Светът никога не е бил особено центриран, но сега поражда тревога, коментира проф. Николай Михайлов тази вечер в "Панорама" нарастващото напрежение между Изтока и Запада.
"Проблемът е свързан с противоборството между Изтока и Запада, което стана твърде остро. Загубен е контролът. Той не се отдава на тези хора, които в началото на тази игра не са имали намерения да я приключват трагично", посочи психиатърът
"Откъде вее повече хлад?", попита водещият Бойко Василев, а Михайлов отвърна:
"Става дума за двойници във взаимна индукция на вече откровена ненавист. Но твърде много си приличат - свръхсили с месиански инстинкт. Не могат да си спестят истината и не могат да я спестят никому"
- Ние Изток или Запад сме?
- Българите нямат руската тревога да разберат кои са, защото руснаците са разколебани в това съмнение. Руската душа е свързана с този велик саморазпит. Българите са по-скромно устроени и имат дар да живеят в малкия обем на един непретенциозен живот. Дар е, защото то предполага прозрението, че мащабните цели в този свят крушират и са свързани накрая с едно зло. (Прочети ЦЯЛАТА СТАТИЯ)
Коментар на Ilian Vassilev: Моите уважения към опитите на Николай Михайлов да приложи психотерапевтични умения към интерпретацията на системата на международните отношения получилата смес е откровено манипулативна, а преди това преднамерено лаическа. Ситуацията в света не е плод на някаква Деус Екс Макина, в която съзерцателят Михайлов установя, че изведнъж няма равновесие и кръвното налягане е над 200. Сегашното състояние на нещата, което определено е тревожно, без да е катастрофично, е плод на целенасочени и системни усилия на една реваншистка сила, която се провали в опита да възроди имперския си статут върху крехка и свиващата се икономическа, а в по-общ план материална база. А това е аксиоматична ситуация с всяка надскочила възможностите глобална и регионална сила. Настъпва мига на несъответствието.
Нито Китай е в дългосрочен упадък, нито Америка, нито Европейския съюз - просто преминават прагове на еволюционното си развитие. Погледнете назад в историята сто години и ще видите, че човечеството е живяло в преизподня в сравнение с това, което имаме днес.
Михайлов ми напомня на усъвършенстван Кашпировски, който подготвя народа за края на неосъветския свят и на новия гуру - Путин, а в по-общ план за лошата перспектива на света без тях, за да оправдае дефицитите на управлението у нас.
Тъй като имам претенция да работя дълго и системно на полето на международните отношения мога да заяви - глобалната система постоянно изпитва турбуленции, но те са естествен външен признак на движението към по-зряли и динамично устойчиви състояния.
Няма да има световна война, колкото и Путин да внушава - защото това е ултимативния му покер, губейки, да заплаши света с разруха.
Няма две свръхсили, няма самоиндукция на взаимно усилваща се негативна енергия. Има разпад или предразпад на последната голяма колониална империя, която не е състоятелна в икономически план. Големият въпрос е не как да се спре Русия, а как да се ограничат щетите при самоиндуциран процес на разпад. Няма нужда никой да я напада. Тя сама ще се саморазруши под знака на своята несъстоятелност като единна територия, като философия на съвместно съществуване. Украйна, Казахстан, Беларус - вече си тръгнаха окончателно.
Дори си мисля, че няма нужда вече и от санкции, Путин е несъстоятелен като управленец, който не може да осигури благоденствие и перспектива на народите в рамките на единна държава, доминирана от руския етнос.
Това, че Борисов се стряска в съня си, от това какво дължи или какво може да му стори Москва, не е основание доктор Михайлов да психотерапира обществеността за да приеме кризата и ужаса като даденост, а нас като обречени.
КОМЕНТАР на Rhapsody of fire: "Дмитрий Лихачов говори, описвайки българската идея, за която казва, че е "човечна". Казва, че българите имат вътрешен ум. Външният може да бъде оспорван, защото не съдържа някакъв убедителен блясък, в същото време засекретено вътре има едно чувство, което мъдро отчита мярата на нашия живот - какво можем и какво не можем, естетиката на нашия живот. В този смисъл, между Изтока и Запада България има мъдростта да живее в един режим на търпение без излишни жестове на нервност".
Добре казано, но всъщност това е емфемизъм на конформизъм и нагаждачество спрямо това накъде духа вятъра. Никога не съм харесвал пословицата "Преклонена глава сабя не я сече". Винаги съм предпочитал "Високо вдигната глава сабя не я достига".
КОМЕНТАР НА Insider Insider: Докога ще канят този измислЕн шаман на червено-кафявите? Какъв експерт е собствено той? Пенсиониран психиатър, престанал да работи като такъв много отдавна, прекарал дълги и безплодни години като чиновник Здравната каса, влязъл като депутат от квотата на ДСБ и изоставил издигналата го партия почти веднага, повличайки със себе си политически недоразумения като Нено Димов и Антонела Понева. Оттогава събира около себе си кръг посветени, които индоктринира с "дугинизми": Иво Христов, Дарина Григорова, Явор Дачков, Любослава Русева (по едно време) и т.н. Дежурен мъдрец, който сега е решил да се включи в съмнителния поток на "неоконсерваторите". Оттук идва и неговия неочакван патриотизъм и снизения тон на неговата русофилия, която само преди няколко месеца твърдеше, че Русия граничи с Бога.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар