Крайно възмутителна идея за провеждане на великденска акция по човешко, християнско и гражданско милосърдие

Написах това писмо тази сутрин съвсем спонтанно, то е адресирано до "Мария", но аз сред приятелките си имам доста Марии, тъй че на коя точно от тях съм го написал ще си остане тайна; това, което казвам обаче в писмото, всеки от вас, уважаеми читатели на моя блог, може да го възприеме като отнесено и до него самия, един вид считайте, че писмото сякаш е писано и до вас лично, нищо че не сте Мария, че не сте дори жена и пр. Може дори след това, като го прочетете, сами да то препратите на човек, ваш познат, за когото смятате, че може да откликне. Ами приятно четене ви желая, бъдете здрави: и нека празникът и за вас да бъде най-прекрасен и одухотворен!

Христос воскресе, Мария!

Най-напред ти желая чудесни, вдъхновени, благодатни, светли празници – на теб и на твоето семейство!

Имам една идея, предлагам ти с това писмо да я обсъдим ако не възразяваш. Много ме вълнува преценката ти.

Понеже сега е Великден, голям, най-големия може би празник за нас, християните, на който не само имаме шанс да станем по-духовни, по-добри, един вид да се преродим, но и можем да покажем човечността си, правейки някакво добро и на друг човек, особено ако е изпаднал в беда. Предлагам да направим добро на една личност, която е в твърде тежко положение, ала не го съзнава. Това е предложение за провеждане на един хуманитарен, духовно-пробуждащ и очистителен спрямо заблудите на една душа нравствен тест.

Просто си представям двама-трима приятели да се свържат по телефона с директорката на електротехникума (ПГЕЕ, известен на пловдивчани като "ТЕТ-Ленин") и да поговорят с нея. Защото тя, горката, продължава да страда от коварни илюзии, от лоши съветници, тя не съзнава какво всъщност прави, не осъзнава грешките, които допусна и продължава да допуска.

Представям си го така: да й звъннат тия двама-трима човека и да й кажат примерно следното:

Госпожо Директор, сега са празници, молим Ви да вземете предвид, че на учителя по философия Грънчаров в последните три години Вие му наложихте две поредни уволнения. Психолозите в един глас твърдят, че уволнението се явявало стрес, равностоен на смъртта на много близък човек. Освен това в тия три години той загуби и двама свои най-близки човека, брат и майка. Значи фактически този човек преживя четири (!) смърти. Това е много тежко, непосилно даже. (Знаете, той не е в бляскаво здраве, страда от опасно сърдечно заболяване!) Почина и старият директор на училището Паунов, когото Грънчаров възприемаше като много добър човек, дори като приятел.

В две съдебни дела този човек, именно Грънчаров трябваше в най-унизителна обстановка да доказва пред съдиите, че не е "пълен некадърник", и че не е човек, който не става за учител, че може да преподава, и то по един по-съвременен, нов начин, това са все крайно унизителни преживявания. Изобщо този човек Грънчаров преживя много тежък период. Та не е ли време да преосмислите своята безпощадна непримиримост срещу него? И от чисто човешки и християнски подбуди да седнете, да разговаряте и да се помирите с него? Дори, ако осъзнаете грешката си, може и сама да отмените своята заповед за уволнението му, за толкова позорното му изгонване от училище. Да не чакате това да стори съдът. А пък ако съдът присъди във Ваша полза делото, както, убедени сме, силно желаете и така усърдно работите то да се случи, то тогава казусът не се решава, напротив, усложнява се: защото такова едно съдебно решение означава, че Грънчаров по съдебен ред фактически е лишен от преподавателски права! И с това ще му нанесете нов, още по-силен удар: ами ако този човек от униженията в един момент не издържи и рухне?! Как ще живеете тогава ако, не дай си Боже, този човек бъде убит от преживените жестоки унижения?!

Предлагаме Ви да постъпите достойно – и също така да си спасите достойнството. Да прекратите сама толкова скандалната история. И да направите едно добро на този толкова много страдал човек. Да, представете си, госпожо Анастасова, Грънчаров също е човек, може много да не Ви харесва, но той също е човек и заслужава човешко отношение, а като е в беда, заслужава да му помогнем! Вие нали сте християнка, ето, християнството изисква на ближния да правим добро, а не да го подлагаме на мъчения, на унижения, да го тормозим, да го обиждаме, да го плюем и пр.

Ето нещо такова може да й бъде казано на въпросната директорска особа. Който реши да поговори с нея сам, разбира се, ще си подбере думите, но примерно смисълът може да е този, да е родствен на това, което аз тук предлагам - за да очертая смисъла на цялото занятие. Как ти звучи тази идея, Мария, как мислиш, ако един-двама или трима човека кажат нещо такова на директорката, тя дали поне няма да се позамисли?

Аз лично смятам, че сме длъжни да й направим такава една добрина, длъжни сме да и направим това добро, т.е. да й помогнем да разбере какво всъщност прави – щото тя е много сериозно заблудена. Аз лично много пъти съм се опитал да й помогна да осъзнае какво прави, но понеже ме мрази, тя от мен не се влияе, напротив, прави точно обратното на това, което й кажа. Действа , движена от една коварна и крайно негативна емоция към мен, която е овладяла душата й без остатък. Но друг човек ако й го каже, може пък поне да се позамисли?! Как смяташ?

Аз смятам, че не пречи да се опита.

И ти ако искаш може да опиташ да разговаряш с нея по телефона – стига това да не те натовари прекалено. Или пък някой друг може да й звънне, стига сам да пожелае да й помогне.

По чисто човешки и християнски подбуди смятам, че е добре да се опитаме да помогнем на директорката на „ТЕТ-Ленин” да си осъзнае грешката. Длъжни сме да проявим към нея човешкото си, християнско и гражданско милосърдие. Дали тя ще възприеме, вече е отделна работа. Важно е ние да си изпълним дълга. Като човеци, като християни, като граждани.

Да, тя сама е в такова душевно състояние, че сама не успява да осъзнае грешките си, нещо повече, мисли си, предполагам, че прави добро, ето че по тази причина трябва да й бъде помогнато.

Приеми предложението ми като просто като експеримент с чисто хуманна и духовна също така цел. Ако наистина сме християни, няма лошо да опитаме да й помогнем. Тя всъщност е един много заблуден и по тази причина страдащ от заблудите си човек. Всеки човек заслужава милосърдие, нали така?

Какъв подход спрямо нея би бил ефективен, как мислиш? Може да й се кажат нещата и в по-остра форма, но тогава тя ще затвори телефона.

Това, че аз подхвърлям тази идея дано не ти звучи безнравствено, защото все пак съм заинтересована страна. Но по чисто изследователски подбуди, дето се казва, се пожертвах и ето, предложих го: щото да чакам някой друг сам да се сети може да е съвсем безперспективно очакване. Може би самият Бог ми прати тази мисъл, знам ли? Може би Бог често ме използва за раждането в душата ми на едни такива крайно странни и скандални мисли.

Но го правя това и от добродетелна, хуманитарна, но също и, признавам си, от чисто изследователска подбуда. Не го правя обаче от корист. Аз почти съм убеден, че ефект няма да има, но наш човешки дълг въпреки всичко е да се мъчим да помагаме на заблудените.

Аз на няколко пъти, включително и пред съда й предложих да седнем на масата и да опитаме да се разберем по човешки – тя тогава отказа. Затова сега си мисля, че нищо чудно посредници-доброволци да могат да постигнат това, което аз до този момент не успях да постигна. Въпреки всичките ми опити.

Ами именно в такъв един телефонен разговор, знае ли се, тя изведнъж може да осъзнае, че наистина няма аргументи, с които да защити поведението си – и то тъкмо от чисто човешка, нравствена гледна точка?!

Може пък да осъзнае, че наистина е постъпила много безчовечно, злобно, отмъстително, злоупотребила е с властта си и пр.?! Аз не изключвам такъв един коренен поврат към добро, напротив, правя нужното той да се случи.

Извинявай, че те занимавам с този проблем дори и днес, на празника! Дано не върша грях като пиша това писмо.

Не е време за такива неща сега. Празник е! А може би пък точно за такива разговори е времето днес, на Великден, на празника Възкресение Христово?! Защо да не опитаме да възкръсне човечността в душата на директорката на „ТЕТ-Ленин”, пардон, на ПГЕЕ?!

Аз утре ще поговоря с още неколцина човека от приятелите си и ми е интересно дали някой ще се съгласи да опита да изиграе тази благородна посредническа роля, да изпълни такава една хуманна, душеспасителна и съвсем християнска, по моето разбиране, задача.

Ако смяташ, че такъв един разговор с директорката няма да навреди на здравето ти или да те пренатовари психически, аз мога да ти дам телефона на директорката.

Щото имай предвид тя иначе е особнячка и може да ти каже такива думи, че и да те обиди и то крайно жестоко. Чувствителният, небездушният човек въпреки подбудите си силно преживява нещата, а това е голямо натоварване, питам се дали не сгреших като ти написах това писмо и като подхвърлих идеята си най-напред пред теб?

Та ти сама прецени дали има смисъл да й се обаждаш и да опитваш да й помогнеш да си осъзнае грешката. Аз за всеки случай ще ти дам телефона й, но това изобщо не те задължава непременно да й се обадиш.

Да, и нататък вече сама ще си решиш какво точно и как да й го кажеш. Но стига това, повтарям, да не те натоварва прекалено. ... й е телефонът (който поиска телефона й, ще му бъде даден отделно, тук няма да го публикувам по понятни причини, бел. моя, А.Г.). Фамилията й е Анастасова (често го бъркат с Атанасова).

Тя по моето възприятие е много труден за общуване човек, тя като събеседник е голямо изпитание за опитващия се да каже какво мисли свободомислещ и правдолюбив човек.

Ами достатъчно, извинявай още веднъж, че те занимах с този проблем. Исках да го обсъдя с някой, хрумна ми, яви ми се тази идея по повод на празника Великден: Христовото Възкресение ни дава шанс да преосмислим живота си, да опитаме да разберем верния, точния му смисъл.

И открих тази проста истина, че този смисъл на живота ни е: в никакъв случай не бива да правим зло на друг човек, а зло можем да направим дори и като си мълчим и гледаме как другият човек загива в погрешните си убеждения. Да, длъжни сме да проявяваме човечността (добротата) си спрямо ближния човек, пък дори и този друг човек да е директор на едно училище, нали така?

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

8 април, 2018 г., Първи ден на празника Великден, Пловдив

П.П. Ако прецениш, може да препратиш това писмо на който искаш от общите ни приятели, та евентуално някой ако иска да се включи в тази наша великденска гражданска "акция". Аз, разбира се, се доверих само на теб, но до други хора да пиша и да ги моля да подкрепят ми е крайно неудобно, а и не трябва да го правя по морални подбуди. А като написах това писмо, казах, си пожертвах морала заради... науката, тя винаги иска известни жертви...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo