Баба Марийка, накачулена с торби, пълни с боклуци (предимно с храна за котките, взета от контейнерите за боклуци!) е била пресрещната в тъмното снощи (доколкото разбрах) от бдителни възмутени съседи (доколкото разбрах те били извикали и... полиция, нещо такова ми беше казано от развълнуваният син на баба Марийка, който също е бил, кой знае как, извикан там!), които са й заявили, че няма да допуснат да внесе тия неща в техния вход! Баба Марийка, не желаейки да се лиши от тъй "драгоценните си находки", е предпочела да остане да спи отново на открито, на голата земя - и е заминала нейде в студения мрак!
Горката жена (на 84 години) няма да издържи дълго в студа и скоро ще се разболее (изходът при това положение неминуемо ще е фатален!) ако институциите не направят нещо за да я приберат някъде на топло (това може да стане обаче само с принуда, с която ние, близките и приятелите й, не разполагаме!). Понеже тя не разсъждава трезво и е овладяна от някаква събираческа мания, която й се отразява така, че реално е застрашен собственият й живот, баба Марийка най-вероятно, предполагам, трябва да бъде настанена, за нейно добро, на лечение в психиатрично заведение (или в някакво друго, от което обаче тя не бива да може да избяга, щото няма да се върне!).
Как може да стане обаче това? Кой орган трябва да бъде сезиран за да й се помогне - и за да бъде спасен животът й? Защото в болница човек постъпва по свое желание, тя обаче никога няма да пожелае това, близките й сме безсилни да решим този казус, моля, помогнете поне със съвет! Има ли юристи тук, които да помогнат за решаване на казуса? Ако се тръгне по обичайната процедура (за искане по "етапен ред" на прокурорско разрешение за откарването й на принудително лечение) ще е нужно време, в което бабата наистина може да умре?! А и нейните човешки права все пак не бива да бъдат потъпквани безцеремонно, има ли изход от този казус?!
Или да оставим баба Марийка на произвола на съдбата, та Бог (и природата) да решават съдбата й? Можем ли да стоим безучастно и да гледаме сеирджийски как пред очите ни тази възрастна жена ще умре, спейки на голата земя в настъпилата вече зима?!
Не зная какво да правя. Днес трябва да ида на едно място за да опитам да започна някаква работа (знаете, водещите война с мен арогантни образователни бюрократи заради моята борба за ново образование ми отмъстиха с това, че уволниха от работа тия дни, в началото на зимата, моята съпруга, също като мен учителка!), от едно място ми обещаха да ме вземат на работа като... пазач (!!!), нямам друг изход, длъжен съм да опитам започна тази работа, та няма да имам възможност най-вероятно да търся да разговарям с баба Марийка и да опитвам да я убеждавам да се промени (което изглежда е безнадеждно, особено на фона на случилото се снощи!), не зная какво да правя, крайно съм объркан, моля, помогнете!
Хубав ден ви желая! Моят ден се оказва много "хубав", няма що, а пък нощта ми беше кошмарна, сънувах кошмари, какво ли вещаят да се случи те днес?! (Не вярвам в такива неща, суеверието е лошо нещо, но знае ли човек - сънищата все пак много показват и говорят?!) Имам лоши предчувствия, мили Боже, помогни най-вече на баба Марийка - та да се реши нейният проблем, аз ще опитвам някак да се справям сам (въпреки че се моля за Твоята помощ и аз, чието семейство е подложено от такива гаври от самозабравилите се властващи образователни бюрократи!) Боже, поне здраве и още малко живот ми дай, за останалото аз ще се погрижа сам - и ще правя както досега каквото мога!
Освен това аз, Ангел Грънчаров, се чувствам длъжен отново да ви напомня, че нашият „български“ Картаген е крайно време да бъде разрушен…
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
11 коментара:
Виждате сами, убеждавате се сами, че Гранчаров като капак на всичко е и луд!!!!!!!!!!!!!!!!! Затова е така близък на доказано лудата баба Марийка!!!!!!!!!!!!!!!!!! Щом се събраха значи са луди и двамата!!!!!!!!!!!!!! Съдът доказа, че Грънчаров е луд, знаете че тоя загуби делото, с което искаше да докаже, че не бил луд, това дело беше спечелено от уважаемата госпожа директорка, която освен че разгада и разобличи неговата некадърност, разобличи и неговата лудост!!!!!!!!!!!!!!!! Има малко разсъдък Граничаров като се е ориентирал да става пазач, но аз лично смятам че длъжността мияч на обществените нужници по ще му приляга предвид неговото психично състояние и предвид това, че няма нужните качества да бъде дори пазач!!!!!!!!!!!! Само луд човек може да назначи за пазач на имота си луд човек като Грънчаров, който при това е и некадърен да опази имота му!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! А Марийка е луда и отдавна трябваше да отиде на се лекува в психиатрията!!!!!!!!!!!!!!!!! Единствен Гранчаров ще бъде виновен за това ако тя умре от простуда защото той и мъти главата за някакви човешки права и за човешко достойнство!!!!!!!!! Ако той не се месеше в случая отдавна баба Марийка щеше да е на топло в лудницата!!!!!!!!!!! И щеше да остане жива!!!!!!!!!!!!!!!! Не знам дали Грънчаров може да бъде подведен под съдебна отговорност заради толкова вредната му роля по случая на баба Марийка предвид тежкото му психично състояние, по този въпрос могат да се произнесат компетентните органи и юристите!!!!!!!!!!!!! Аз лично мисля, че понеже този човек е доказано вреден нищо не пречи и той да бъде натикан принудително в лудницата и там ако искат с баба Марийка могат да си основат лидешко "алтернативно училище по свобода"!!!!!!!!!!!!!!!!! Ще си имат и публика: лудите от лудницата може и да се впечатлят от неговите дрънканици и словесни повръщни!!!!!!!!!!!!!!!!!!! :))))))))))))))))))))) Гранчаров само в лудницата ще миряса и ще престане да вреди на обществото!!!!!!!!!!!!!! Опасните хора като него и като баба Марийка трябва да бъдат натикани в лудниците!!!!!!!!!!!!!!!!! Ако бяхме нормално общество това отдавна щеше да е станало и с двамата!!!!!!!!!!!!!!!!! Но ние сме демократично общество и затова си страдаме толкова!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
До другарката "Удивителна-Въпросителна =Кофа-Помия":
От поста Ви разбирам, че вече лично сте била в лудницата и сте мила обществените нужници - пишете за много близки Вам неща.
Жалко, че са Ви пуснали!
Първият коментар е от "Камен Велинов", нали, Грънчарич? :-)
Ей стигнахте до това което пиша от месеци ...
Защо не се обърнете към психиатрията или някоя подобна институция която може да действа веднага?
Най-малкото да се прибере бабата за оценка, докато се движат другите необходими процедури ?
Драги гАд, най-добре е баба Марийка и такива като нея да бъдат прибрани мигновено в концлагер за превъзпитание. Лесна е тази работа и е много ефективна, нали така? Предполагам, аз също съм за концлагер поради толкова неправилното си мислене...
Светът разбра вече отдавна, че лечението на психиатрите е фалшиво и вредно, че те действат манипулирани и купени от фармакологичната индустрия. Така наречените психични болести са измислени за печалба, това са си психо- логични проблеми. И само психолози трябва да ги лекуват. В Щатите ходят на психоаналитик.
Само в България не са го разбрали още!
Да пратите някого в психиатрия е голямо престъпление, това е по- лошо от умирането от студ на улицата, това е убийство.
Мария Василева
Доколкото знам, трябва близките ѝ да се обърнат към прокуратурата.
Tatyana Koleva
Не се намесвай в чужди работи чак толкова. Как така ще я правиш на луда? За другото си прав. И на мен не ми харесва да е такъв характер и да спи по улиците. Ще се разболее.
веселин димитров
Прав си, нямам право да се меся толкова. Приемам критиката. Благодаря ти за разумния съвет!
Оказва се, че тя има нужда от работа с психолог. Или от психоаналитик, за да проумее 2 неща- че трябва да се грижи за себе си и не може да спи навън и че не трябва да прибира боклуци и мръсни неща. Котките сами си ровят в контейнерите, нямат нужда от нея. Ако иска да ги храни, нека купува пилешки фенери и да ги вари, както и насипно гранули.
Ако попадне в ръцете на психиатрите ще я лекуват с тежки лекарства с много странични ефекти, които не е добре да употребява на нейната възраст. Ще я направят без сили и ще притъпят чувства, емоции и воля. Ще стане друг човек, зомбиран, объркан, безпомощен. Те не лекуват нищо, това не се лекува с хапчета. Психиатрите са отдавна купени от фармацевтичните компании, много от техните колеги изобщо не ги смятат за лекари, защото за тези измислени от тях болести няма никакво научно доказателство. Мисля, че в основата на тези състояния, включително и това на баба Марийка, стоят психологически проблеми. Тезата а психиатрите, че се дължат на някакъв химически дисбаланс на мозъка никога не е била доказана. Те не знаят на какво се дължат и следователно нямат право да лекуват с химически субстанции, още повече, че медикаментите не се тестват за дълъг период от време, а за 2-3 месеца. При продължително пиене те свиват мозъка и го увреждат, причиняват зависимости, неврологични и други заболявания. Всички лекувани с тези лекарства са просто употребявани от фармацевтичната индустрия и психиатрите за печалба.
За мен именно започването на медикаментозно лечение ще убие баба Марийка. Да се вкара насила в психиатрия е голямо престъпление, посегателство над живота й и нарушение на правата й.
Мария Василева
Напълно си права, изцяло споделям! Това е истината! Проблемът на баба Марийка е от психично-психологическо естество, не е психиатричен, тя няма оплаквания, които да изискват лечение от психиатър. Но у нас как да се заеме психолог с баба Марийка при така сложилата се ситуация?! Донякъде аз се мъча да изпълнявам тази роля, засега безуспешно. Тя обаче ми има доверие и ме уважава, тъй че донякъде мога да й влияя. За пълна промяна в поведението й обаче на нейната възраст трудно може да се очаква. Но нещичко може да бъде постигнато. На моменти си мисля (аз съм либерално настроен човек), че може да я оставим да си носи каквото иска в квартирата, но когато излезе, веднъж-два пъти седмично някой, примерно синът й, може да влиза и да изнася всичко онова, което тя е внесла - и да почиства стаята й. За психичният й проблем (всички имаме психични проблеми, няма човек без психични проблеми, без психични проблеми може да бъде само човекът без... психика!) ще трябва да се уведоми и собственикът на квартирата й, аз лично се наемам да разговарям с него, ще му помогна да разбере, че трябва да прояви известно търпение към проблема на своенравната си възрастна наемателка. Но ще му обещаем, че в квартирата въпреки навиците на бабата ще се почиства и ще има ред. Толкова. Просто е. Не бива заради такъв един проблем на баба Марийка тя да бъде гонена от всякаква квартира и да бъде оставяна да спи в студа на открито. Стигнало се е до изгонването й от собствения й дом просто защото не е имало хора около нея, които да проявят човешко разбиране и да са намесят, та да почистват дома й (тя носи боклуци, те да ги изхвърлят и да поддържат реда и чистотата). Може да се опитаме чрез социалните служби да се назначи социален асистент на баба Марийка, който да се занимава точно с тази работа (и също да й помага да си поддържа личната хигиена, да се къпе и да й бъдат прани дрехите). Възможно е, предполагам, в един момент баба Марийка ще осъзнае, че е глупаво да носи боклуци в квартирата си, след като всичко ненужно за живота й ще бъде неминуемо изхвърлено. Толкова. Мисля, че откриваме решението на проблема й.
Публикуване на коментар