Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 3 март 2018 г.

Как да отскочим от дъното, в което рови "образователната" ни система в момента?




Големите проблеми на системата са претрупаният материал, задълбаването в детайли и неадекватният подбор на произведения, казва Ирина Манушева, която сама обучава децата си

Ирина Манушева е завършила СМГ, а след това - философия и английски език и литература в СУ "Св. Климент Охридски". Няколко години е била учител в частно училище, където по думите й се "среща с философията на образованието". От 12 г. е преводач на художествена и научнопопулярна литература на свободна практика. Омъжена, с 3 деца на 2, 8 и 12 г.

- Г-жо Манушева, кога и как решихте да обучавате децата си вкъщи?

- Тази година е втората, в която обучаваме децата си у дома, като в момента големите са съответно във II и VI клас. Решението дойде постепенно, след няколко години търсене на най-подходящия вариант. Децата никога не са имали проблем с училището - напротив, и двамата се учеха отлично в избраното от нас училище, в което имаха всеотдайни учители и чудесни съученици - но аз не смятам, че системата, наложена от МОН, акцентира върху тези елементи на образованието, които намирам за истински важни - естественото любопитство, устойчивото учене, критичното и логичното мислене и личната отговорност в образованието.

Избрахме т.нар. "самостоятелна форма", предвидена в закона за предучилищното и училищното образование, в името на възможността децата във всеки един момент да променят решението си и ако поискат, да се върнат в училище. В този смисъл ние не прилагаме действително домашно образование, защото не следваме само собствените си разбирания и програми, а поне бегло се съобразяваме с материала, заложен от МОН за съответния клас. Впрочем според мен това е един от съществените проблеми на днешното българско образование: претрупан материал, препускане напред по предмети като математика, без да са създадени достатъчно здрави основи, безкрайно излишно задълбаване в детайли по български език, неадекватен подбор на произведения и подход към текстовете по литература и пр. За щастие ние имаме свободата да не следваме сляпо тази програма.

Устойчивото развитие на човека и обществото е тясно свързано с образованието, а устойчивото развитие на образованието - с освобождаването му от монопола. Това е първата и най-важна крачка, която сме длъжни да направим, за да отскочим от дъното, в което рови "системата" в момента. Ни най-малко не пропагандирам самостоятелната или която и да било друга форма на образование. Фундаментално важно обаче е всеки родител да има свободата да вземе отговорно лично решение за образованието на децата си, както впрочем е записано и в Хартата за правата на човека. Аз не познавам две семейства с деца в самостоятелна форма на обучение или домашно образование, които да имат еднакъв подход и приоритети. Общото между всички нас обаче е ясната визия за образованието на децата ни и готовността да поемем лична отговорност за осъществяването й...

... Устойчивото развитие на човека и обществото е тясно свързано с образованието, а устойчивото развитие на образованието - с освобождаването му от монопола. Това е първата и най-важна крачка, която сме длъжни да направим, за да отскочим от дъното, в което рови "системата" в момента. Ни най-малко не пропагандирам самостоятелната или която и да било друга форма на образование. Фундаментално важно обаче е всеки родител да има свободата да вземе отговорно лично решение за образованието на децата си, както впрочем е записано и в Хартата за правата на човека. Аз не познавам две семейства с деца в самостоятелна форма на обучение или домашно образование, които да имат еднакъв подход и приоритети. Общото между всички нас обаче е ясната визия за образованието на децата ни и готовността да поемем лична отговорност за осъществяването й. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият "Картаген" - имам предвид масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Няма коментари: