Апелирайки за човечност предложих мирни преговори на директорката на пловдивската ПГЕЕ - за разумно решаване на дългогодишния конфликт

Вчера по свой спонтанен вътрешен порив (нека да го определя така) се разходих до сградата на РУО-Пловдив, поисках среща с г-жа И.Киркова, Началник на тукашното образователно управление, разговаряхме в съвсем човечен, спокоен и дори дружелюбен тон; поисках среща с г-жа Киркова за да я попитам нещо - а също за да я помоля за нещо. Ето вкратце отчет за разговора ни, знаете, аз съм привърженик на пълната откритост и гласност, не съм човек, който си пада по тайните, интригите, действам пределно открито, не се срамувам нито от постъпките си, нито от помислите си дори; ако премълча за тази случка вчера в РУО-Пловдив ще излезе, че се опитвам да скрия нещо, да направя нещо непристойно или недостойно (щом го крия от вас, моите читатели и приятели, т.е. от гражданите). Но съм съвсем далеч от такива намерения, те са ми органично чужди.

Глупаво е, разбира се, да опитвам целия ни разговор с г-жа Киркова. И особено тъпо ще бъде да разказвам какво тя ми е казала и прочие, тя ако иска нещо да каже на обществеността, има си начини сама да го каже. Пък и мен не ме е упълномощавала тя самата да правя каквито и да било изявления от нейно име, съдържащи нейната позиция. Затова по този пункт ще си замълча, както изисква това добрият тон. Впрочем, с г-жа Киркова констатирахме пълно единодушие по един принципно важен въпрос: че всички ние имаме още много да учим що се отнася до това да развием у себе си една култура на демокрацията (разбирана не само като съзнание, но и като манталитет, поведение, нравственост и пр.), да, всички ние се учим на демократични отношения, някои от нас може да сме по-напреднали в тази толкова потребна ни "наука" (и дори, защо не, изкуство дори!), други са по-изоставащи, а пък такива като мен (това го казвам от себе си) все пак имаме правото и основанието да се смятаме не само за ученици, но и за учители в това толкова потребно ни обучение (да използвам тази дума). Но най-важното е да е налице желанието на човека да се развива в това отношение, т.е. да става колкото се може по-истински гражданин, да става личност и гражданин с по-развито не само демократично съзнание, но и демократично поведение. Делата все пак са най-важното, и това е една безспорна, да се надяваме, истина, кой какъв е си личи най-вече не по думите му, а по поведението. Толкова по този пункт. Ето сега темите, по които обменихме мисли с г-жа Киркова (която, по моя преценка, в последните години доста израстна по отношение на своя подход като един все пак демократичен управник, да се изразя така).

Първо, попитах г-жа Киркова като получава комай всекидневните ми отворени писма до училищната общност на ПГЕЕ и до висшестоящите държавни институции и длъжностни лица (свързани с опитите ми за "отпушване" на тъй мъчителния процес на непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в пловдивската ПГЕЕ), има ли самата тя, става дума за г-жа Киркова, някаква реакция, да, поинтересувах се каква й е реакцията, иска ли нещо да ми каже, има ли някакъв отзив? Щото аз отправям тия свои всекидневни призиви като покана за диалог, а пък, дето се казва, с нескриван изследователски интерес наблюдавам крайно неадекватните реакции на другата страна (да се изразя така), която е потънала в едно ужасно нежелание за водене на какъвто и да било диалог (но и изобщо не се съзнава тъй простичкото обстоятелство, че демонстрациите на такава една покъртителна, да не кажа крещяща недиалогичност също така много говорят; да, мълчанието е така многозначително че възниква логичния въпрос дали изобщо има смисъл да се мълчи!). Какво ми каза г-жа Киркова в отговор на този мой първи въпрос, ако ми позволите, ще го запазя в тайна - по причина на това, че нямам пълномощно от нея вместо нея самата да казвам какво тя мисли. Толкова по този пункт.

На второ място приканих и помолих г-жа Киркова да прояви добрината да стане нещо като посредник в предизвикването на преговори с г-жа директорката на пловдивската ПГЕЕ (обърнете внимание!) по сключването на извънсъдебно споразумение за разумното приключване на многогодишния конфликт; да, аз предложих (за кой ли път вече?!) преговори по сключването на извънсъдебна спогодба, с която да прекратим не само съдебния спор, но и... дългогодишната война; предложих "мирни преговори", тъй да се рече. Ето ми аргументите за тази моя стъпка.

Разбирам, че г-жа Анастасова, директорката на ПГЕЕ, се е амбицирала този път на всяка цена да спечели съдебната битка, да, обаче ми се струва, че тя не доосъзнава какво би означавало постигането на такава една тъй лелеяна от нея победа. Щото има голяма вероятност победата й да се окаже пирова; при това тя не си дава сметка, че такава една победа би означавала моето вече не просто фактическо, до и дори, така да се рече, по съдебен ред постигнато (!) лишаване от преподавателски права, а това, така да се рече, е вече "крайно дебела работа", да се изразим така. Е, вярно, тъй неприятният на директорката на ПГЕЕ и толкова инициативен субект Грънчаров няма да й се мярка пред очите, но постигането на такава една цел е крайно съмнително откъм смисъл, щото тогава въпросният субект вече ще бъде принуден да продължи битката за своите права докрай, нали така? Пък е и толкова съмнително този въпросният неприятен на директорката субект дали наистина няма да й се мярка пред очите след постигането на толкова лелеяната победа, нали така? (Щото, примерно, той в качеството му на гражданин, може пак кажи-речи всеки ден да смущава душевния мир и идилията на въпросната властваща персона!)

