Един човек много се учуди като разбра, че няколко години вече работя като водещ на седмично телевизионно предаване без да получавам абсолютно никакви пари. Отвърнах му ето какво:
Аз винаги работя заради удоволствието от работата. И работя за да съм полезен, което значи, че от работата ми има смисъл. Парите не са важни колкото удоволствието - и особено колкото важен е смисълът. Много по-скъпо нещо от парите е изпитваното задоволство от съзнанието, че си полезен.
Човекът, на когото казах това, млъкна като установи колко глупав (или поне абсурдно непонятен) човек има насреща си, а преди това ми каза само това:
- Аз никога не бих работил без пари...
А вие какво мислите по така и така образувалия се казус? Бихте ли работил някога без да ви плащат, бихте ли вършил някаква работа без парично възнаграждение за труда си? Иначе казано, казусът ми може да се формулира и така: и вие ли ме смятате за глупак - като този човек?
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
5 коментара:
Ами то в България и "шефовете" са на тоя принцип,за съжаление-защо да му плащам,като може да ми работи и без пари,за слава,понеже съм много великодушен,че го баламосвам и експлоатирам ..А е редно всеки труд да се заплаща,дори да работи човек за удоволствие!
По принцип всеки труд се заплаща ,освен ако не е реклама!😊
Margarita Kalinova
Желанието за работа е толкова рядко срещано у човека , че трябва да се поощрява. Естествено може да се работи и без пари стига това да е ограничено във времето. Ако е всеки ден с определено работно време вече е ангажиращо и най- ценното което отделяш е именно твоето време при това даже и пари са малка компенсация, защото пари се намират, но никой няма да ти даде време.
Yavor Savov
Ако имаш желание и можеш да си го позволиш, не е глупаво.
Lydia Staikova
Трудът на доброволците е нещо много необходимо. Този труд не само носи истинска радост на полагащите го, но е белите кръвни телца на обществото, защото унищожава в него болестите алчност, егоизъм, надменност и още и още. Доброволци са монаси и монахини, ревностни католици, членове на "Червения кръст" и "Червения полумесец", планинските спасители и много други. Благодарение на тях има грижа за болни и сакати, за сираци и самотни майки, за стари и самотни хора. Благодарение на тях се борим с наводнения, горски пожари, земетресения и наводнения. Поклон пред благородния им труд, пред смелостта да рискуват дори живота си и нека станем доброволци, защото това ще ни донесе щастие! Бог да е със нас - доброволците. Амин!
Radomir Parpulov
Публикуване на коментар