Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 9 май 2017 г.

Ученикът, играещ ролята на "демократичен директор за един ден", за разлика от обожаваната от него титулярна директорка на ПГЕЕ влезе в полемика с мен!


Публикувам без никаква редакторска намеса писмо, което получих на имейла от въпросния ученик (виж коментарите към днешна публикация със заглавие: Разговорът ми с тъй страхливия "демократичен директор за един ден" в ПГЕЕ в Пловдив), на когото днес в пародийно-демократичното шоу "Ден на самоуправлението" в ПГЕЕ в Пловдив беше отредено да играе ролята "демократичен директор за един ден"; ето какво ми пише този начинаещ артист:

Уважеми г-н Протестиращ Гражданин,

Нямах намерението да Ви пиша това писмо или по скоро обръщение, но поведението Ви днес ме накара да го сторя!

Та, аз съм въпросния "страхлив директор", без собствено и лично мнение, провокатор и какво ли още не, просто нямам нужното време и нерви да описвам прякорите зададени ми от Вашата особа..... Днес Вие успяхте да докажете, че сте просто човек, търсещ внимание, провокация и минутка слава, е за жалост - аз не съм човекът, който ще се поддаде на манипулацията Ви. Още с пристигането си, пожелахте да говорите с мен по важен граждански въпрос - разбира се, както доброто ми възпитание повелява - приех тази Ваша покана, но просто Ви помолих да изчакате малко, тъй като имах неотложна работа....

Спазих обещанието и се върнах при Вас да разнищим въпросът Ви, който уж бил от много важно естество! Е, сериозно - категорично не беше - Вие директно ме попитахте дали имам власт и дали бих Ви върнал на работа, при което последва моят светкавичен отговор - "НЕ", допълнен от аргументи на Ваш бивш ученик (в частност аз), търпящ своеволията и неприемливите манипулационни методи повече от година!

Е, явно това не Ви хареса особено и веднага "запяхте старата песен на нов глас", че съм бил провокатор, нарочно развалящ дисциплината в часовете, провеждани от Вас доскоро и т.н.....

Тъй като денят ми беше изпълнен с много задачки, след края на нашия разговор или по скоро Ваш монолог - аз Ви благодарих за изразеното мнение, като продължих към следващото ми място за посещение.... Провокацията Ви не сработи и тогава показахте типичното "долно" човешко унижение, като ме нарекохте "Страхливец" - с каква цел?!

Цел, която хич не ме интересува, защото съм широко скроен човек - обаче с това доказахте, че вие сте на дъното, дъно от което няма мърдане - защото сте зарит от собствената си помия, обаче явно невеж да я приемете и да признаете грешката достойно и мъжки, както повелява......

Е, Грънчаров, ако бях такъв страхливец щях ли да пиша това, което се надявам да покажеш на читателите си, да видят и те второ обективно мнение по въпроса...., явно не съм, обаче за Вас вече не съм сигурен!

С уважение донякъде,

Един Страхлив Директор за ден

П.С - Ако все пак не пожаелате да публикувате това, аз лично ще се погрижа да го получите на хартиен носител!

Kristiyan Angelov

А ето сега аз какво му отвърнах на имейла:

Здравейте, драги г-н Ангелов,

Радвам се, че сте ми писал! Явно провокацията ми с думата "страхливец" по Ваш адрес е сработила, принос за Вашето писмо, несъмнено, има и коментара ми във видеоформа, който направих веднага след нашата среща. А се радвам, че ми пишете, щото това показва, че за разлика от титулярната директорка (която друго изглежда не може - освен гузно да мълчи!) Вие сте значително по-диалогичен, което мигновено Ви прави и по-съвременен. Знаете, с Вас специално много сме дискутирали в часовете по философия, ето, имаме възможност да дискутираме и сега. Стига да не избягате от дискусията в един момент - подобно на това както постъпват, знаете, страхливите плъхове (те първи бягат от потъващия кораб!).

Писмото Ви повдига много въпроси. Но ще се постарая да бъда пределно кратък. За да може полемиката ни да бъде проследена и от читателите в блога ми.

Нека сега да не обсъждаме някакви личностни особености било в моя характер, било във Вашия. Поне това следваше да сте научил от часовете по философия (и "Етика и право"), че всяка личност е суверенна, че има свобода и всеки, на свой риск, може да си бъде какъвто иска, нали така?! Между другото, ако в една дискусия опонентът се подхлъзне по някакви личностни нападки, това означава, че сам признава, че няма аргументи по същината на спора. Във Вашето писмо Вие комай само това правите: бил съм се стремял към "минутка слава" и прочие глупости по мой адрес си позволявате, което, казах, е признание за слабост от Ваша страна. Оставете моята личност на мира, аз ще си бъда какъвто искам!


А същината на цялата работа изглежда съвсем не сте успял да я схванете, ето, помагам Ви в тази посока:

Вие днес изпълнявахте ролята (само за един ден) на "демократичен директор", т.е. на длъжностно лице, имащо някаква власт и възможност да решава всякакви въпроси, да се разпорежда. (И длъжностните лица, както показва името им, са длъжни решават не според своите субективни пристрастия, желания, капризи и пр., а единствено според закона, правото, разума и истината!) Аз пък се явих в училището в ролята на български гражданин и дългогодишен титулярен учител по философия в това училище, с който титулярната директорка е постъпила безчовечно, крайно несправедливо, неправомерно, незаконно, позволила си е да упражни спрямо мен административен произвол, за което тя веднъж вече е осъждана от българския съд, който, както знаете, ме върна на работа след нейно предишно опраскване по абсолютно същите мотиви; сега съм опраскан (уволнен) по абсолютно същия начин (и по същите смехотворни "мотиви"), а пък и децата (а може би и котките на улицата?) вече несъмнено знаят, че когато съдът веднъж е отменил една неправомерно и в нарушение на закона издадена заповед, то е съвсем логично съдът отново да отмени нова аналогична заповед за уволнение. Да, ама г-жа Анастасова изглежда не знае това, както и да е, тя си е поела риска да издаде такава една одиозна заповед. Аз пък протестирам вече месец и половина с благородната цел да помогна на директорката да осъзнае грешката си, моят протест й дава шанса сама да поправи грешката си - та да не се налага отново да се излагаме като занимаваме съда с такива глупости. Е, г-жа Анастасова още не е осъзнала истината за това, което е направила, аз по тази причина продължавам протеста си - защото съм жалостив човек, великодушен съм, пък и такава ми е работата като философ и учител: да помагам на заблудилите се да си осъзнаят грешките! Между другото директорката, както съм писал безброй пъти, ме уволни затова, че си върша съвестно и по един най-съвременен начин работата като учител, знаете, нейната представа за обучение и образование коренно се разминава със съвременните представи. Но това е отделна голяма тема.

Та аз днес, не крия, очаквах Вие, като изпълняващ длъжността директор, сам да се досетите за тази прекрасна възможност да помогнете на обожаваната от Вас титулярна директорка - и да отмените нейната куриозна, скандална и така смехотворна заповед за моето уволнение. И по този начин да я спасите от по-нататъшни излагации, които, между другото, изключително много вредят на нашето училище, рушат авторитета му и пр.

Вие, разбира се, не само че не се досетихте за такава една чудесна възможност да помогнете на обожаваната от вас титулярна директорка; нещо повече, когато в разговор с Вас аз Ви предложих, под формата на умишлено предизвикателство, да сторите това нещо, именно да отмените смешната й заповед за моето уволнение, Вие, без да се замислите изобщо, отвърнахте "Не!", с което фактически показахте, че не само че не искате да помогнете на така силно обожаваната от Вас титулярна директорка, но и очевидно се стремите да й навредите - щото като не й сторихте тази услуга да отмените нейната куриозна заповед, то това ще й се наложи да го стори тя самата - когато бъде притисната жестоко от проклетите обстоятелства. Които се развиват не в нейна полза. Сам съдете каква е подходящата квалификация за Вашето собствено поведение. Тогава може би ще осъзнаете, че думата "страхливец", употребена от мен, е твърде мека за обозначаване на това, което в действителност си позволихте да сторите.

Така че Вашето твърдение, че сте бил "широко скроен", си остава съвсем голословно, нали поне това признавате - в светлината на казаното. За жалост, дори и претенцията Ви, че сте що-годе мислещ човек, се оказа днес незащитена от Вашето поведение. С една дума казано: днес здравата се изложихте! Постъпихте досущ по същия начин както това прави всеки ден тъй обожаваната от Вас титулярна директорка. А имахте златен шанс да й направите една безценна услуга: да я спасите от по-нататъшни излагации. (Включително и пред съда!) Жалко! Много жалко е това. Жалко е най-вече за нашето знаменито преди време училище!

Толкова засега! С интерес ще чакам Вашата реакция по повод на това мое писмо!

Хубава вечер! Приятни размисли!

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

4 коментара:

Анонимен каза...

Ужасяващо жалък си, Зрънчо! Толкова си изкуфял, че се заяждаш и обиждаш ученици, толкова долу ли падна бе, комунист?

Ангел Грънчаров каза...

Ето отговора на тъй артистичния директор-ученик:

Днес май ми е ден - станах известен и във "философките среди"....

Започвам да тълкувам писмото още в самото начало - как може веднага да захващате темата с наученото в час - та ние точно за това не Ви искахме, все пак е световноизвестен факт, че всичко друго се правеше и говореше в часовете, но не и преподаваше по утвърдените норми. Вие започнахте с определянето на моята личност още в диалога, опс монолога, който беше основоположник на тази ситуация, така че не смятам че това въобще може да го използвате в писанията си, а и явно слабостта е при Вас, защото по спомен - "страхливец" не излезе от моята уста!
Второ, откъде Ви хрумна идеята да дойдете в училище с едничката идея за провокация и конфликт, да искате от мен да Ви върна на работа, макар да е безмислено и напълно невъзможно, все пак решихте да се направите на интересен, а защо ли?!
Защото май все още не осъзнавате реалната ситуация, а тя е че не сте желан и то за жалост от вашите ученици, ученици за които твърдите, че им преподавате по един "нов и невероятен" метод непознат досега за човечеството.
Много добре знаете, но явно това и целите, че не съм аз човека, който ще взима отношение по взетите решения от г-жа Анастасова, а и не си мислете че ще подхвана тази тема, така че няма смисъл да дълбаем в тази посока!

Като за финал искам отново да благодаря за квалификациите, явно наистина артистизмът ми е добро качество, знае ли човек къде ще му се развият талантите. И отново заставам зад думите си - "Не никога не бих Ви върнал на работа" дори и да зависеше от мен...

П.С - Това е последното писмо от дискусията ни, защото смятам че не е нужно едно и също нещо да се дъвчи 1000 пъти и всеки път с различна версия...

С пожелания,

Един вече бивш Директор за ден

Kristiyan Angelov

Ангел Грънчаров каза...

Драги Kristiyan Angelov, и бягството е... спасение: когато липсват аргументи! :-) А последното Ви писмо е шедьовър, който може да се определи с думите "... где го удряш, где се пука..." или "Нерде Ямбол, нерде Стамбул". По тази причина утре ще Ви отговоря все пак, щото много си падам по анализи на писмата на твърде объркани - и затова сами признаващи поражението си! - хора, имащи все пак известни претенции. Полемиката ни е вече публична, Вие я започнахте, е, влязохте "н небрано лозе", но имате известен дълг към читателите. Стига да не искате още повече да се изложите и опозорите, но това вече си е Ваш избор.

За това, че сте възприел така моите часове проблемът е, че съзнанието Ви е моделирано от догмите на убийствената система, на които е такава гореща фенка нашата световно-известна вече директорка. но за това - утре. Едва сега започва полемиката ни. Бягайте колкото си искате от полесражението, но ще Ви се наложи многократно да се връщате... :-) Най-умна е г-жа Анастасова, която мълчи като египетски сфинкс :-) а Вие веднъж проговорихте и... стана тя каквато стана! :-)

Бягството, отклоняването от публичен дебат в Древна Гърция се е смятало не само за позор, а и за... криминално престъпление. Толкова засега.

Приятни сънища! Утре ще Ви отговоря още, това е само началото на писмото ми - и на полемиката ни...

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Анонимен каза...

Проследихме епистоларната връзка между г-н Грънчаров и ученикът-директор за ден. Веднага възникна в нас асоциация:

Нека си представим, че в „Господари на ефира“ Ненчо Балабанов успешно влиза в ролята на Бойко Борисов. Нека си представим сега, че някой от публиката се обръща и моли ББ (в сл.Н.Балабанов) да отмени някакво установено от кореспондентите на „Господари на ефира“ нарушение. Ако е за шега, НБ ще каже „ОТМЕНЯМ“, но ако въпросът е поставен сериозно, НБ ще каже – в крайна сметка аз не съм ББ и дори и да искам, не мога да изпълня това желание. При такъв отговор никой не би си позволил да го нарече страхливец. Ако обаче сериозно НБ започне да защитава нарушението, неговите колеги ще си помислят нещо, дори и да не му го кажат.

Грешката на г-н Грънчаров е, че той надцени качествата на избрания от „любимата директорка“ ученик, избран за неин заместник за един ден. Ако ние бяхме на мястото на този ученик, щяхме направо да отговорим, че дори и да намираме грешка в „любимата директорка“, не сме в състояние да поправим (защото не сме оторизирани за това), и защото сме само в ролята на директор за един ден.

Според нас не естественото на писмения отговор на „еднодневния директор“ е в това, че той се яви рупор на чужди думи, едва ли сам е съчинил такъв сервилен отговор. В такъв случай определението, което му подхожда не е точно страхливец, а по-скоро пресметливо очакващ хубава диплома.

Иванка Топалова