На второ място аз имах добрината да помоля г-жа Киркова в качеството й на посредник в диалога ми с тъй мълчаливата директорка на пловдивската ПГЕЕ да изтъкне специално този чисто нравствен момент, че лишаването от преподавателски права на толкова неприятния за директорката на пловдивската ПГЕЕ субект Грънчаров е нещо твърде безчовечно, е постъпка, която не може да бъде оправдана по никой начин - ако бъде разгледана от тази чисто морална позиция: добре де, този субект Грънчаров какво да прави по-нататък, да почне да мре от глад ли - като му забраним да упражнява занятието си, което е практикувал през целия си живот? Какво ще последва нататък, "хуманността" изисква да очакваме този въпросният неприятен субект... да умре от глад (и от унижения) - за да се спаси от гаврата, това ли е "хуманният" изход в така създалата се ситуация? Помолих посредничката г-жа Киркова специално да постави въпроса и по този начин, с надеждата ответната страна, страната на директорката на ПГЕЕ да се опита да види нещата и от този ъгъл, който явно в момента й убягва съвсем.

На трето място казах на г-жа Киркова да предаде на г-жа Анастасова и следния важен момент: крайно време да се осъзнае, че не съдебната зала е мястото, където трябва да се провежда непроведеният в рамките на самата училищна общност на ПГЕЕ дебат, който трябва да реши всички нерешени до този момент проблеми; близко до ума е, че мястото за решаването на всичките проблеми на училищната общност на ПГЕЕ е самата тази училищна общност, а не е нито съдебната зала, нито... Европейският съд за правата на човека, при това ние, участващите така или иначе в тази общност индивиди и личности сме тези, които трябва да решим всички проблеми, проблемите ни не бива да чакаме да ги реши нито... Бойко Борисов, нито... Бог (знаем, че само единствен Бог стои над главния оправяч на България!), ние самите трябва да намерим изход от тежките проблеми, които възникнаха по времето на управлението на тъй авангардно мислещата директорка на ПГЕЕ. Примерно въпросът дали Ангел Грънчаров е... кадърен или некадърен да бъде дори "прост учител" (както се изрази всекидневно пишещата в блога ми нейна фенка, именно онази... "Лудата с удивителните", знаете, така я нарече общността на читателите на моя блог!) та този именно въпрос лош, добър или... "никакъв" учител по философия е този или онзи няма как да го решава... съдът, този въпрос би могъл да се решава по съвсем друг начин, а не както си го представя въпросната директорка; как е "единствено правилно" да се преподава философия също е въпрос, който няма как да го решат... съдиите, той може да се реши смислено и разумно по съвсем други начини. Впрочем, тия начини са отдавна уредени в разни закони и правилници, но ето, оказа се, че тия правилници очевидно не важат за някои по-иновативно мислещи властващи администратори, въобразили си, че могат да си правят всичко каквото и както им скимне.

И още за много други неща си поговорихме с г-жа Киркова, проведохме приятен разговор "в духа на взаимното разбирателство и на добрите нрави", както се казва обикновено в новинарските комюникета (или как точно се казваше в комюникетата че не си спомням, аз тук май иначе, по-различно се изразих?!). Разговорът беше приятен, чини ми се, и за двете страни, на него в по-голямата част присъства и г-жа Ирина Минчева, главен юрисконсулт (дано не бъркам, просто взех името й от сайта, не я познавам лично). Г-жа Киркова прие предложението или молбата ми и обеща да разговаря с директорката на пловдивската ПГЕЕ за сключването на извънсъдебна спогодба, с която да бъде прекратена, казахме, многогодишната тежка и абсурдна война; аз предложих и поисках мир, да видим сега как ще отвърне на предложението ми за преговори другата страна, интересно ми е да разбера дали нейната войнственост се е понамалила напоследък - или пък може би се е увеличила, знае ли човек?!

Това исках да ви кажа. А при какви условия ще сключим мир и евентуално ще спрем войната - това е въпрос на преговори, всичко може да се уточни по време на преговорите. Аз дори дадох една своя оферта, която, да видим, дали ще е приемлива за другата страна, чини ми се, че офертата ми е доста разумна. Офертата ми (само това мога да си позволя да кажа), разбира се, включва... връщането ми на работа в ПГЕЕ! Нагло е от моя страна да искам това, така ли? Защо да е нагло? - ще отвърна. Може би е нагло да поискам да бъда назначен на длъжността... заместник-директор по... реалната демократизация на отношенията в училищната общност на пловдивската ПГЕЕ, но аз тази длъжност не съм я и поискал все пак, знаете, аз съм скромен човек; но какво пречи пък да ми предложат внезапно тази длъжност, знае ли човек какъв дълбок поврат към истината може да настъпи в нечии съзнания?! :-) 

"Лошият мир" винаги е за предпочитане пред "добрата война", аз така мисля, а вие какво мислите по този пункт, кажете нещо де; какво се умълчахте така, вас питам, не ми се правете на изоглавени - драги ми дами и господа... съдебни заседателки и заседатели?! И вас, драги граждани, родители, ученици, колеги-учители питам, кажете и вий нещичко, проговорете де, защо сте онемели толкова, нима още ви е страх?!

Толкова. Мисля, че казах предостатъчно. Гласността е велико оръжие, и по този пункт с г-жа Киркова нямаме различия в разбиранията. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo