По повод публикацията със заглавие В държавата на менте-образованието расте менте-поколение: фалшивото образование ражда фалшиви личности! (в която представям друга една публикация, тя пък е със заглавие Млади, нахални, мързеливи и необразовани... но с претенции) се появи коментар, който оспорва моята теза за т.н. "менте-поколение", явяващо се жертва на менте-образованието - и на менте-възпитанието. Ето какво пише този човек, а по-долу можете да прочетете и моя коментар на неговото изказване; правя това с надежда да предизвикам една по-сериозна дискусия или дебат по уточнения въпрос, представен в заглавието на настоящия постинг:
Томи Томев каза: Не съм съгласен, че расте менте поколение. Младите хора са много по различни от нас, но в никакъв случай не са менте. Независимо, че образованието ни не отговаря на съвременните изисквания и тенденции, в тези млади хора, в които е заложена стойност човешка, те ще преодолеят недъзите на системата и въпреки всичко ще проявят себе си.
Ангел Грънчаров каза: Дано си прав, Томи, ще се радвам да си прав, а аз да греша. Но имам чувството, че това, което казваш за младите, важи само за единици сред тях, а аз говоря за мнозинството. Що е менте-поколение? Такова, сред което водеща тенденция е ценностната празнота, нихилизмът, доминиране на криворазбраните пошли интереси, безпардонността, деморализацията, бездуховността. Хайде ако искаш да не го наричаме "менте-поколение", а чалга-поколение. Това са хора, на които идол е Слави Трифонов и разните там певачки, не им знам точно имената. Какви "ценности", с извинение, им втълпява чалга-"културата"? Лъжовни, лъжливи, менте-ценности, нали така?
Има сериозен проблем: как да помогнем на огромната част от младите, които са затънали в тресавището на бездуховността, на ценностната празнота и катастрофа? Не бива да се подценява този проблем според мен.
А че има сред младите тук-там сериозни, търсещи истината, разбиращи, работещи, способни и прочие млади хора - има ги, разбира се. Но са малко. Огромната част по моето възприятие са в такова нравствено състояние, че ще си похабят и силите, и талантите.
Дано не съм прав. Дано да греша. Дано да са напразни страховете ми. Но се страхувам, че нищо чудно да излезе, че съм прав.
И така, въпроса, който поставям за обсъждане, е: Как да помогнем на огромната част от младите, които са затънали в тресавището на бездуховността, на ценностната празнота и деморализацията? Изпълняваме ли си своя дълг спрямо младите ний, техните родители, учители, възпитатели? Дали не сме допуснали да ги оставим на произвола? Не допускаме ли в това отношение някаква съдбовна грешка? Ето по тази въпроси призовавам да помислим и да поговорим по-сериозно. Да стоим, да гледаме, нищо да не правим, да се надяваме, че проблемите ще се решат от само себе си, според мен е недопустимо и непростимо поведение - стига да сме що-годе отговорни хора и граждани. Да се успокояваме, че няма проблеми, също е неправилно. Така мисля аз. Така аз виждам нещата. А вие как мислите?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар