Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 12 февруари 2018 г.

Паунов така и не можа да се примири, че остави управлението на любимото си училище в ръцете на жени...



Спомен от инж. Димитър Гъбев

На 20.12.2017 получих ето това писмо:

Здравей, Ангеле,
Разбрах, че подготвяш книга за Паунов. Изпращам ти няколко снимки от тържества. Също така и две случки, които ако ти се сторят интересни, можеш да ги използваш в книгата. Прецени дали се нуждаят от редактиране. 
Поздрави 
Митко Гъбев

Ето сега и приложените към това писмо два текста:

Спомням си денят, в който се разбра – училището ще има нов директор и той се казва инж. Венелин Паунов. По това време зам.-директор беше инж.  Йорданова. Тя се обърна видимо притеснена към мен и ме попита – вярно ли е, чувам, че Паунов никак не обичал… жените? Аз отговорих – няма такова нещо. Аз го познавам от 1980 г.  като веселяк и купонджия, това не може да е вярно! Та той е душата на компанията, да ти разкаже някой виц, пък така ще го украси.... около него е много весело!
Е, да.... ама не. Когато Паунов встъпи в длъжност, веднага си подбра мъже заместници – Станко Станев и инж. Светозар Пейчинов. Та слуховете изглежда бяха верни... При всеки удобен случай Паунов казваше: търсете мъже учители – веднага ги назначавам! Имаше в изказванията му някаква нотка недоверие към жените-инженерки. Дълги години в това училище е имало мъже-„стъл-бове“, както той ги наричаше, но постепенно те се пенсионираха.
Сега се търсят млади учители, но професията от години е сред непривлекателните за младите хора.
Паунов така и не можа да се примири, че остави управлението на любимото си училище в ръцете на жени...

***

През април 2006 г. по програма "Леонардо да Винчи" аз бях ръководител на група ученици на производствена практика в Барселона. Подготвихме с Паунов всички документи по пътуването и престоя и умуваме как ще се извърши плащането на фирмата. Настоявах да бъде издадена дебитна карта и да внесем парите в нея – за да бъде по-спокойно пътуването. В последният момент Паунов решава, че парите ще се носят на ръка и ми дава 10 000 евра в брой. Абе, вика, ще се разправяме с банки! Я си представи какви комисионни ще искат при тегленето? Ами, ако нещо се обърка?
На всичкото отгоре родителите на учениците молят да нося и техните джобни пари – да не ги изгубят по време на пътуването. Така с 12 000 евра в джоба и с международни паспорти на 12 ученици тръгваме с влак от Пловдив (за икономия пътуването беше с влак).
То не бяха прехвърляния, три часа престой на Калотина, влизане в купетата на сръбски трафиканти, укриващи стекове цигари /(тъмни балкански субекти с черни кожени якета!), престой във Виена, прехвърляния в Германия посред нощ, нощувка в Париж и най-сетне на третия ден пристигнахме с големите куфари в Барселона.
Настаниха ни в луксозен апартамент с всички удобства за учениците. Започна се посещения във фирми и училища... Парите трябваше да ги държа в себе си до края на престоя ни – докато се уточни сумата за обучението.
Идва време да се плаща и испанецът ми казва "Как ще направим превода на парите – за да подготвя документите?" Отговарям му с усмивка: "Парите са в мен!". Той не можеше да повярва, остана с широко отворени очи. Как е възможно такава сума пари в брой да е у мен?
Страхуваше се да ги вземе със себе си и помоли да отидем до най-близкият банкомат за да ги внесем. Банкоматът се намираше на ъгълa на улицата, на която  беше апартамента, на не повече от 100 м.
Естествено отидох да ги внесем и до последния момент парите бяха у мен.  Обадих се на Паунов по телефона да му кажа, че е уреден въпросът с плащането и той със смях каза:
- Ейййй Митко, ти с тези пари кръстоса половин Европа, а този страхлив испанец  не посмя да ги занесе на 100 метра!

Впрочем тази история с парите вече беше проиграна – защото с групата в Естония парите също бяха у мен през цялото пътуване...

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "български" (т.е. мутро-ченгесарски и кагебистко-руско-путински) Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Няма коментари: