Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

сряда, 14 февруари 2018 г.

Кой живее истински?



Jean de La Bruyère

Станислав Йовков (млад човек, на когото съм преподавал философия в пловдивската ПГЕЕ, сега работи като юрист) забелязвам е написал на страницата си във Фейсбук ето какво мъдро изречение:

"Животът е трагедия за тези, които чувстват, и комедия за онези, които мислят."

Жан дьо Лабрюйер

Харесах публикацията му, но реших да напиша нещичко като коментар, ето какво написах там:

Хубава и донякъде вярна мисъл, но понеже й липсва нещо важно, ще си позволя да я променя така (все пак само да мислим не е достатъчно, иска се и да чувстваме, но също така се иска и да действаме - за да сме пълноценни човеци):

Животът е трагикомедия заради тия, които само мислят и които само чувстват; животът обаче е пълноценен само за тия, които правят и едното, и другото, а наред с това също така и действат!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

1 коментар:

Анонимен каза...

Да, истината е, че чувствата и мислите са свързани и зависими едни от други, а и че сами по себе си водят до трагично настроение, ако не включим действие :-)

Станислав Йовков