Преди 89-а година у нас се криеше, че англо-американските самолети са кацали в Украйна, когато Съветската армия вече е била в контранастъпление, зареждали са със съветски бомби и пак са бомбардирали България и Румъния.
Има протоколи от срещи на Сталин с британския външен министър Антъни Идън, които бяха издадени като книга в Съветския съюз. Идън казва на Сталин, че Великобритания ще бомбардира българите, и Сталин казва: „Да, бомбардирайте ги, те заслужават това!"
Тези редове бяха изтрити както от съветското издание, така и от българския превод. Но бяха запазени в англо-американското издание. Тогава имаше цензура, но сега, след като няма, трябва да се каже историческата истина за поведението на Сталин и Чърчил спрямо България.
Biser Matev
Кратък мой коментар: Сталин се съгласил и подкрепил британското намерение да бъде бомбардирана България. Този факт е добре да се знае. Но ми е интересно, че много хора не успяват да постигнат точния, верния смисъл на англо-американските бомбардировки на България през Втората световна война. Те го възприемат като показател за това колко "лошо са се отнесли" англичаните и американците към нас - и колко "лоши" са те! А това е глупост. И неистина. Ще се опитам пределно ясно да им кажа верния смисъл.
Царство България обявява война на Обединеното Кралство (на Британската империя) и на САЩ, обявява война на съюзниците на СССР, но не и на самия СССР. Цар Борис Трети играе сложна дипломатическа игра за да предпази България от болшевишкото зло. Толкова ли е трудно да изтълкувате защо е взел такова едно "странно", а всъщност много мъдро и разумно решение, което е изцяло за доброто на България.
Ние в онова време сме в съюз с Германия. Хитлер иска от нас да се включим по-активно във войната и да си изпълняваме съюзническите задължения. Царят непрекъснато е притесняван от Хитлер в тази посока. Е, той обявява война на Британската империя и на Америка, но не и на СССР. Знае, че англо-американците ще ни бомбардират. Нещо повече, като им е обявил война, Царят фактически ги кани: елате, вие сте в законното си право да ни окупирате, направете десант тук, на Балканите, открийте тук втория си фронт - та да ни спасите от сталиновите болшевишки орди! Да, Америка и Англия имат законното право да ни окупират - защото сами сме им обявили война. Сталин обаче ако иска да навлезе с ордите си в България, ще му се наложи сам да ни обявява война. И ще стане тогава завоевател и окупатор на страната ни. Напълно незаконен при това. Мъдрият Цар на българите мисли дългосрочно, стратегически. Дори и ако СССР ни нападне, България ще има законното право да се обяви като жертва на агресия от страна на СССР - и да апелира един ден към международната общност да бъде разглеждана като такава. (Ето сега е времето да предявим такива претенции към Русия, ала нима имаме днес ний някакви държавници?!)
Сталин разбира тия игрички на Царя и по тази причина е бесен на България. Цар Борис Трети фактически прави нужното България да бъде окупирана именно от англо-американците, тогава съвсем друга щеше да бъде съдбата на страната ни. Умният Чърчил също разбира играта на Царя и нещо повече, подкрепя го: бомбардировките над България са знак, че Англия и Америка я разглеждат като вражеска и воюваща с тях страна, заслужаваща да бъде окупирана. Ако нямаше тия бомбардировки, фактически нямаше да има и война с България, ето, има ги, значи САЩ и Англия са в законното си право всеки момент да направят десант в Гърция и България - и да предпазят поне Балканите от болшевизиране. А са могли да напреднат и по на север, до спасят от болшевизма поне Румъния, Унгария, Чехия. Затова Чърчил многократно предлага втори фронт на западните съюзници да бъде открит на Балканите. Сталин е против. Рузвелт, както често прави, допуска грешка и чърчиловите предложения не минават. Но българският Цар не спира опитите си да ни предложи на англо-американците. Упълномощен да води преговори за окупация и мир с Америка и Англия в Кайро с тайна мисия заминава Стойчо Мушанов. Най-вероятно този е поводът Царят да бъде убит. Това с еднакви основания са могли да направят както германците, така и руснаците. Най-вероятно Царят е отровен с чай в руското посолство, където дни преди смъртта си е отишъл тайно. Руснаците обичат да тровят враговете си именно с чай.
Толкова по тълкуването на този казус. "Лоши" ли са били американците и англичаните като са бомбардирали България? Или това е било част от толкова далновидния царски план България да бъде спасена от болшевишкото зло? Толкова българолюбивият Цар Борис Трети не успя да изпълни плана си - защото беше убит от най-злите врагове на България. Едва десетилетия по-късно обаче планът му проработи: тъй свидната му България беше извадена най-после от руската имперска сфера и стана част от западния, от евро-американския свят на свободата, демокрацията, просперитета. Руският империализъм обаче в наше време води безпощадна война отново да ни върне в своята сфера.
Ще позволим ли на руските империалисти отново да натикат България в сферата на тираничната си азиатщина?! Този е главният български въпрос на съвременността! От него зависи съдбата ни за десетилетия напред. Изборът е: или руската тирания - или западния свят на свободата и просперитета! Всеки българин трябва да даде своя отговор на този най-съдбовен въпрос! От нас зависи какво ще бъде. Ако обичаме България поне колкото я е обичал далият живота си за нея Цар Борис Трети ще се борим на живот и смърт свидното ни отечество никога повече да не е протекторат на тираничния руски империализъм! (Стефан Стамболов, Захарий Стоянов и мнозина други велики българи също дадоха живота си в неравната борба с руските империалисти и техните български подлоги!)
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар