Защо оценяваме истински само онова, което вече сме загубили?!

Майка я няма, но котката остана, силно озадачена е къде ли е отишла тъй любимата й добра баба, която я хранеше така редовно - за разлика от мен...

В Долна баня съм. Пуст, празен, много тъжен е родния ми дом без майка. Която само до преди две седмици му придаваше такъв невероятен уют, топлина, светлина, святост даже.

Изобщо не мога да приема нейната така внезапна смърт, изчезването й от този свят. Моят ум не може да проумее къде е тя, как така я няма вече?! Загадката на смъртта е абсолютно непонятна за ума ми. Само усещането за празнота владее сърцето ми. И едва ли ще бъде изгонено някак оттам.

Всяко нещо ми напомня за нея, милата! И по този начин постоянно живият в душата ми спомен за моята починала вече стара майка продължава да стопля сърцето ми. Какво велико нещо е майчината любов?! Имам чувството, че за мен лично сякаш майка ми се "пресели" в душата ми - приживе аз, глупакът, не съм си давал сметка колко много значи тя за мен. Защо оценяваме истински само онова, което вече сме загубили?!

Майка не доживя празника Възкресение Христово, който толкова обичаше. (И пролетта не можа да види, цъфналите сливи също няма да види, но поне видя идването на щъркелите!) Две седмици време не й достигнаха да доживее Великден. Днес ще й занеса едно червено яйце на гроба. Ще празнуваме великия празник този път разделени. А откакто се помня аз този най-голям празник го свързвам с майка, с жената, която ме е родила, която ми е дала живота. (Всъщност Бог ми е дал живота, на Него най-вече трябва да сме признателни за този неоценимо скъп дар, но и майките ни имат огромна заслуга за това, че нас ни има!)

От майка наследих нейната така чиста, неподправена вяра в Бога, за което съм й особено признателен. А и майката на моята майка, баба ми също имаше такава една заслуга - тя също беше силно вярваща в Бога. Те двете толкова си приличат, че ето, образите им се сливат, а мога да обознача чувството си към тях с една дума: доброта. Безмерна доброта. Тези две жени зло никому не са правили. Така съм ги възприел, така ще ги запомня. От тях зло не съм видял, а само добро. Ето защо са ми така скъпи.

Хем ми е много мъчно за майка, хем като си спомня мъдрите й думи, казвани ми така често, ето, сякаш още кънтят в ушите ми, сякаш се успокоявам малко:

- Като умра, Ангеле, недей да страдаш прекалено. Аз отивам там, където от много време ме чакат толкова много скъпи за мен хора: майка, баща, брат, сестра, син, много приятелки и приятели, невероятно голяма компания ме чака мене там! Аз нещо се задържах, но няма начин, ще ги посетя. И там като се срещнем и прегърнем, ще запеем непременно, ще се повеселим, както някога сме пели и сме се веселили, ти барем знаеш как пеехме с моята мила сестрица, с брат ми, с баща ми! Тъй че изобщо недей да страдаш за мен, Ангеле! Няма начин, ще се мре, и това ще дойде. Аз да те предупредя да не страдаш прекалено за мен. Бъди твърд, ти това го можеш! На мен приличаш в това отношение!

Всякакви разговори по всякакви теми си водехме ние всяка седмица в продължение на последните две години, в които майка беше болна и беше предимно на легло, а аз идвах да се грижа за нея в съботния и неделния ден. Много разговори водехме, много наставления ми даваше тя, виждах, че много се безпокои като остана сам да не би да направя някаква грешка, в нейните очи явно съм си оставал дете - въпреки годините ми. Аз не изпитвах толкова безпокойства за мен (и за близките ми, за семейството ми), колкото тя, тя за всичко мислеше и за всичко искаше да ми помогне поне докато може. Такъв човек беше моята майка. Тя беше невероятно мъдър и добър човек. Тя беше силно одухотворен човек, от чиято чиста духовна сила сами забелязвате продължавам да черпя дори и сега, когато вече я няма. Всъщност това "няма" е много относително, аз продължавам в мислите си да общувам с нея, нейните думи са изцяло живи в съзнанието, в паметта, в душата ми. Тя винаги е имала огромно, мощно и твърде благотворно влияние върху мен. Аз бях щастливец, че имах - че имам! - такава чудесна майка!

Много ми е мъчно, че съм сам в празния вече дом. Имам дълг спрямо дома, който докато имам сили ще изпълнявам. Няма да допусна бащиния и майчиния ми дом да опустее, а дворът - да буреняса. Ще си спазвам дълга спрямо предците - и спрямо идващите след мен поколения.

Майка ми беше много стриктна, на празници не позволяваше изобщо да се работи. Имам доста работа (примерно да подрязвам лози), а не смея да наруша нейната забрана. Ще изчакам да мине празника явно и тогава ще свърша най-необходимата работа.

Хубав ден ви желая, приятели! И благодатен, светъл, одухотворяващ да е празника за вас! Ако сте далеч от майките и и бащите си, почетете ги поне като им се обадите, поговорете си с тях. Думите на майките и бащите ни априори са най-мъдри - и са безценни за нас. Аз това нещо осъзнах. И ви го казвам най-доброжелателно. Разговаряйте колкото се може повече и по-често с родителите си - и ще сте ми благодарни, че съм ви дал този съвет. Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo