В нашето училище битката за истинска демократизация на отношенията вече тече с пълна сила!

Ще си продължа и тази сутрин записките, свързани с моите всекидневни борби за същностна, истинска, нелъжлива, коренна и цялостна промяна в образователната област и по-конкретно в нашето училище, където, както знаете вече, от години работим по проекта за непосредствена и практическа реална демократизация на отношенията в нашата училищна общност (предишната част на тия мои записки: Образованието в нашето свидно отечество Мутроландия изживява такъв страхотен реформаторски подем, че повече от това едва ли може да бъде!). Ще пиша и тази сутрин за тия всичките неща, обаче съм длъжен още сега да предупредя, че времето ми за писане е твърде малко, разполагам само с около един час (след това заминавам да си водя излъчваното в четвъртък, от 11 часа предаване по Пловдивската обществена телевизия, именно предаването "На Агората с философа Ангел Грънчаров". А след това, след предаването, на бърз ход трябва да отида в училище, където не само има часове, ами има и разни други мероприятия, примерно днес имаме и общо събрание. На което възнамерявам да се изкажа. Изобщо, сами виждате, моята активност е една от причините за моите беди; неслучайно нашият така мъдър народ по този въпрос се е произнесъл пределно категорично: "Да би мирно седяло, не би чудо видяло!".

Вчера пак имах дебат с цялото ръководство на училището, което отново беше подготвило поредното си писание от новия жанр на административната белетристика, преминаваща на моменти в същинска поезия, т.е. беше написало и сътворило поредния... "протокол в диалогична форма с елементи на преразказ", този именно "протокол" пък се отнасяше за това какво сме си били говорили на нашата минала среща (!!!); да, всички мои разговори с ръководството на училището най-стриктно се протоколират, с оглед тия всички компромати да останат за... историята - за да могат да знаят нашите потомци в какво болно време сме живели ний, техните предходници! Какво сме си говорили вчера на този разговор вероятно пак е... протоколирано и днес най-вероятно пак ще ме извикат да подпиша протокола, а каквото си кажем и тогава, то също така ще бъде протоколирано, което означава, че от примката на тия протоколи ний едва ли някога ще можем да се измъкнем (!!!).

Но какво да се прави, нашата директорка е литераторка, поради което ето на, всички хора в нашата професионална и техническа гимназия вече сме се отдали само на писане, пиша аз, пише тя, директорката, неуморно пишат и заместник-директорките, прописаха всички, учениците пък почнаха да пишат жалби, класните ръководители пишат доклади и обяснения, на път са да пропишат и... родителите, абе както е тръгнало скоро ще станем ако не една демократична, то поне една поне... пишеща училищна общност! Не може при това толкова интензивно писане да престана да пиша тъкмо аз, философът, учителят по философия, щото като капак на всичко ний, философите, и професионално, и служебно сме длъжни да пишем, и не само да пишем, ами да учим и другите как да пишат, да пишат философски есета, да пишат какви ли не неща, да си изразяват в писмен вид мисълта е първо занимание на мислещите хора, а такива, сами виждате, сме на път да станем абсолютно всички в нашата тъй напредничава гимназия.

Стига толкова по проблема за писането, той е огромен, за него сега почти нищо не можах да кажа, но бъдещето е пред нас, все някога ще намерим време и него да го опраскаме, както подобава, с длъжното писане; да, наш неизменен дълг е да пишем, да мислим, да говорим, да спорим, този е пътят за промяната, без говорене и без писане най-вече нищо няма да успеем да променим. Говорейки и пишейки, ний себе си първом променяме, а на тази база вече ще се роди и промяната в отношенията ни, която е залог за промяната в цялата сфера на образованието, културата, духовността, а оттук вече и в целокупния народен и човешки живот. И ето, че в един момент, вървейки неотклонно по верния път, ще успеем и да се очовечим, да, аз вярвам в това с цялото си сърце, уважаеми дами и господа съдебни заседатели!

Понеже днес пак ще продължат, да се надяваме, да идват на посещения в учебните ми часове не само директорите, но и (вече имаме и такава похвална инициатива!) и класни ръководители, и понеже тия хора, дето изведнъж почнаха да имат такъв голям интерес към философията, а пък в повечето случаи тя, философията де, за тях продължава да си е "terra incognita", санким "непозната земя", то си мисля, че съм длъжен да направя, за кой ли път, едно пределно ясно, ясно като белия ден обяснение за това що е философия. Макар добре да зная, че това е безкрайно трудна задача - да обясниш на един човек що е философия е нещо като да обясниш на някой човек, който никога, да допуснем, не е ял печена пъстърва, какъв именно е вкуса на тази риба, вие можете ли да го обясните с думи?! А не е ли по-добре да му дадете парченце печена пъстърва и да му предложите сам да установи какъв й е вкуса? Или все пак с обясненията с думи е по-верният подход? Както и да е, налага ми се да опитам да обясня какво е това философия и то така, че да ме разберат дори и тия, които никога не са я опитвали, т.е. за тях тя е нещо съвсем чуждо. Да, зная, поставям си свръхзадача, но какво да правя, блажени са само тия, които искат невъзможното.

Ето, аз преподавам сега на доста класове предмета "Етика", а тя е част от философията. Административната система ми разпорежда да занимавам децата или учениците с преливане от празно в пусто и от пусто в празно, тя иска от мен като техен преподавател да им напълня главите с мъртвородени професорски и книжни премъдрости и знания за това що е, примерно, добро, зло, достойнство, щастие и прочие; децата следва да се научат да дърдорят като папагалчета разни чужди мисли за тия всичките "понятия" и ако аз, примерно, успея да натикам учениците си най-ефективно в тази отвратителна и толкова унизителна ситуация (унизителна и зя тях, и за мен самия!), аз, видите ли, ще си изпълня задачата, която министерските чиновници са ми отредили. Да, ама аз по хуманни подбуди отказвам да изпълня тази глупава и безсмислена задача и решавам да правя следното: вместо да заставям децата да рецитират "единствено-правилните мисли на учебника" аз им предлагам те сами да се опитат да осмислят, въз основа и на своя жизнен опит, що е това добро, достойнство и прочие, като тук целта ми е съвършено друга, принципно различна.

А именно: да помогна на младите в едно живо общуване, в поредици от вдъхновени разговори и спорове да променят сами своето съзнание, да обогатят съзнанието си и то така, че сами да станат по-добри, да поемат уверено по пътя на доброто, ето тази е задачата, която аз съзнателно съм си поставил. Не да знаят "наизуст" що е добро, а сами да станат по-добри, в това число и по-добри в... мисленето, т.е. да стане това чудно преображение, тази промяна, че те вече съзнателно и свободно да поемат по пътя на доброто, на достойния живот, на личностната пълноценност и прочие. Ето го моят основен грях, заради който администраторите не могат да ми простят: аз давам пример, че е възможно в училище да не се губи времето на учениците с псевдоучене, с добиване на някакво псевдознание (книжно знание, рецитиране на чужди професорски мисли-клишета и пр.), противно на това, възможно е и в нашите родни български условия в училище младите да се занимават с нещо смислено, истинско, добро и т.н.

Същото може да се каже и за обучението на младите по т.н. чиста философия: аз им предлагам да заживеят в ситуация, в която в напълно адекватна за естеството на философията форма да започнат да се занимават с нещо съвсем истинско, а именно сами и свободно да се захванат да мислят, да търсят истината, да изследват проблемите, да грешат, да опитват да надмогват заблудите си и т.н. Да, аз няма да съобщя - пре-по-дам, възловата дума тук е дам, даване, ах, как обичаме ний, българите, да ни дават наготово, на аванта каквото и да е! - на учениците "единствено-правилните знания и мисли", и по тази причина, разбира се, ще стана най-ненавистен на ония, които са свикнали само наготово да им дават каквото и да е. Разбира се, тия ученици ще тръгнат да ръмжат недоволно, те в един момент ще почнат да се бунтуват срещу тъй непонятната им свобода щото фактически моя милост, с всичките тия инициативи и новости, които им предлагам, друго не правя освен да ги поставя в тъй непонятните им условия да са свободни и суверенни личности. Е, като не разбира един човек що е свобода, като за такъв човек свободата е пълна и непроницаема загадка, той първото, което ще направи, е да се изложи, да се орезили, т.е. ще тръгне да се бунтува срещу свободата, да се отказва от нея, ще почне да плаче за тъй уютното си робство, за тъй приятното и така разлагащо унижение! Това е, просто е, нали така?

Е, администрацията на училището, понеже стои на тезата, че народът никога не греши, т.е. е популистки настроена, ще приеме като "манна небесна" тия бунтове на ученици срещу "изедника", който кански мъчи учениците да бъдат свободни, достойни и отговорни личности, администрацията ще обяви този учител за "грешник", за "нарушител на закона и правилата", ще го обяви за "народен враг", за "пълен некадърник", за "изцяло неспособен да бъде учител", за "абсолютно негоден за системата", даже за "психично луд" и прочие, и так далее, и тинтири-минтири, и ала-бала. Толкова, виждате тук корена на целия проблем какъв е. Администрацията застава на страната на "народа", който не иска никакви промени в образователната сфера, т.е. моят принципен и действен (изразяващ се в действия) протест срещу ретроградната система в лицето на единния фронт на администрацията с "неискащите да учат по толкова неправилен начин" философия ученици среща своя "контрапротест"; нали знаете, че у нас на всеки протест дадени сили успяват да спретнат... "контрапротест", ето, в нашето училище си имаме вече и поредица от "контрапротести" срещу тъй неправилно преподаващия философия учител Ангел Грънчаров.

Което именно и показва, че в нашето училище битката за истинска демократизация на отношенията тече с пълна сила! Което именно е и похвално, нали така!? Щото в другите училища има пълно мъртвило, пълна тишина, всички се примиряват с ексцесиите на изцяло компрометираната и античовешка образователна система, търпят, понасят, мълчат си, кротуват, по типичния нашенски обичай. Точка и по този въпрос... и времето ми свърши, край, трябва да ставам!

Хубав ден ви желая! Бъдете здрави! Ако мога, ако намеря малко време днес, пак ще вляза в блога си да попиша, ако не, здраве да е, ще остане писанието ми дотук, съвсем незавършено. Но то по тия въпроси разговорът едва сега започва де, тъй че за какво "завършване" бленувам пък аз?! Чао и до скоро!

Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият български Картаген е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo