърдно работят за "доказване" ни всеизвестната, ала твърде крайна и нихилистична директорска теза, а именно, че моя милост, преподавателят по философия, не съм бил, видите ли, ставал за учител, понеже при мен била характерна "пълна липса на качества" да бъда учител, бил съм "абсолютен некадърник", бил съм "изцяло негоден" за образователната система и т.н.; учениците от този клас обаче, опитвайки се да подпомогнат "доказването" на тъй екстравагантната директорска теза, си позволиха да нарушат Правилника на училището по всички линии, в класа, както вече многократно съм информирал уважаемите членове на Съвета, по тази причина цари пълна анархия, моето достойнство като личност и като преподавател всеки час бива потъпквано по най-груб начин. Знаете също, че всички мои доклади по този случай или не бяха доведени до знанието на членовете на Съвета, или пък бяха използвани за това че на тяхна база да се подготвят съответните компромати - пак за да се доказва въпросната тъй обидна и нихилистична спрямо моите реални качества директорска теза. Интересно е, че нито един от държащите се хулигански с преподавателя по философия ученици (те се държаха така даже и в присъствието на самата директорка!) не бяха наказани, въпросът за тяхното наказание даже изобщо не е допускан от директорката, което, няма как, насърчи учениците да продължават да се държат всеки час колкото се може по-грозно и арогантно. (Чувството за безнаказаност винаги насърчава анархията и беззаконието!)

Излишно е да казвам, че такава една обстановка нанесе непоправими поражения върху качеството на обучението  по философия на тези ученици, аз лично не си представям как тия пропуски ще бъдат някога компенсирани. Даже и моето уволнение и назначаването на друг преподавател (каквато очевидно е директорската концепция по случая) няма да промени факта, че тия ученици бяха непоправимо ощетени в образованието си заради фактически насърчаваната от самата администрация анархия в часовете по философия. Излишно е да казвам, че не е този начинът за разправа с неудобния преподавател, че тази скандална история е проява на недопустима ексцесия. Поради това, че и висшестоящите инстанции на образователното ведомство не реагираха адекватно, ми се наложи най-накрая да уведомя за този фрапиращ случай органите на прокуратурата.

Мисля, че не е нужно да споменавам това, че тези страшни ексцесии се отразиха крайно зле на моето здравословно състояние, знаете, аз съм инвалидизиран заради кардиологичното ми заболяване, е, в последните месеци сърцето ми е постоянно извън ритъм, медикаментите вече не ми помагат, цяло чудо е че още съм жив. Надявам се, че в една образователна, възпитателна и личностно формираща общност този аспект - хуманитарния - има все пак някакво значение...

Толкова. Има още много проблеми в нашето училище, заради които си заслужава да мислим и да дебатираме, търсейки разумните решения. Моят непростим грях, очевидно, е че предлагам такива едни демократични "излишества" и "сложнотии" - свободни, т.е. пълноценни дебати, уважение на другата личност, зачитане на правата на различномислещите и пр. Моят страшен грях, оказва се, се свежда до това, че се опитвам да си върша работата съвестно и качествено, да, на нас, философите, точно такава ни е работата: да спомагаме за разгарянето на плодотворни дебати, за страстно търсене на истината при уважение на правата и достойнството на опонента и пр.

За да ми се отблагодари за това администрацията на училището ме обяви за "народен враг", подлежащ на безжалостно унищожение. Аз лично правя каквото ми е по силите за да помогна на толкова заблудилата се и вярващата в своята властническа непогрешимост администрация да си осъзнае грешките. Ще се радвам в тия мои непрестанни усилия за постигане на повече разум в живота и в отношенията ни да не си остана все толкова самотен...

С пожелания за добро настроение, за повече разум и за успехи в живота и в нелеката професия, бъдете здрави: (подпис)

17 март 2017 г.
Пловдив

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" - т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински - Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

8 коментара:

Анонимен каза...

„Налага ми се да напиша“, „Налага ми се да напиша“, „Налага ми се да напиша“, „Налага ми се да напиша“, „Налага ми се да напиша“… „непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията“, „непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията“, „непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията“ и т.н. ден след ден до безкрайност. Не Ви и се струва, че всичко, което е можело да бъда казано и написано по темата, вече е казано и написано? Освен това е странно един философ да се занимава с подобни микроскопични детайли и да се задълбочава в плиткостите. Това е най-сигурният начин да се загуби поглед за големите линии и генерализациите, които именно са същността на философията. На мен ми е трудно да си представя, че ден подир ден бих могъл да пиша подобни досадни повтарящи се изложения.

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч, радвам се, че успях да Ви вбеся :-) Ето че си изгубихте спокойствието, да се надяваме, че на тази база некой ден ще успеете и да сфанете смисъла на това, което правя. Щот до този момент това не Ви се удава. Второ, недейте да говорите какво подобавало да правят философите щото това, което казвате, показва единствено това, че хал-хабер си нямате от това що е философия. Просто страдате от една учебникарска повърхностна представа за философията, докато моя милост издига философията до непостижими от Вашата тъй бедна представа висоти.

Анонимен каза...

Аз не съм вбесен, напротив, доброжелателно съм настроен към Вас. Просто се учудвам на толкова непродуктивно изхабена енергия. Тези неща може да се кажат и с по-малко думи и без тези ежедневни повторения. Вие вече в достатъчна степен изложихте Вашите възгледи за реформа в образованието и педагогиката. Който чул и разбрал - разбрал, който не е разбрал, очевидно няма никога да разбере. Представете си колко много интересни и нерешени философски проблеми и загадки има, над които си струва да се работи, вместо да си губите времето с тези памфлетчета и в безкрайни борби с вятърните мелници на бюрокрацията. При цялата обществена ангажираност философът трябва да запазва дистанция между себе си и света, иначе нещата се израждат в дребни заяждания едва ли не на махленско ниво. Можем ли да си представим, че Аристотел ще пише например за „11-ти ж-клас“?

Аристотел:

Крометого, с людьми высокопоставленными и удачливыми величавые держатся величественно, а со средними - умеренно, ибо превосходство над первыми трудно и производит впечатление, а над последними не составляет труда; и если возноситься над первыми отнюдь не низко, то над людьми убогими гадко (phortikon), так же как выказывать силу на немощных.
ВЕЛИЧАВЫЙ НЕ ГОНИТСЯ ЗА ТЕМ, ЧТО ПОЧЕТНО, И ЗА ТЕМ, В ЧЕМ ПЕРВЕНСТВУЮТ ДРУГИЕ; ОН ПРАЗДЕН И НЕТОРОПЛИВ, ПОКУДА РЕЧЬ НЕ ИДЕТ О ВЕЛИКОЙ ЧЕСТИ ИЛИ [ВЕЛИКОМ] ДЕЛЕ; ОН ДЕЯТЕЛЕН (PRAKTIKOS) В НЕМНОГИХ, ОДНАКО ВЕЛИКИХ И СЛАВНЫХ [ДЕЛАХ]. Ненависть его и дружба необходимо должны быть явными (ведь и таиться, и правде уделять меньше внимания, чем молве, свойственно робкому); и говорит,
и действует он явно (он свободен в речах, потому что презирает трусов, и он правдив [всегда], за исключением притворства перед толпой.
Он не способен [приспосабливать свою] жизнь к иному человеку, за исключением друга, ведь это рабская способность, недаром подхалимы [бывают] из прислуги и убогие - подхалимы. Его нелегко удивить, ибо ничто не [кажется] ему великим. ОН И НЕ ЗЛОПАМЯТЕН: ВЕЛИЧАВОМУ ВООБЩЕ НЕ СВОЙСТВЕННО КОМУ-ТО ЧТО-ТО ПРИПОМИНАТЬ, ОСОБЕННО КОГДА [РЕЧЬ ИДЕТ О ПРИЧИНЕННОМ ЕМУ] ЗЛЕ, СКОРЕЕ, ЕМУ
СВОЙСТВЕННО НЕ ЗАМЕЧАТЬ ЭТОГО. ОН НЕ ОБСУЖДАЕТ ЛЮДЕЙ (anthropologos), ибо не станет говорить ни о себе, ни о другом; право же, ему нет дела ни до похвал себе, ни до осуждения
других, и в свою очередь он скуп на похвалы. По той же причине ОН НЕ ЗЛОСЛОВИТ ДАЖЕ О ВРАГАХ, РАЗВЕ ТОЛЬКО КОГДА, ПРЕЗИРАЯ ИХ, ХОЧЕТ ОСКОРБИТЬ.
МЕНЕЕ ВСЕГО ОН СКЛОНЕН ГОРЕВАТЬ И ПРОСИТЬ ПОМОЩИ В СВЯЗИ С [ПОВСЕДНЕВНЫМИ] - НЕОБХОДИМЫМИ ИЛИ МАЛОЗНАЧИТЕЛЬНЫМИ - ДЕЛАМИ, ИБО ТАК ВЕДЕТ СЕБЯ ТОТ, КОМУ ОНИ ВАЖНЫ.
И тот, кто величав, склонен владеть прекрасными и невыгодными вещами, а не выгодными и для чего-нибудь полезными, так как самодостаточному первое более свойственно.
Принято считать, что в движениях величавый человек бывает неспешен, голос у него глубокий, а речь уверенная, ибо не станет торопиться тот, кому мало что важно, и повышать голос тот, кто ничего не признает великим; а крикливость и поспешность от этого [ - от того, что все кажется важным и значительным].


Анонимен каза...

Вх. № РД-16-4-380/17.03.2017 г.

Анонимен каза...

Вх. № 471/17.03.2017 г. - ПГЕЕ-Пловдив

Ангел Грънчаров каза...

Таваришч, моята работа като философ е да помагам на хората да разберат някои прости истини; е, аз това правя. Изпълнявам си дълга, както аз го разбирам. Имам ли свободата сам да решавам какво да правя? Е, какво толкова Ви вълнува това, че съм си бил, видите ли, губил "непродуктивно" енергията. Ами ако моето писане спомогне за това в съзнанията на повече хора да настъпи известна промяна?! Апропо, какво Ви пречи на Вас да се отдадете на решаването на великите вселенски загадки на философията, а пък мен снизходително да ме оставите да се занимавам аз с каквото съм преценил че трябва?! Аз примерно меся ли Ви се в това, което Вие лично правите?! на какво основание тогава вие ми давате премъдрите си съвети - и при това, както си личи, изобщо не сте положил усилие да сфанете защо правя тия неща, какъв е верният смисъл на моите усилия - в така и така възникналия контекст?! Казвате какво би правил Аристотел, но давате ли си сметка за това, че по времето на Аристотел не е имало никаква образователна администрация, камо ли пък толкова тъпа и агресивна като българската?! Е, колко струва тогава съвета Ви че съм бил длъжен да правя това, което би правил Аристотел?! Прочее, сигурен ли сте, че ако Аристотел беше на моето място нямаше да прави нещо подобно на това, което аз правя?! Откъде-накъде философите, моля Ви се, трябва да се държат така, както повелява някакъв измислен от Вас самия "задължителен философски алгоритъм"?! Давате ли си поне малко сметка колко много сте се объркал в своето разбиране за това що е философия и особено за това какво трябва да правят философите?! Не Ви ли хрумва това, че различните философи се държат доста различно даже и да са живели в една и също епоха??! Е, моята оригиналност и индивидуалност е такава, че аз правя това, което съм преценил, че трябва да го правя?! И какво, нима мислите, че можете да упражните върху мен такъв натиск, че да си зарежа работата и да почна, сякаш съм някаква маймунка, да правя това, което на Вас Ви се чини, че било трябвало да правя?!

Анонимен каза...

Аристотел е имал далеч по големи проблеми от вашите. Изгонен от държавната власт в Атина, подозиран за македонски агент, и умрял в изгнание...

Ангел Грънчаров каза...

Я помислете още веднъж, таваришч, дали проблемите на Аристотел са по-големи от моите?