Кратък и пределно ясен отговор на въпроса "Как се става мъж?"

Понеже в тия несвършващи празнични дни (все още предстоят Ивановден и Йордановден!) народът явно здраво е преял с кисело зеле и пържоли, то по тази причина няма общо взето никакви отзиви по разглежданата в блога ми фундаментално важна тема за това как се става мъж: виж Истинският, т.е. душевно и личностно силният мъж се разпознава по това, че неизродените жени сами признават превъзходството му. Прочее, не може да си мъж ако не си добре с мисленето, а знаем, че у нас не мисленето, а тъкмо немисленето е признак за някаква извратена мъжественост: най-големите тъпунгери и простаци и нас минават за най-велики, видите ли, "пичове". У нас, знайно е, е царството, в което цари поговорката "Най-мразим да мислим!" и затова мъжете се надпреварват кой да покаже по-голем напредък в тази именно посока: затъпяването. На това основание ние сме се запътили към тоя нежизненоспособен модел на общество, представен от образцовата руска комуноидност, в който всичко е тъкмо наопаки на нормалното, на подобаващото, на естественото, т.е. в който не мъжът, а жената е водещият, доминиращият елемент; в този калпав модел жените са хем политички, хем мислителки, хем... зидаро-мазачки, хем теракотаджийки, абе изобщо се стига до положение, в което мъжете биват отглеждани от жените само за да консумират продукцията на тъй мощната водко(ракио)-винена промишленост - и за да служат за разплод, за продължаването на поколението; за нищо друго не са нужни тия, с извинение, мъже, в гореупоменатия модел. Та ние сме се запътили към него, а иначе този модел си съществува от комай от векове в братската руска страна.

Да си мъж в нашенското разбиране означава най-напред да си порядъчно тъп. Най-мъжествени, излиза, са най-големите тъпунгери, позволете ми да не споменавам имена. Разбира се, тия същите мъже-тъпунгери се перчат, че биле най-големите сексуални бабаити, сиреч, биле много напреднале по онази де, по "тънката работа". Такива почват да си правят списъци колко именно мацки биле претаковали, един се перчи и фали дето седне и дето стане, че в списъка му било имало цели 2734 претаковани мацета, друг претендент пък грачи, че тоя същия бил голем лъжец, не он, а той самият бил най-големиот ... (да не употребявам циничната дума, щото ще си оцапам текста). Такива работи, това ви е позната картинка, нали? Нашенският... таковач, разбира се, е с големи мустаки и буйна растителност по гърдите, по шкембака, абе навсекъде е богато окосмен, подобно на орангутан - и това също минава за признак за несъмнена мъжественост; ако тая растителност бъде някак включена в производството на китеници, рогозки, ямурлуци и килими, България несъмнено ще почне най-сетне да просперира икономически и ще надмине другите суперсили на мига. Жените у нас, съобразно този модел на пишман-бабаитите, перчещи се, че били, тъй да се рече, ненадминати "сексуални атлети", са до такава степен крещящо сексуално незадоволени, че побесняват и почват да си отмъщават по всички ония най-коварни женски начини, които човешки ум не може да си представи, камо ли да опише. И в резултат животът в свидното ни отечество отива на поразия, всичко у нас не е както трябва да бъде, всичко, наопаки, е тъкмо обратното на дължимото, на подобаващото.

Ето как моята теза намира пълно потвърждение, а тезата ми беше, че ако в една страна мъжете не са мъже и не са си на мястото, не се държат по мъжки, не държат под контрол женския елемент, то всичко в нея неизбежно отива на поразия. И оттук стигаме до неизбежния извод: ще се оправим само когато изнамерим начин мъжете у нас да започнат да си носят достойно своята мъжка роля и мисия, жените също си застанат на мястото, почнат и мъже и жени да се сработват и да работят еднакво упорито за благото на България, ето тогава, когато всеки си застане на точното място и си поеме точната работа, тогава работите ще се наредят, а докато всеки се занимава с това, дето не му е работата, напредък няма как да имаме. И сега разбирате ли защо темата ми за това как се става мъж се превърна в най-фундаментална и най-потребна тема? Ето на това нещо трябва да бъдат учени младите, именно момчетата в училище, по някакъв начин трябва да настъпи промяна в тази област, като се знае главното правило в това отношение: само мъж може да спомогне за това момчетата да станат мъже, само той може да им помогне да си формират по достойния начин мъжествеността, ако учителите са жени или пишман-мъже, сиреч баби (но с мустаки), то нищо няма да излезе от цялата работа, нали ме разбирате сега накъде бия? Факт е, че у нас в учителското съсловие женският елемент е водещ, ако има мъже-учители, те се познават не по друго, а по това, че, примерно, се бръснат или носят панталони, а иначе по нищо друго не им личи, че са мъже, да не говорим за това да имат мъжки характери, ярко мъжки душевни качества, поведение и прочие. Нима, моля ви се, е възможно в нашенските родни условия истински мъж да се принизи дотам, че да стане... учител?! Е, да не обиждаме истинските мъже-учители, такива сигур има някъде, но и да има, те не са много, нали така, поне това нали ще признаете? И те, така да се рече, са изключението, потвърждаващо правилото, а то е: че у нас истинските мъже са до такава степен кът, че вече масово и не се знае що означава да си мъж, как се става мъж, кое е мъжко и кое - немъжко. Другото, което е несъмнено, че е крайно опасно и вредно жени-даскалици да се мъчат да възпитават мъжки качества, няма как да стане това, жените-учителки и възпитателки, от друга страна погледнато, е също така много спорно доколко самите те заслужават да бъдат смятани за жени, изглежда те само минават формално за жени, а иначе, тъй да се рече, по същество са предимно урунгели (не зная какво точно значи тази дума, прилича ми на дяволици, знам ли какво означава, но не знам защо точно тази дума изплува в съзнанието ми, нека да стои сега-засега там!). И тук искам да отбележа нещо много важно, че без него работите изобщо не могат смислено да се прояснят.

И то е за строгата взаимна зависимост между двата пола: те са си необходими дотам, че ако нещо не е наред с едната страна, то това неизбежно се отразява на другата, т.е. ако мъжете не са си на мястото и не стават за мъже, то по тази причина и жените няма как да са жени, те също не стават за жени, а неминуемо се израждат. Израждането, дегенерирането на мъжкия елемент на живота в една общност поражда респективно и съответстващото израждане и на женския елемент, тези два елемента са взаимно зависи и са си необходими, както полюсите на магнита, да речем. Само един истински мъж може да спомогне на жената да стане жена в истинския смисъл, мъжът-мухлю не може да спомогне за появата на истинска жена, такава аномалия просто е невъзможно някога да се случи. Малодушният мъж, понеже не си изпълнява ролята, предизвиква или предопределя жената насреща му, бидейки отвратена от жалката гледка пред себе си, да изпита пълна погнуса срещу карикатурата на "мъжественост", с която животът я е срещнал. Щом като мъжкото като такова в един момент почне да липсва в отношенията мъже-жени, то тогава, изглежда, на самите жени почва да им се налага да поемат и да почнат да играят мъжката роля, щото тия жалки мухльовци, дето са им насреща, очебийно не се справят с нея. Стига се до момент, в който жените, тъй като са започнали да играят мъжката роля, заприличват на мъже, а нещастниците, дето природата ги е предопределила да бъдат мъже, почват да се държат по толкова женски начин, че в един момент направо си се превръщат в жени или в баби. Ясно е до какво води това, нали така? Ами води до установяването на някаква пълна лудница в съответното общество. Поражда се анархия. Всички побесняват. Животът става невъзможен. И от два милиона и половина до три милиона от 8 милионното население си вземат торбичката и капата и тръгват да се спасяват по широкия бел свят – и едва там вече, в съответните общества, в които попадат, ще им се наложи да разберат какво означава да си мъж, как по мъжки именно ще ти се наложи да работиш, там именно мъжествеността не се свежда, да речем, до чикиджийство (пардон за грозната дума, но се налага да я употребя, ще видим дали ще можем да я заменим с някоя друга, щото не ща да си мърся чак толкова текста!), а означава нещо съвсем друго. Там, в другите, в нормалните общества и страни, и на жените ще им се наложи да разберат какво означава да си жена в истинския смисъл, какви са същинските женски отговорности в живота, каква е великата женска роля и мисия в живота и т.н. Там, в тия други и нормални страни самият живот ще ги приучи да станат каквито следва да бъдат, но у нас работите са доведени до такъв батак, че направо не ми се мисли как могат да бъдат оправяни. Но ето, захванах се с тази тема, ще си блъскам сега главата с нея. Да видим все пак какво можем да кажем, белким с нещо спомогнем проблемите да се прояснят и евентуално – решат някой ден.

Един е начинът за формиране на мъжки качества у младите, у момчетата - първо следва да се развие подобаващото съзнание и разбиране за това какво означава да си мъж, за тази цел следва да се водят най-задълбочени и свободни философски разговори, следва да се правят необходимите изследвания, следва да бъдат четени съответните книги по тази тема, доколкото такива книги има (е, има, но те трябва да бъдат намерени и трябва да се формира у младите търпението да ги изчетат внимателно и да ги осмислят, щото от друга страна е добре известно, че у нас младите съвсем бяха отучени от четенето!). В тези разговори между момчетата с техния учител (за предпочитане да е мъж не само формално, а наистина) е много спорно дали следва да участват и момичетата, това наистина е любопитен въпрос, аз лично имам чувството, че работите прекалено много ще се разводнят и усложнят ако допуснем в тия разговори по "мъжките въпроси" да участват и жени, да участват и момичета. Както е известно, в древна Гърция жените са били изцяло игнорирани от образователната система, те не са били допускани да участват в мъжките разговори, а всички философски разговори тогава са били все мъжки, в тях са участвали само мъже. Момчетата са си имали възпитател-мъж, който е следвало да им помогне да придобият в себе си, да формират, да се погрижат за своята мъжественост, да развият у себе си съответните мъжки качества и добродетели. Примерно добродетелта мъжество - как да е възможно да бъде придобита ако не само чрез някакво мъжко търсене и взаимодействие, влияние, обучение и пр. Мъжът, който заслужено притежава добродетелта мъжество, първо, не е страхливец, то всяка добродетел, според учението на Аристотел, е средно положение между две крайности, тя е разумната мяра между тях, ето, едната крайност е страхливостта, не може да си мъж ако си треперко, ако си страхливец, а другата крайност, диаметрално противоположната на страхливостта, е безумната дързост, именно безумно дръзките изпадат в такава една опасна, пък и ненужна крайност; средното положение, уравновесеността между двете крайности е именно смелостта, смелостта като хармония, Аристотел затова и я нарича мъжество, понеже очевидно смята, че жени съвсем не могат да бъдат смели, както не могат да бъдат и мъжествени (пък и не им трябва да бъдат мъжествени!).

Виждате колко е близко до ума, но все пак трябва да се знае и най-вече да се направи нужното да се формира в душите на младите "кандидат-мъже" такова едно безценно качество, а именно мъжественост, да не са треперковци, да са разумни, да преценяват мъдро рисковете, да осмислят разните опасни ситуации на живота, да си създават дръзки, но все пак смислени и реалистични планове, с оглед да постигнат някаква жизнено необходима цел. Мъжът като такъв има огромна отговорност за живота, върху него тегне цялата отговорност за разумното устройване на живота в цялата общност, за управлението на държавата, за защитата на държавата от врагове, той трябва да умее да борави с разните му там оръжия, да се упражнява в битки, да се закали в битките и прочие. Така е било някога, в древността, но така следва да бъде и днес - ако все пак искаме да бъдем мъже в истинския смисъл на думата. Е, днес момчетата се увличат не по военните дела (войната е съвсем мъжко занимание, жени да се занимават с война е извратеност, да си спомним примера на амазонките!), а по разни спортове, най-вече по т.н. фитнес, но цялата работа е в това да не се развива само едностранчиво тялото, а и душата да бъде подобаващо развита, което значи, че успоредно с разните му там физически упражнения и гимнастики следва младите момчета усърдно да се занимават и с философия. И то не с някаква пошла популярна философия, а по възможност с истинска философия, самите младежи и юноши следва да привикнат усърдно да философстват, да търсят истината, да водят вдъхновени разговори, да се пробуди в душите им разумността, душите им да станат плодовити, да почнат а раждат идеи, да се влюбят младите най-напред в истината, която, както е известно, ще ни направи свободни, да, само истината ни прави свободни, това поне е ясно. Да, от ясно по-ясно е, ала не се разбира изобщо, щото за да се влюби един младеж в истината и в свободата, а на тази база да се привърже и към достойния за мъжа живот, се иска най-усърдно обучение по философия, в много разговори и беседи тези млади хора трябва да участват и то с подобаващото настроение и вдъхновение, нали разбирате колко е сложна тази задача - и колко е отговорна?! Ясно е, че това не се разбира изобщо, липсва нужното съзнание, тия неща се подценяват, уравниловката и тук е довела дотам, че момчетата и момичетата в училище получават най-банални сведения и най-повърхностни "знания" по философия, но такова едно несмислено обучение не може с нищо да повлияе на формирането на тъй потребните им душевни качества, които, както разбирате, се свързват с развиването на цяла една поредица от било мъжки, било женски качества, способности, умения и т.н.

Не може без никакви грижи и усилия от наша страна да станем човеци, а да си човек в истинския смисъл на тази дума означава да съществуваш под ясната форма било на мъж, било на жена; мъжът и жената са си взаимно необходими дотолкова, че без едното няма как да го има другото, те взаимно се обуславят. Как жените стават жени - това е друга тема, която аз тук не мога да засегна. Но по аналогия мога да кажа само това, че най-вероятно това става като на младите момичета им се окаже подобаващата помощ от ярко женствени жени-възпитателки, които следва да водят това толкова важно в екзистенциалния смисъл обучение, обучение за живот, за преданост спрямо своята мисия в живота. Има си някакви, предполагам, женски тайни в това отношение, които на нас, мъжете, не ни е дадено да знаем, тези тайни могат да бъдат проумяни само от женски умове и т.н. Не бива мъжете да се месят в женските работи и жени да се месят в мъжките работи. В тази връзка си позволявам да повдигна и този въпрос: дали не е било много мъдро това устройство на училищната система, при която момчетата от горните класове са учели в специализирани мъжки гимназии, а жените, респективно, също са се обучавали в дамски или женски училища? За мен този въпрос е много важен и интересен, не смея сега-засега да се произнеса по него, само го поставям за осмисляне. Защото, примерно, самото присъствие на момичета сред занимаващите се с учене и обучение момчета няма как да не им влияе отрицателно, те по тази причина почват да се разсейват, да си мислят какви ли не глупави и съблазнителни неща, въображението им неизбежно почва да рисува какви ли не картини, в резултат момчетата почват да стават... мухльовци, нито ученето им е учене, нито обучението им е обучение, ефектът е никакъв, всичко се смесва и обърква, нали е така, вие как мислите?! Даже самото съзерцаване на женските телесни форми (да се изразя така, един вид по-научно) има твърде вреден за интелектуалния процес ефект, да не говорим, че те, младите, се усещат с всяка фибра на копнеещото по ласки и преизпълнено с желание за живот тяло. Да, ама училището е за учене, а не за насърчаване на склонността към разврат, нали така? Добре де, но от друга страна дали пък не е нужно, удържайки на съблазните от страна на момичетата, младежите да възпитат в себе си един мъжки стоицизъм, една сила на духа, която да е способна да устои - дали това няма да стане по-ефективно ако момичета и момчета учат в едни и същи паралелки, смесено и т.н.? Вятър работа, ще формира у тях аскетизъм и стоицизъм, ама друг път - виждаме какво става, нищо не формират, явно, тия смесени в полово отношение класове. Може би следва да има различни варианти за избор, може да се види и световният опит. Много от прехвалените постижения на еманципацията и на либерализма претърпяха фиаско, дали не е дошло време да ги преосмислим и евентуално да се върнем към някои древни традиции, които най-вероятно са по-жизнеспособни - и са били отречени неоснователно, само и само да изглеждаме по-модерни и по-напредничави?

Мъжът като мъж, по идея, е дух, е духовно същество, е същество, което има една духовна по идея роля и мисия. Жената за разлика от мъжа разполага с душа, но по природа, очевидно, не й е дадено да се изявява в чисто духовната сфера, аз лично съм склонен да приема тази древна истина или представа. Неслучайно аз лично не зная да има някаква жена, която да е велик композитор, писател, философ, художник и прочие, т.е. жена да е творец в истинския смисъл на тази дума. Е, да бъдем честни, има и жени-писателки, може да има и някоя жена-композитор, има и жени, които се изявяват (да ме прощават!) като пишман-философки, но съвсем не е случайно това, че истински гениалните идеи, истини, творения и прочие са се родили все в мъжки умове, души, съзнания. Умните, разбиращите, добре образованите жени това нещо няма как да не го признаят, аз лично по тази тема съм разговарял с някои умни и добре образовани жени и те са признавали правотата на такава една разумна констатация. Жените могат да бъдат много добри в интерпретацията на това, което веднъж вече е било създадено от мъже, примерно, те могат да бъдат добри изпълнителки на музикални произведения, да бъдат добри учителки, преподаващи усърдно идеи, родени в мъжки глави и прочие; те могат да събират подобно на мравчици много информация и да я преработват, но да сътворят нещо наистина оригинално и гениално просто битието не им е отредило. В същото време жените могат куп неща, които мъже съвсем не ги могат - и няма защо да ги могат. Жените си имат една велика роля и мисия в живота, те именно следва да бъдат подкрепа за своя мъж, те могат така да го ентусиазират, че тяхната роля в това отношение е незаменима. Нали казват, че една жена може да съсипе изцяло един мъж - или пък може да му помогне да разкрие целия си бляскав потенциал. Четете биографии на велики мъже-творци и се опитайте да разберете каква роля са изиграли жените за техния успех, за тяхната слава, за техните постижения и пр. Жените имат една фатално важна роля за мъжа, това е безспорно - и в това отношение жените никога не могат да бъдат подценени. Една жена струва нещо само доколкото стои неразлъчно до един истински силен мъж, насърчава го за постижения, въодушевява го, грижи се за него, създава му тъй потребния домашен уют и т.н. Смятам, че като пиша тия неща няма да си заслужа оплюването ми и обидите че съм бил "женомразец", че съм бил жертва на архаични възгледи и прочие. Но ето, длъжен бях да ги кажа. За истината се искат и някои жертви - и поемането на някои дребни рискове.

И ще завърша със следното: щото аз не ща тази моя малка поредица да реши всичките въпроси, аз добре зная, че тези въпроси нямат решения, камо ли пък окончателно, те са само нещо като покана за размисъл или за обсъждане. Нека всеки да си решава каквото иска, ако много му харесва, нека да си бъде не мъж, а мухлю, това си е лично негов избор. Но аз сега искам да кажа нещо най-важно, за което най-вероятно най-много ще бъда обруган. И то е следното. Да, много рисковано е това, което се мержелее в душата и в духа ми и иска да бъде изразено в слово; да видим какво ще се получи.

Аз много пъти съм писал по този проблем, тъй че сега мога да се огранича с пределно кратко припомняне. Става дума за това, че младите момчета (юноши) и момичета (девойки) по силата на вложения в тях размножителен нагон в един момент започват силно да се привличат един към друг и да се желаят; сексуалността си иска своето. В днешно време има разпространени крайно модерни и "либерални", така да се рече, възгледи, че било "съвсем естествено" ранното започване на полов живот, била "съвсем естествена" крайната сексуална разпуснатост и то от най-ранна възраст. Тия възгледи, простете, са израз на една извратеност, естественото е младите да бъдат възпитавани в сексуално въздържание, нормалното е младите да започват сексуалния си живот едва след 20-23 годишната си възраст (смейте ми се колкото си искате, аз така мисля!). И ще се обоснова защо така смятам. Пък вие ми се смейте колкото си искате.

Ранното започване на полов живот влияе крайно развращаващо и дегенериращо върху психиката на младите, е на момчетата, и на момичетата особено. Момичетата, започнали прекалено ранно половия си живот, стават курви за цял живот, знаете, че според теорията на Ото Вайнингер (3 април 1880 - 4 октомври 1903, забележете, той е живял само 23 години!) в неговата знаменита книга "Пол и характер" жените по начало биват два вида или типа: майки и проститутки, е, ранното започване на половия живот е причина момичетата да станат проститутки (по характер, по душа) зя цял живот. Каква е психиката на жената-проститутка всеки нека сам да се опита да разбере, това е един екзистенциален провал на тази жена, щото по идея жените имат една-единствена велика задача или мисия, да бъдат майки. С момчетата, които са започнали особено рано половия си живот (в смисъл, общували са сексуално с момиче), работите са още по-трагични, такива момчета, позволете ми да ви го съобщя това, никога няма да станат мъже в истинския смисъл, те завинаги ще си останат мухльовци, щото - забележете! - тяхното съзнание ще се капсулира или консервира на това ниво, в което този младеж е започнал половия си живот. Защото тази огромна по капацитета си психична енергия, която всъщност е самата сила на живота, имам предвид енергията, свързана със сексуалния нагон, няма да послужи като основа за разгръщане на духа на младия човек, а тя ще се излее по предназначение, т.е. този млад човек ще си пропилее решително шансовете не само да стане мъж в истинския смисъл, но дори и да стане човек в истинския смисъл - той ще се превърне в дегенерат-животно, е, пък макар и сексуално животно (колкото и това да звучи привлекателно в ушите на извратените жени, т.е. на жените-курви). Инак казано, като мъже тези ранно започнали сексуалния си живот "момчета-герои" ще станат пълни боклуци - повтарям и подчертавам, да си мъж означава да си дух! Е, те ще станат "сексуални животни", но като мъже ще бъдат жалка картинка, ще бъдат карикатура на мъже, ще се превърнат в жалки роби на жените-курви, ще се превърнат в слуги на техните капризи, животът им в този смисъл ще бъде истинска трагедия; недейте де си мислите, че животът на развратниците е за завиждане, горчиво ще съжалявате ако си мислите това.

Ако младото момче, ако юношата бъде приучен към сексуално въздържание, ако в този решаващ период от духовното и от личностното му формиране той успее да постигне свободата си да бъде максимално независим от своите сексуални желания, ако успее да пренасочи по-голямата част от сексуалната си енергия за градивни, именно за творчески цели, т.е. ако тази енергия бъде усвоявана като творческа сублимация, само тогава младите мъже ще успеят да развият безценни човешки, а това значи, както вече казахме, и мъжки качества, било интелектуални, било емоционални, било личностни, било духовни, било нравствени и т.н. Сексуалността е звяр, който трябва да бъде опитомен, той трябва да бъде впрегнат за да служи на човека, неговата сила следва да бъде използвана за човешки, а не за разрушителни цели. Мислещите само за секс, побърканите от сексуалните желания момчета, които вече са опитали от "отровата на сладострастието" (изразът е на писателя Димитър Димов), са неспособни за каквото и да било личностно, интелектуално, нравствено и духовно развитие, те неминуемо стават пълни отрепки или боклуци. Те пропиляват всички свои шансове като човешки същества, пропиляват целия си потенциал - и стават, както вече казах, нещо като обслужващ персонал на жадните за секс развратни жени. Такива момчета, ще си позволя да кажа и това, колкото и рисковано да е това, дегенерират до нивото на това да станат нещо като... "двукрак пенис", т.е. в тях именно пенисът (а не главата, не интелекта!) става истинския център на живота им, около който всичко почва да се върти. Респективно, те стават маниаци или, инак казано, идиоти, които бленуват само за тъй страстно жадуваната... вагина; такива в жената виждат не душа, не човешко същество, а една, представете си, тъй копняна и тъй мамеща на хоризонта... вагина! И те стават слуги или по-скоро роби на греха, както имах възможността да ги нарека в една друга своя книжка, която написах наскоро. Тя, прочее, е добро допълнение до настоящата поредица от есета, която също ще издам като малко помагало, от серията на библиотеката към младежкото списание HUMANUS. Спирам дотук, защото, чини ми се, казах вече главното. Ще видя като си почина от писането дали ще се наложи да пиша още едно, заключително есе, или вече казаното дотук е предостатъчно.

Темата е огромна, още много може да се пише. Но да спра засега дотук. Ще помисля дали трябва да добавя към казаното дотук още някои неща, щото темата как се става мъж всъщност дотук само съм я поставил, без да имам претенция да съм я изчерпил, това последното е съвсем невъзможно. За мен е важно да съм провокирал замисляне към тази тема у колкото се може повече млади хора, за мен също така е важното да съм успял донякъде да подбудя желанието им да разговарят по тези въпроси, ето това е истински важното. Никакви истини, годни за употреба от всеки, никакви "рецепти за живот" аз не ща да съставям, напротив, такова едно намерение ми е изцяло чуждо. Нека всеки сам да търси своята собствена истина, нека всеки сам да решава какво да прави, какво да мисли, какво да иска и т.н. Хора всякакви, нека всеки живее както си иска. Но за своя сметка обаче следва да го прави - нали така?

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Аз утре се връщам на работа като учител по философия в училището, от което преди година и половина бях изгонен и уволнен по недопустимо грозен начин, ще се върна в училището, наречено ПГЕЕ-Пловдив. Да видим де, защото има очаквания, че утре ще ми бъде сервиран нов сюрприз от управляващата това учебно заведение директорка. От доста време аз предприемам какви ли не инициативи тя да изпълни съдебното решение за възстановяването ми на работа, но това все още не е станало (фактически), напротив, с мен си позволиха пак да си поиграят по недопустим начин. Утре е фаталният ден, утре всичко ще се разбере. Е, по тази причина съм силно обезпокоен и съм преизпълнен с любопитство. Животът е нас, знаете, е възхитително многолик и динамичен. Всичко може да те сполети, никой няма гаранции, че с него ще постъпят подобаващо или законно. У нас е възможно да се случи всичко. Ние сме най-интересната страна в целия свят. Което е много радващо, ний, значи, сме и най-големите щастливци, нали така? Щото живеем най-богат на изненади живот. Хайде чао, до скоро! Живот и здраве да е само, пак ще си поговорим по всички тия тъй вълнуващи въпроси.

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo